Ланс Хорнър
Рори Сатаната (32)

ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

Плантацията Мелроуз. Фаталната Мария. Негърката Мама Феба.

Когато Рори за пръв път видя плантацията Мелроуз, той се разочарова. Името й го караше да си представя английска местност или влажен шотландски замък, а ниската, просторна плантаторска къща бе по-скоро испанска, отколкото английска и съвсем различна от арабско жилище с високи гипсирани стени и покрив от червени керемиди. Простираше се сред поляни, покрити с високи кафяви треви. Дървета заграждаха къщата, която беше само на един етаж. Външните стени, запустели някога варосани останки, сега бяха само зацапан кирпич, без прозорец. Единственият вход изглежда беше провисналата желязна порта. Рори бе само с Кту, оставил Тим в Порт ъф Спейн. След като бе чул разказа на Рори за необичайните склонности на мистър Фортескю да го правят на сандвич между Файал и някоя жена, Тим така зажадува да опита това с някое от момичетата на Мери и страхотния Файал, че остана при нея.

Тя също не бе пожелала да го придружи.

— Нека си мислят каквото искат за теб и мен, Рори, но ако не ни виждат заедно, не могат да кажат нищо лошо за нас. Ако възнамеряваш да бъдеш почтен роботърговец, ако да можем да наречем такъв човек почтен, не бива да смесваш името си с моето.

Той разбираше съображенията й, ала му липсваше нейната компания, както и близостта на Тим. Затова Рори бе дошъл сам с Кту, на коне, които тя бе закупила за двамата в Порт ъф Спейн.

Слезе от коня пред портата. Ръждясала желязна верига висеше на една камбанка извън затворената врата и когато Рори я дръпна, дрънкането й разгони ято гълъби в двора. Трябваше да дръпне няколко пъти веригата, преди да види признаци на живот в къщата. Най-после провлачените стъпки на боси крака доведоха един негър, който лениво закопчаваше дрипавите си панталони на тънкия си кръст.

— Защо удря камбана, миста? Тук никой не живее, миста.

Нали ти живееш тук, безполезен къс черна плът? Аз също ще живея тук. Как се казваш, момче?

— Аз съм казва Питър. Аз живееш тук, миста, с моя сестра. Тя казва Мария — произнесе го като „яа“, вместо испанското „а“.

— Тогава си размърдай задника и отвори портата. Аз ще живея тук и искам да видя мястото.

Момчето се затутка около веригата и отвори ръждивия катинар, който всъщност не беше заключен. Не направи усилие да излезе навън и върже конете на Рори и Кту. Вместо това се излегна сънливо на неотворената врата и загледа Кту, който метна юздите на един клон на съседното дърво.

— Струва ми се, ленив копелдак, че ти е нужно запознанството с камшика. — Гласът на Рори трепереше от гняв. — Някой трябва да те научи как да се държиш. След това ще скачаш, щом ме видиш. И когато се обръщаш към мен, ще ми казваш „господарю“. Заведи ме сега вътре и ми покажи мястото. — Рори перна прасците на младежа с една пръчка, която бе откъснал от пътя вместо камшик. — Откога си тук?

— Аз винаги тук, госп, аз и Марияа. Ние избягаме и крием, да. После нов госп, той идва от Англия след стар госп Кендал връща в Англия, но преди замине, той продава всички негри без мен и Марияа. Нов госп идва и не остава. Казва това място не добро без негри. Ние пък бяга, аз и Марияа, и после пак връща и сега мисъс Фортескю тя казва ние останем тук и наглежда за нея. — Той си заигра с копчетата и очите на Рори се преместиха към дрипавите му панталони, които едва прикриваха бавно спадащата възбуда на младежа.

— Какво правеше, когато пристигнахме? Защо толкова се забави?

Питър наведе глава и палецът на босият му крак зачерта кръгове по струпаните с прах плочки.

— Не прави нищо лошо, госп. Съвсем нищо лошо. Не аз виновен. Марияа кара мен прави. Всеки ден кара мен прави, и нощем също. То не лошо, госп. Тя казва не лошо, защо тя по-голяма от мен.

— Да не си се търкалял със сестра си?

Момчето Питър поклати глава.

— Не, господарю, поне денем не. Само играя с мене и тя гледа. Тя обича гледа мен стреля мляко. Нощем тя кара мен спя с нея, ама не спи. Някой може спи с Марияа, тя дявол бясна за туй — той повдигна свенливо глава.

— Иди да доведеш тази Мария. — Рори издуха праха на една от пейките в патиото и седна. Почака малко и скоро една мулатка, по-светла от Питър и страшно привлекателна с немарливата си прическа, затътри крака, облечена в парцалива бална рокля, вероятно отпреди двадесет години.

— Аз Мария — каза тя. — Питър каза ти искаш мен.

— Да. — Рори не се надигна. — Мисис Фортескю прехвърли това място на мен. Аз ще живея тук. Най-напред искам да огледам и след това ще трябва да се почисти. Разведи ме из къщата, а после брат ти ще ми покаже външните постройки.

Тя плъзна поглед от главата до подметките му, като се спря за дълго на изпъкналостта между чатала. Той почувствува как очите й проникват през панталона и усети как тя вдига поглед да срещне неговия. Усмивката й беше заговорническа.

— Радвам се, че идваш да живееш тук, госп, и ако искаш, ела да ти покажа пътя. Ти Питър, стоиш тук. Ами той? — Тя посочи Кту — Ние не иска никакви негри при нас. — Улавяйки огромния шлейф на роклята си, тя прекоси патиото.

Рори накара Кту да остане при Питър. Колкото и да беше мръсно, момичето го запленяваше. Тръгна подир нея към далечния край на двора.

Въпреки че беше ниска и едноетажна, къщата беше просторна и всички стаи гледаха към обширното централно патио, което се ограждаше от покрит свод на каменни колони. Самото патио представляваше безпорядък от презрели растения, цветя и бананови храсти, а стаите бяха потънали в прах. В стаята на Мария имаше огромно двойно легло с намачкани мръсни чаршафи. Балдахинът бе драпиран с гирлянди от паяжини там, където трябваше да виси дамаска. В друга стая имаше единично легло, очевидно на Питър. Кухнята не показваше признаци на живот. В огнището тлееха дървени въглени и на места имаше паница чер боб с ориз покрай мръсните глинени съдове.

Цялата къща бе изпълнена с тежки, инкрустирани испански мебели, с износена и изгнила тапицерия, а по стените личаха следи от изпокъсани и изпоядени от молците тапети.

След като завършиха обиколката из различните стаи, повечето от тях спални, с изключение на една огромна всекидневна и обширен салон, Мария заведе Рори пак в нейната стая.

— Тази най-добра стая в къща — уведоми го тя. — В нея вътре хладно, защото тя единствена стая има прозорец навън. — Посочи му желязната решетка в стената. — Ако ти харесваш, мога подредя тази стая за теб и — тя се приближи до Рори и плъзна ръка под палтото му — ако искаш, мога да спя и аз тук. Уморена съм от това хлапе Питър. Иска само цял ден пипа се. Дойде нощ и не може, няма сила. — Тя пристъпи съвсем близо до него.

От силния мускус на тялото й на Рори му се догади, но в оформеното като сърце съблазнително лице и очите с дълги мигли имаше нещо примамно. Той я отблъсна, но го стори с известна нежност.

— Ще видим — опита се да спечели време. — Сега извикай Питър и моя слуга Кту да разгледаме навън.

— Ти сигурен не иска да отпочине малко? — Тя изви тяло към него, така че връхчетата на гърдите й изпъкнаха под дрипавия атлаз на роклята. — Можеш полегнеш в леглото. Много горещо вън на слънце.

Пак се притисна в него и този път пръстите й се плъзнаха по изпъкналостта, в която бе впила очи. Той искаше да възрази, ала изкушението беше толкова силно, че в момента нямаше сила да го стори. Тя се затрудни с копчетата и той разбра, че успееше ли да постигне целта си, е загубен. Искаше му се да й каже, че няма да приеме поканата й, докато не се измие с вода и сапун. Пръстите му издърпаха нейните и ръката й увисна. Той се отстрани. Тя прие отдръпването му с надеждата, че то е само временно и преглътна жадно.

В патиото намери Питър с широкопола сламена шапка на главата и усмивка, която изглежда не слизаше от лицето му. Кту беше зад него — прекалено близо, помисли си Рори. Но си припомни отблъскващия увод между него самия и Мария и почувствува, че няма основания да обвинява Кту.

— Тази Мария, тя умира за мъж — изрече Питър с остър фалцет. — Скита по цели нощи из други плантации и търси да пипне мъж. Ако не може, кара мене, ама казва аз не ме бива. Не мога задържам дълго, защото аз много малък. Оттук, госп — свали той сламената шапка и посочи с ръка.

Постройките в плантацията бяха в същото окаяно състояние като къщата, но Рори откри една обширна сграда, за която Питър му каза, че била използувана някога за складиране на тютюн. Беше солидна, просторна и добре проветрявана и Рори реши, че ще стане барака. Пак можеше да използува Елфинстън за комисионер, но предпочиташе да настани робите там, където можеше да се грижи лично за тях. Замисляйки се за плантацията и нейните възможности, едва не се изкуши да задържи всички роби за себе си и да разработи сам плантацията. Но в тази област беше пълен невежа и от занемареното състояние по всичко личеше, че щеше да мине доста време, докато тя пак заработи. От робите можеше да спечели сигурно и бързо и в крайна сметка именно на такава работа се бяха спрели той и Баба. Все пак реши да подбере неколцина за домашни слуги, макар че нямаше представа как би ги обучил. Може би Тим? Не, Тим щеше да се върне в Африка. Добре, сам щеше да ги обучи. Ще започне с Мария и Питър. Изкъпана и в чисти дрехи, Мария ще стане едно симпатично момиче, а Питър изглеждаше достатъчно умен. Може ми Мери Дейвис ще намери някоя опитна негърка, която да се грижи за домакинството и да му готви. Щяха да му бъдат нужни няколко мъже в къщата и още половин дузина, които да се грижат за робите, докато бъдат продадени. Обикаляйки къщата с Питър, той уведоми Мария за предстоящото си връщане.

В Порт ъф Спейн се отби за среща с Мери Дейвис и намери Тим още там, съвсем изтощен след схватката си с едно от момичетата на Мери и страхотния Файал. Рори изказа благодарностите си на Мери, загдето му предоставила Мелроуз и я увери, че плантацията е идеална за негова резиденция, докато е в Тринидад, и за настаняване на робите, не само онези, които бяха на кораба, но и другите, които възнамеряваше да докара занапред. Спомена за срещата си с Мария и тя му се закани с пръст, заявявайки, че момичето е една мръсна кучка, готова да разтваря краката си на всеки срещнат негър. После, когато се оплака, че не вижда човек да се погрижи за почистването, Мери, сякаш родена да разрешава затрудненията му, пак се притече на помощ. Дръпна шнура на един звънец и влезе Файал, който, за разлика от Тим, изглеждаше свеж както винаги. Тя му заръча да й доведе Мама Феба.

Това беше най-колосалната негърка, която Рори бе срещал. Беше висока повече от шест фута и тежка поне сто и петдесет кила. По-късно узна, че е от племето луо от Уганда. Огромните й като дини гърди заплашваха да разпорят тънката копринена рокля, а слонските бутове опъваха полата й. Широкото черно лице разкриваше усмивка като полумесец, зад която се виждаха здрави, бели зъби. Ситните й очи, почти закрити от топчестите бузи, се взираха към света с неприкрита жизнерадост. Жената излъчваше свежия аромат на току-що изпечен хляб и Рори забеляза, че дрехите й са бели и безупречно чисти. Мери се отнасяше към нея с повече уважение, отколкото към останалите роби.

— Разполагам тъкмо с това, което ти е нужно, момчето ми Рори. — Тя кимна на Мама Феба да приближи и положи черната й ръка в своята. — Това е моята собствена Мама Феба, която не само има сърце, отговарящо на фигурата й, но е и положително най-добрата готвачка в Тринидад. Тя ръководи цялото ми домакинство като с желязна пръчка. Не зная как ще се оправям без нея, ако не беше дъщеря й, втората Феба, обучена от майка си и равна на нея почти във всичко. Не възнамерявам да ти я продам. В Тринидад няма да се намерят достатъчно пари, за да я купят. Но ще ти я заема при условие — Мери му се закани с пръст, — че тя пожелае да дойде. Какво ще кажеш, Мамо Феба? Искаш ли да отидеш в Мелроуз и да оправиш нещата за барон ъф Сакс?

Чернокожата се вторачи в Рори, оглеждайки го от главата до петите, после избухна в писклив кикот, който след малко превърна в думи:

— С него ли, мисис Фортескю? С този симпатичен момък? Отивам навред с него. Удоволствие е пак да служа на мъж. Тук само момичета, освен Файал, макар че той струва колкото трима мъже. Да, искам да служа този хубав бял мъж, ако вие съгласна.

— Тогава всичко е наред — усмихна се Мери. — Мама ще бъде готова утре сутринта. А ти — обърна се тя към Рори, — ти ще си тръгнеш оттук утре сутринта, също така?

— Не мога да откажа на поканата, която ми загатва нещо — намигна й Рори. — Що се отнася до тебе, Мамо Феба, вече до уши съм влюбен в теб и ще подбера петима най-симпатични момчета от тези, които имам на кораба, за да ти помагат из къщата. Не мога да гарантирам, че всеки от тях ще струва колкото Файал, но ще се постарая да отбера такива, които ще струват поне колкото двама други.

Огромната жена се закиска, което се усили, когато се завъртя, разкривайки поли и фусти. Целуна ръка на Рори, после на Мери, плъзна се дори и към Тим, на когото се поклони. Като се поколеба за миг на прага, за да изкаже задоволството си с още по-широка гримаса, тя се измъкна с изненадващо лека стъпка.

— А сега, Мери, ще трябва да се върна на кораба. — Рори покри ръката й с целувки. — Освен ако Тим не пожелае нова схватка с Файал…

— Една ми е достатъчна и ще ми държи влага поне за цял ден — едва не се изчерви Тим пред Мери, независимо че добре знаеше на кого дължи днешното си развлечение.

— Тогава ще те взема с мен — продължи Рори. — Мери, необходимо ми е да поговоря с капитан Джеху. Да се отърва от тези потни дрехи и да се върха на брега за нова среща с Елфинстън, след което ще дойда към десет часа при теб. Бива ли?

— О, момчето ми Рори, чудесно е, като си при мен. Казват, че за компенсация на такъв лош живот, какъвто съм водила аз, идват само беди, но ето че с мен се случи обратното. Сполетява ме само късмет и най-големият от всички е твоето завръщане. Ще те чакам. Върви и отведи клетия Тими със себе си и се погрижи да получи бутилка порто, за да възстанови силите си, преди да атакува Файал отново.

Тим тръгна пред Рори по стълбището. На половината път Рори се обърна, дочул думите на Мери:

— Не забравяй да доведеш Нашият Хари с теб.

— Аз също ще възстановя силите си с бутилка порто.

— Само това? — Тя се наведе напред, така че Рори да може да види гърдите й. — Само това! Нищо друго не е нужно на Нашият Хари!