Ланс Хорнър
Рори Сатаната (36)

ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

Срещата с Елмира. Синът на Рори Сатаната. Отново принцеса Ясмин. Първи резултати от магията. Споразумение по английски.

Рори изтупа краката си на застлания с плочки под на засенената от бугенвили тераса в резиденцията на губернатора, за да премахне тънкия слой прах, който се беше натрупал по обущата му по време на краткотрайната езда от дома на Мери. Оправи черните си сатенени чорапи, заглади палтото, изпъна белите панталони и свали огромната шапка. Чувствувайки се доволен от външния си вид, той посегна и почука с месинговото чукче, което висеше на вратата. Някъде в дъното на къщата долови ответно издрънкване на камбанка. Вслуша се. Звукът замря и бе последван от забързани меки стъпки, дрънченето на верига и издърпването на един болт. Един часовой, който крачеше по терасата и се потеше в спарената си, вълнена английска униформа, обърна глава и очите им се срещнаха за миг, сякаш мъжът искаше да го увери, че трябва да поеме отговорността за присъствието му.

Вратата се отвори бавно към един полумрак, който подсказваше прохладата вътре. Фигура, призрачно бяла при оскъдната светлина, му се поклони и той прекрачи вътре, опитвайки се да приспособи очите си към мрака, докато вратата се затваряше. Изведнъж се намери в стягащата прегръдка на две меки ръце, които въпреки треперенето го обгръщаха с почти неописуем жар.

— Господарю, господарю! — шепнеше добре познатият му и така обичан глас. — Файал ми каза, че си тук, но аз не вярвах. О, господарю, наистина си ти. Мислех си, че никога вече няма да те видя. Аллах е милостив. Той е сметнал за добре да те върне при мен. Уаллахи! Той е предрешил да не страдам вече. — Пръстите присегнаха към лицето му и леко докоснаха страните, сякаш се бояха, че твърдата му плът може да се изпари във въздуха.

Не можеше да се излъже в гласа на Елмира, нито в меките арабски думи. Сграбчи я, притисна устни в нейните, усещайки сълзите и спазмите, които конвулсивно разтърсваха лекото й тяло, притиснато плътно към неговото. Нежното й тяло! Да, тя беше все още същата гъвкава върбова клонка. Освен това вече бе извършила чудото, на което се надяваше, макар че, укори се в себе си той, съвсем не бе мислил достатъчно за това.

— Елмира! — отдалечи се той и дръпна тялото й настрана, достатъчно, за да плъзне ръка по гладкия й корем. — Да, моя малка, тук съм, но кажи ми как е моят син?

— Твоят син, господарю? Ти знаеш, че имаш син?

— Знаех, че ще бъде син. Не бих могъл да създам друго.

— Да, ти имаш син и той има жълта коса и бяла кожа като твоята и е най-голямото бебе, което си виждал, с най-звучния глас.

— Как се казва, Елмира?

— Наричам го Исмаил. Но ти, господарю, трябва да му дадеш английско име, защото аз не можах да измисля.

— Това ще направим, Елмира. Две имена. Едно мавърско и едно шотландско. Ще го наричаме Исмаил, както ти си го избрала. Но той ще бъде също така и Махаунд, тъй като е половин мавър и половин шотландец. Исмаил Махаунд от Саакс и Сакс. Ще го направим принц на Саакс и барон на Сакс. Да се надяваме, че той ще бъде горд с баща си. Исмаил Махаунд от Саакс и Сакс. Какъв лош късмет! Но сега, скъпа моя, какво ще ми разкажеш за себе си? Къде да си поговорим? Не можем да останем тук, а имаме толкова много да си кажем.

Тя улови ръката му и го поведе по дългия коридор, а краката му тракаха по плочките.

— Върви тихо, господарю — предупреди го тя, но беше вече много късно. Отвори се една врата, заливайки със светлина плочките. Една жена застана зад нея, а косата й заблестя като ореол.

— Кой е, Елмира? — прозвуча рязко гласът й и Рори пристъпи от сянката на светлината, която я обграждаше.

— Ти ме очакваше, Мери. Ти положително знаеш, че съм в Тринидад.

— Милорд Сакс — протегна деликатната си ръка тя, която му се стори хладна и суха. — Трябва да кажа, че позабави визитата при старата си приятелка.

— Приятелка? — докосна ръката й. — Откога сме приятели, принцесо Ясмин?

Тя се сепна при изговарянето на забравеното име, обаче някаква призрачна усмивка показа, че не е заоблачена от неприятни спомени.

— Тогава, ако не приятели, положително няма защо да бъдем врагове, Рори. Достатъчно бяхме заедно.

Тя пристъпи, като го улови под ръка и после се обърна рязко.

— Върви, Елмира, докато онзи хлапак не се е разревал. — Елмира се поколеба и лейди Мери се изви, като я плесна леко по бузата.

— Казах!

Рори задържа момичето.

— Това не е твоя робиня, Мери. Ако принадлежи някому, това съм аз. А хлапакът, за когото говориш, е мой син. Ако има какво да си кажем, повече е, което искам да си кажа с Елмира…

— Тя може да почака. Нямаш чак толкова голяма причина да се перчиш, че си станал баща на още едно мелезко копеле. Осмелявам се да кажа, че те сигурно са цяла верига оттук до Тимбукту.

— Съгласен съм. И може би са повече от дузина в Шотландия. — Той се поклони. — И помни, че винаги може да има още едно, по-бяло и по-жълтокосо от самите нас, ако семето, което излях в теб, бе попаднало на плодородна почва.

Тя се изчерви и руменина изби на лицето й. Вдигнатата й ръка се канеше да се стовари на лицето му. Спря се във въздуха и бавно се спусна надолу към рамото.

— Благодаря на бога, че това семе не даде плод. Но да не се караме. От моя страна имаше толкова горчивина и толкова съжаления, че аз съзнавам всичко, което направи за мен. Дължа ти много и съм ти благодарна. Ела, Рори. Няма да ти откажа правото да бъдеш с Елмира по-късно, но сега съм нетърпелива да си поговоря с теб. Насаме! Тръгвай, Елмира. — Тя отпрати момичето и се обърна към Рори. — Все пак не можеш да направиш тази визита официално. Съпругът ми отсъствува. Единствената възможност да си поговорим насаме, тъй като старият глупак е страшен ревнивец. Що се отнася до Елмира, с нея можеш да говориш винаги, но с мен… — Тя направи слаб жест с трепкащите си пръсти и го побутна към прага. Вратата се затвори след тях и той чу лекото щракане на добре смазано резе.

Беше малка всекидневна, мебелирана в стил Шератън, с деликатно изваяни крака на столовете, кушетка — всичко тапицирано в бяла дамаска. Вретеновидна мебел, очевидно дошла от Англия заедно с нейно превъзходителство, изглеждаше странно неуместна в испанския интериор. През една сводеста врата се виждаше обгърнатото в мрежа раздърпано легло и сега, когато можеше свободно да види лейди Мери, той забеляза, че тя е облечена в тънък пеньоар. Явно беше, че се е отдала на тропическия обичай и пристигането му я бе разбудило. Той се настани предпазливо в едно кресло, чудейки се дали ще издържи тежестта му, докато тя крачеше нервно из стаята, вдигайки чифт ефирни чорапи от пода, нагласяйки щорите да смекчат светлината и накрая му сипа чаша вино.

Ръката й трепереше. По дяволите! Всяка срещната жена ли трябваше да смущава днес? Тя застана до него, след като той прие виното, толкова наблизо, че можеше да се допре до нея при най-малкото движение на ръката си. Толкова близо, че можеше да види сините вени на мраморната й плът през прозрачната материя на пеньоара. Отпи от виното и я почака да седне, но тя остана права до него. Очите му се надигнаха към нейните, той вдигна чаша за наздравица и й се усмихна.

— В края на краищата защо да не бъдем приятели, Ясмин? Отдавна можехме да бъдем и това би направило отношенията ни много по-приятни. Сега съжалявам, че те насилих. Не биваше да го правя, след като ти си моя сънародничка и в известен смисъл, под моя закрила. Но виждаш ли, беше необходимо…

— Необходимо? Говориш глупости! Дори по-празни от голата истина.

— Казах необходимо. Значи е било необходимо. Трябваше да докажа нещо не само на себе си, но и на Баба. Всички други се бяха опитали да хлопат на вратата ти и никой не успя да я отвори. Това бе предизвикателство. Аз трябваше да докажа, че съм повече от мъж от който и да е мавър, че мъжеството ми ги надвишава. Нещо повече — устните му се свиха и усмивката му беше опит за примирение. — Никога дотогава жена не ми беше отказвала и суетността ми налагаше да те обладая. Затова трябваше да те похитя. Сега съжалявам. Всъщност това беше евтина победа. Ти заслужаваше по-добро отношение.

— Вярно е! — Ръката й се отпусна на главата му и пръстите й усукаха кичур от косата му — Заслужавах да бъда похитена. Един път не е достатъчно, Рори. Ти разпали огън и го остави да гори, без да се опиташ да го потушиш. След като веднъж бе проникнал вътре, трябваше да изпиташ желанието да го направиш пак, но ти се отнасяше към мен с хладно уважение, което би могъл да изпитваш към сестра, към която не чувствуваш особена привързаност.

— А ти? Ти се отнасяше още по-зле с мен.

— Аз дойдох при теб повторно, за да те моля за това. Аз не съм от жените, които измолват благоволение от когото и да било, Рори Махаунд. Исках ти да ме обладаеш, а не да ме караш аз да моля за това.

— Повече от сто жени от моя харем ме молеха. Защо не и ти?

— Ти винаги си бил негодник, уверен в силата си над жените. Никога ли не се уморяваш да ги караш да те молят за твоето благоволение? Добре, тогава не те помолих, но сега съм загубила радост и ето че те моля за това. Да не си мислиш, че можеш да разпалиш подобен пожар в мен, без после да сториш нищо, за да го загасиш? Къде, господи, къде бих могла да намеря друг като теб?

Рори искаше да й каже, че в лицето на Файал е намерила достоен негов заместник, щом като той можеше да разпалва бушуващи огньове в нея, но замълча. Събитията бяха взели неочакван обрат. Искаше се от него съвсем малко. Той присегна, привлече я към себе си и тя падна в скута му, но той се сети за крехкия стол. Като коленичи до нея, обви кръста й с ръце, притисна лице към топлото й тяло и топлината проникна през тънката коприна.

— О, така те желаех, Рори! — Тя повдигна лицето му и го целуна по устните. — Толкова, толкова много! Но глупавата ми гордост никога не ми позволи да те помоля, след като ме изрита от леглото си, когато влязох с измама. Надявах се, че ще ме ухажваш, дори че ще ме насилиш пак и се измъчвах от ревност по мавърките, които споделяха леглото и тялото ти. И все пак, макар че изгарях от ревност по Елмира, която носеше доказателство за любовта ти, исках тя да бъде с мен. Дори само разговорът за теб уталожваше скръбта ми, че сме разделени.

— Кажи ми какво се случи — притегли я той към себе си, наслаждавайки се на лекия лавандулов аромат на кожата й. Пръстите й потънаха в косата му, когато тя започна дългия разказ за многото, което й се бе случило след раздялата в Танжер. С Елмира стигнали до Гибралтар, където се приземили след известни трудности. Англичаните не приемали кораби от другия континент, но когато тя запищяла от палубата към твърдоглавите войници на кея, че е англичанка и че се завръща у дома си и ги наругала, те й позволили да слезе с Елмира, без да задържат кораба.

После, когато открили ранга й, завели я при началника на гарнизона, чиято съпруга й дала гражданско облекло. Почти веднага успяла да се завърне в Англия и потърсила дома на баща си в Лондон.

Уви, никой не повярвал, че е принцеса на Саакс, дори и след като им размахала пергамента с арабското писмо и солидните печати. Пленница на маврите — така се мълвяло из Лондон сред тракането на чаените чаши и ветрилата. Какви ли ужасно приятни неща е изживяла, тъй като несъмнено е прекарвала времето си в някой харем. А всеки знаеше какво се случва на момичетата на такива места. И е ясно как е успяла да се измъкне. Била е по-отзивчива от всички други, за да извоюва свободата и фалшивата си титла. Всичко предизвиквало пикантни разговори, но подчертано я поставяло зад чертата.

Не я поканили нито веднъж на вечеря, чай или прием. Пренебрегвали я, присмивали й се и я оставяли сама, за да си мисли за Рори и да съжалява, че не е останала в Саакс. Станала посмешище в Мейфеър и Белгревия, макар да била сигурна, че всяка една от твърдоглавите жени с конски лица скрито й завиждала.

Дори в нейното семейство не й вярвали. Оставало й само едно нещо, настоял баща й. Да се ожени, разбира се, при положение, че някой я пожелае, макар и със значителна зестра. Но винаги се намирало някой, който ако не нея, да пожелае зестрата. Такъв се оказал сър Базил Клевердън, братовчед на баща й. Вярно, че бил по-възрастен от баща й и толкова сипаничав, че приличал на крокодил, но той успял да си издействува назначение в Тринидад и щял веднага да заминава. Нуждаел се от пари, за да напълни проядените си от плъхове куфари и не го интересувало, че ще има млада съпруга, изгубила девствеността си. Тя щяла да му помогне да разпали остатъците от отдавна изчерпани страсти по най-скъпите лондонски проститутки. Само някоя скъпа уличница можело да легне с него, тъй като дори и тези край Темза му обръщали гръб. Бащата на лейди Мери, старият Фитц Олбани, се нахвърлил на възможността да се отърве от одумваната си дъщеря и да я изпрати отвъд океана. Оженил я без нейно съгласие и само спомените за Рори я утешават от пасивната импотентност на сър Базил.

Каква глупачка излязла! Да, сега си го признаваше. Би трябвало да остане в Саакс, в харема на Рори с надеждата, че той ще се върне някой ден и ще я забележи. Дори и евнусите в харема били по-добри от сър Базил. Би предпочела да бъде продадена в робство, стига господарят й да бъде млад и жизнен арабин. Сегашният й брак бил друго робство и, замоли го да й повярва, сър Хорейшо не бил млад арабин, въпреки че старият развратник я ревнувал ужасно.

Но да си признае, Рори бил виновен. Тя насочи пръст към него, после се наведе и го целуна. Той бе, който разпали в нея изгарящото желание и я изостави. Мисли ли, че някой друг мъж би могъл да я задоволи? Той се опита да възрази, но тя сложи пръст на устните му. Не бивало да обръща внимание на слабостите й. Бе я обладал силом веднъж и трябваше да го стори пак, дори когато тя се дърпа. Трябва да беше достатъчно разумен, за да види, че се нуждае от някого със силна воля, който да прекърши ината й и да я накара да разбере, че всъщност сама не знае какво иска.

Ненадейно, сред всичките обвинения, тя се намери на пода, притисна устни в неговите, а ръцете му я обгърнаха и свлякоха тънкия копринен пеньоар.

— О, Рори, би ли ми простил някога?

Той отговори като я вдигна, преметна главата й на рамото си и почувствува топлото притискане на тялото й. Разхвърляното легло го зовеше и той я понесе натам. Ръцете му побягнаха по копчетата на дрехата, а нейните, избутвайки настрана бялата мрежа, смъкнаха дрехите от тялото му. Той се строполи до нея, пригаждайки се към тялото й и докато устните им се срещнаха, този път без нападки или оправдания. Най-после тя бе постигнала това, за което отдавна бленуваше — то не беше обикновено желание за нейната страст, което бе търсила у Файал — той бе човекът, когото бе желала, колкото и да не бе го съзнавала.

В неговата любов имаше топлина и нетърпеливост, каквито не бе намерила у Файал. Ръцете на Рори докосваха тялото й, а устните му — всички скрити места, които служеха, за да разпалят още повече огъня в нея. И докато неговите ръце се движеха, нейните се плъзнаха надолу, минаха през гъстото руно, за да го сграбчат. То беше там с цялото си напрежение. Но само толкова. Нито целувките, нито ласките, нито нейната енергичност можеха да го доведат до непреклонната твърдост. Тя се отказа — задачата не беше по силите й. И нещо по-лошо — той сам се замъчи, но никакво самонаказание не го доведе до желания резултат. След половинчасови опити той се принуди да свие знамената. Излишно е да налагаш с камшик умрял кон. Смирено той й се извини, а тя, лишена от единственото, за което бе жадувала през последните месеци, намери спасение в леденото презрение, което винаги бе най-силното й оръжие. Думите й, изстинали поради осуетеното желание, го обляха с леден сарказъм.

— Вън! — заудря го тя с юмруци по гърдите. — Обличай се и се измитай оттук. Проклет да си, проклет да си, проклет да си! Върни се при своята уличница мисис Фортескю, която така те е пресушила, че вече не си мъж. Зная за посещенията ти в нейния дом, зная, че идваш направо от нея. Нищо чудно, че си безполезен, клето подобие на мъж. Как смееш да идваш от нейното легло в моето, със смърдящото от вонята на евтиния й парфюм тяло и изсмукани от опитната курва сили? Вън! — Острите й нокти се забиха в гърдите му и тя пак го заблъска с юмруци.

Рори се измъкна от леглото, грабна дрехите си и се замъчи да се облече, отблъсквайки атаките й.

— Връщай се при твоята курва! — закрещя тя. — Връщай се при тази долна уличница в нейния бардак. Тя сигурно знае някои трикове, които ще те възбудят. Да знаех колкото нея, може би и аз щях да успея. Ще накарам мъжа си да изгорят къщата й. Ще накарам да я затворят и я дамгосат с нажежено желязо. Ще…

— По-спокойно, Мери — Рори откри възможност да вмъкне дума в монолога й. — По-спокойно със заплахите си към нея. Ще си отсечеш ли носа, за да си разваляш хубавичкото си лице? Помни, Файал е там. Скоро пак ще се нуждаеш от него, обзалагам се.

Тя млъкна и кръвта се отдръпна от лицето й.

— Файал? Тя ти е казала за него? О, да върви по дяволите, лъжкиня долна.

— Не е ставало нужда да ми казва. Аз бях този, който й го прати.

— Не исках да кажа, че…

— Ако искаш да кажеш, че Мери Фортескю ми е разказала за теб и него, не е нужно. Видях те със собствените си очи как яхаше похотливо хлапака и как му се наслаждаваше.

— Ти си ме шпионирал? Видял си! Толкова по-оправдателно за мен да смажа тази жена.

Той поклати глава, докато закопчаваше ризата си и усука единия чорап около врата си.

— Никого няма да смажеш. Никого! Няма да унищожиш Мери Фортескю и да си отмъщаваш за нещо, за което не съм виновен. Бог ми е свидетел, че исках не по-малко от теб да ти дам това, което жадуваш. Нещо се е случило с мен. Повярвай, за мен то е по-разочароващо, отколкото за теб. Но ще си държиш устата затворена, хубавице. Казваш, че съпругът ти е ревнив. Почакай го да си дойде и внимавай какво ще му набърбориш, иначе кълна ти се, че ще научи за посещенията ти при Файал. Не е твоя вината, че днес те разочаровах. Това не е от неприязън към теб. Казвам ти още веднъж. Нещо се е случило с мен. Какво точно не знам…

— О, аз го зная! Ти си един развратник. Ненаситен пройдоха, това е, милорд Сакс. Изчерпал си се преждевременно. Пресушен си, изсмукан си, изчерпил си мъжествеността си от всичките мръсни харемски кучки, по които си лазил и които са те изцедили като лимон. Може би си пипнал сифилис от някоя проститутка, или по-лошото — може да си се отдал на мавърските пороци и така да си свикнал с млади момчета, че жена да не може да те задоволи. Добре, върни се при твоите педерастчета. Не искам никога вече да те видя. Никога! Върви си!

— Не преди да видя Елмира и моя син.

Изведнъж й хрумна как би могла да вземе връх над него. Отстрани грозната гримаса, която бе закрила чертите й и се усмихна.

— Ти ме заплаши, Рори Махаунд. Тъй като си успял с помощта на кучката Фортескю да ме видиш с Файал, мислиш, че можеш да ме шантажираш. Заплашваш ме дори със съпруга ми. Но сега, Рори, ще държиш устата си затворена, ако искаш някога да видиш Елмира и скъпоценния плъх, когото наричаш свой син. По-скоро ще удуша нея и малкото копеле под купчина възглавници. Не мисли, че няма да го направя, ако излезе макар и само думичка за Файал.

— Спомням си Хюсеин. В състояние си да го сториш.

— Можеш да разчиташ на това — закани му се с юмрук тя.

— Но няма да й сториш нищо. Аз също мога да се заканвам. Мога да направя нещо повече от опетняване на реномето ти. Ще те убия. Достатъчно добре ме познаваш, за да знаеш, че ще го сторя. Ще те убия и бог ще ми бъде свидетел, че никоя жена не го е заслужила повече от теб.

— Тогава да се споразумеем, милорд Сакс. — Тя отпусна свитите си пръсти. Изведнъж, сещайки се, че стои гола пред него, сграбчи пеньоара и го задържа пред себе си. — Аз няма да закачам Елмира и хлапака, а ти ще си държиш устата затворена.

— Дадено, милейди Клевердън. Моето мълчание срещу тяхната безопасност. Но преди да си отида, ще видя Елмира и ще поговоря с нея.

— За да я предупредиш? О, не! Ще си тръгнеш веднага, или ще си измъкна главата през прозореца и ще запищя, че ме изнасилваш. Часовият на вратата ще пристигне тичешком. Няма да видиш нито Елмира, нито детето.

Той закрачи към вратата на малката всекидневна. С ръка на бравата се обърна, вдигна шапката си и я размаха в дълбок поклон.

— Позволи ми, милейди, да те поздравя. Ти несъмнено си най-съвършената злоба, която съм имал нещастието да пресече, пътя ми.

На свой ред тя му направи реверанс, не по-малко официален.

— Позволи ми, милорд, да върна комплимента. Осмелявам се да кажа, че ти несъмнено си най-симпатичния мъж, когото съм имала нещастието да срещна и аз ще прекарам остатъка от живота си без да скърбя, че всъщност не си никакъв мъж. Няма нищо по-презряно от същество, което ходи на два крака с увиснало въже между тях. Сбогом, милорд ъф Сакс. Надявам се, че пътищата ни никога вече няма да се срещнат.

— О, ще се срещнат. И следващия път, когато се видим, милейди, внимавай. Тогава ще ти покажа какво значи истински мъж.

— Самохвалко! — бе успяла да вземе последната дума, когато той затваряше вратата.