Ланс Хорнър
Рори Сатаната (29)

ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

Болестта на Рори. Сънища и бълнувания. Бурята. Кту — новият верен роб.

Нито Рори, нито Тим бяха спали много предишната нощ, но въпреки изтощението не потърсиха уединение в каютите си за следобедна дрямка. В резултат на мрачните събития от сутринта никой от тях не пожела да остане сам. Не можеше да се мисли и за дрямка на палубата, тъй като екипажът празнуваше, възползувайки се от дадената почивка. Един си бе купил от Фунчал акордеон и акомпанирани от думкането на дъната на чайниците, разиграха лудо хоро на палубата, което с позволението на Рори бе допълнено с неколцина по-хубави и по-млади негри. Лъскавата кожа на телата им, блестящи от бликащата пот, възбудени, както ставаше очевидно от пълната им голота, стана повод черните момчета да бъдат подхвърляни като пристанищни уличници. От време на време избухваха свади, предизвикани от ревността на някой напоен с ром моряк, вбесен да не му отнемат партньора, но това бяха приятелски дрязги. Добрата храна, празничната атмосфера, допълнителната доза грог, закупеното от Мадейра вино и нежното редуване на черните младежи заличиха напълно ужасите от сутринта — поне за моряците.

Рори обаче не беше толкова щастлив. Нито ромът, нито силното вино, които смесваше, бяха в състояние да измият кървавите петна. Надяваше се, че Млийка не е усетил посичането и че Маноел е умрял, без да страда. Когато се опитваше да си припомни Дженкинс, се утешаваше, че смъртта чрез удавянето е улеснила страданията му. В пиянско вцепенение той не забеляза трупащите се черни облаци, които покриха небето, нито усети кога топлият вятър отстъпи място на влажен студ, докато освежителният бриз хвърляше пръски към задната палуба. Тим не беше пиян колкото Рори и бързо разбра положението. След една особено висока вълна, която измокри и двамата, той успя да изправи Рори на крака и го отведе в каютата му. Коленете на Рори се огъваха, той се строполи на леглото, но Тим, събирайки останалите капки здрав разум, го изпъна, смени влажните му дрехи, затвори прозорчетата и угаси свещта.

През нощта Рори се събуди след един похотлив сън, в който правеше любов с отдавна забравената Мери Дейвис от Глазгоу. Беше доволен, че сънят не го доведе докрай. Вече буден, той усети клатушкането на кораба, което го запращаше от едната страна на койката на другата. Трябваше да се подпира, за да не се претърколи на пода. Когато умът му се избистри, той усети чуждо присъствие в каютата. Бързо се надигна, но се успокои, когато чу гласа на Тим.

— Аз съм, Рори, момчето ми. Забравих да сложа страничната дъска на койката ти, когато те довлякох, и ме улови шубето да не паднеш. Попаднахме на буря. Но не се безпокой. Джеху е на борда и корабът е здрав. Винаги съм чувал, че проклетите американци са добри корабостроители и добри моряци. — Тласна нежно Рори и го пови с грубото одеяло. — Нямаш ли нужда от нещо друго, докато съм тук?

— Болен съм като кон. Но нямаш с какво да ми помогнеш, Тим. Така ми е зле, като първия път на „Ариадна“. Лошото време и аз не се погаждаме. Връщай се в леглото. Няма защо да бдиш над мен като квачка над пиле. Не че не ми харесва, напротив. — Усети ръката на Тим за миг на челото си, после Тим му пожела лека нощ и затвори вратата на каютата.

Рори пожела пак да заспи и пак да сънува Мери Дейвис. Мери Дейвис! Сред скърцащите талпи и бушуващи води той замечта за уютния покой на малката стаичка в Глазгоу с блещукащия, замиращ огън от торф и топлото тяло на Мери на сламеника до него. Месеци наред не бе се сещал за нея. Мери Дейвис! Сънят временно бе сподавил непрестанното му желание за Елмира. За миг си пожела Мери. После се примири — бе я притежавал, макар и насън.

Как ли се казваше младежът, който й беше изпратил? Файал, така беше. Дали Спаркс го бе доставил? И ако да — колкото и да се чувствуваше зле, той се усмихна в мрака — дали Файал се бе оказал достоен негов заместник? Дали Мери бе забравила Рори и Нашият Хари в развлеченията си с Файал, или присъствието на Файал й служеше да й напомни за него? Постепенно мислите му го удавиха отново в съня.

Накрая през прозорчето се промъкна бледа водниста светлина и утрото настъпи. После се появиха Джеху и Тим.

— Здраво блъска, Рори. — Джеху беше весел. — И старата „Юнона“ не си поплюваше, но превърната веднъж на този пезевенк, е два пъти по-устойчива. Кой е чувал някакви си вятър и вода да спрат злото? — Той кимна глава към Тим. — Тим, този твой съпритежател ми изглежда позеленял край хрилете.

— Най-добре е да станеш, Рори. Каютата не е място за седене, когато се каниш да си избълваш червата. По-добре се качи на палубата да те повее вятърът.

С помощта на Тим Рори се облече и преодоля стълбището до палубата. Свод от тъмнозелени облаци бе надвиснал над бушуващото море, запращайки надолу порой наклонен дъжд, който биеше в лицето. Платната бяха свити и край въжетата се носеше зловещо свистене, каквото Рори никога не бе чувал. Корабът се клатушкаше при всеки допир на хълмистите вълни. „Шейтан“ се люлееше така, че океанът заливаше главната палуба и запращаше всичко свободно към заслонените прегради.

Рори увисна на перилата, приветствувайки студения душ по лицето си, като се мъчеше да задуши горчивото повдигане на гърлото си. Нова, по-висока вълна прескочи фалшборда и запрати към перилата летвите, от които бе сковано помещението за добитъка. Измуча теле, изтощено да пази равновесие на неустойчивите си крака и изчезна, когато нова вълна заля палубата. Рори припълзя до Тим и закрещя в ухото му.

— Черните, Тим, как са?

— Наблъскани долу. Ще се оправят.

— Трябва да идем при тях. Клетите дяволи са оковани, Тим, и ще се наранят. Не мога да ги продавам със счупени ръце и крака.

— Не можем да преминем през люковете. Трябва да минем отзад, през каютата на домакина — изрева Тим.

Под палубата не гореше никаква светлина и всички прозорчета бяха затворени. Беше тъмно като в бъчва, но Тим и Рори се спуснаха на долната палуба и влязоха в една малка каюта. Тим намери фенер със свещ и го запали. Тефтери и книжа се търкаляха по пода в безпорядък. Минаха през една врата, която водеше за средния трюм. Вонята беше отвратителна. Бледата светлина на фенера разкри голите черни тела, които се гърчеха на пода с неподвижни, приковани ръце и крака, а телата се извиваха и блъскаха, докато вълните биеха кораба. Подът бе залят с повръщана храна, урина и изпражнения и Рори не можа да издържи повече. Препъна се и падна напреки върху здраво, кафяво тяло. Бълването му изпълни гърлото и изригна от устата върху клетника под него. Известно време не можа да помръдне, после се издърпа и сложи ръце върху раменете на негъра.

— Горе главата, младеж — успя да промълви той, забравяйки, че английските му думи са непонятни. Надигна му се пак, но този път не излезе нищо. — Ще се опитаме да ви помогнем. — Това бе негова стока, и то много ценна. Ако не им смъкнеха веригите, щяха да си изпочупят ръцете и краката. Сега, виждайки Рори сред тях, те го замолиха на многобройни наречия, като въртяха бялото на очите си уплашено, с посинели на бледата светлина лица.

Чернокожият под Рори го улови за ръката. Уплахата накара думите на хауза да се плъзнат от устата му като порой и повечето от тях останаха непонятни за Рори. Той коленичи при момъка и при мириса на повърнатото пак му се повдигна, ала вече нямаше какво и той се опита да успокои негъра.

— Слушай, момко — колебливо каза Рори на хауза, — не те зная кой си, но сигурно имаш добър нрав, щом ме остави да повърна отгоре ти и не ми стори нищо. Назначавам те за старши тук. Помогни ми да оправим и другите.

— Да, господарю. Аз бъда твой старши. Аз от Саакс. Всички други ме знаят и се подчиняват на думите ми. Освободи ни, господарю, иначе ще умрем.

Рори прати Тим до каютата на Джеху за главния ключ, който отключваше дългите вериги и белезниците. После продължи разговора си с чернокожия. Чувствуваше, че е направил подходящ избор, макар и случайно. Мъжът беше едър, млад и силен. Беше приятен на вид и имаше интелигентно лице, симпатично в своята примитивност.

— Искам да подбереш десетина мъже, които се ползуват с уважение. Ти ще им бъдеш старши, а те ще бъдат старши на групите след теб. Ще се постараеш те да се погрижат за всички други. Да?

— Да, господарю, но побързай и освободи веригите.

Рори кимна и се запрепъва в тесния коридор между краката на едната редица и главите на другата, навеждаше се, успокояваше и утешаваше. Съжали клетите негри. Грохотът на корабните талпи и блъскането отстрани бе достатъчно, за да изплаши и опитни моряци. Направи опит да потуши собственото си гадене и страх, за да им вдъхне увереност. Те представляваха цялото му имущество и част от това на Баба, бяха алфата и омегата на неговите старания. И все пак за най-голяма своя изненада той откри, че интересът му беше повече от търговски. Съзнаваше тяхната безпомощност и искаше да им помогне. Самото му присъствие ги успокои и макар че бе успял да поговори само с неколцина, преди Тим да се завърне с ключа, те на свой ред успокоиха другите. Катинарът щракна и веригите паднаха, навивайки се на пода като огромни черни змии. Нямаше време да се освобождават всички пранги и белезници, но сега, освободени от огромните вериги, мъжете можеха да седят или да стоят и бяха в състояние да пазят равновесие. Рори се върна да поговори с първия момък и освободи ръцете и краката му.

— Как се наричаш? — пита го той.

— Казвам се Кту.

— Кту, ела с мен. Ще изберем помощниците ти.

Стоновете бяха престанали с освобождаването на мъжете. Сега те се събираха на купчини, заловени един в друг за опора, докато Кту развеждаше Рори. Посочваше някой мъж и извикваше името му. Когато човекът се изправеше, Рори отключваше белезниците и прангите и той го придружаваше до следващата група, докато Кту подбра десет едри мъжаги. На Рори и през ума му не мина, че тези хора може да се окажат зложелателни подстрекатели. Някаква недоловима прилика между Кту и Баба бе накарала Рори да се довери на момъка, макар да съзнаваше, че се води само по интуицията си.

Кту, говорейки бързо на хауза и други наречия, непонятни за Рори, постави хората си на различни места в трюма и обясни, че всеки от тях ще отговаря за групата си. Корабът заплува по притихващи води, което подсказваше отминаването на бурята. Постепенно трюмът с робите влизаше в ред. Вонята поотслабна. Подът бе още хлъзгав от повърнатото и изпражненията, но хората започнаха да се чистят.

Не можеше да става и дума да бъдат нахранени. Не можеха да се палят огньове, но дори и да им се приготвеше храна, нямаше как да им се занесе. Но на тази палуба имаше бъчви с вода и Рори знаеше, че някои от складовете са отпред. Изпрати Тим с двама от освободените роби. Когато се върнаха, те носеха чували и ведра, а Тим бе намерил черпак.

— Ял ли си някога овесена каша, Рори?

— Не бих я хапнал вече до края на живота си.

— Не е много, но все ще понапълни коремите на тези черни дяволи. — Тим пристъпи към ведрата и напълни едно до половината с вода. Пробивайки по малка дупка в чувалите, той накара един негър да надигне единия над ведрото, така че жълтото брашно се изсипа във водата. Разбърка го, докато се получи каша, която непрестанно се сгъстяваше, докато можеше да се държи с пръсти. Изпрати я с негъра на групата му, после извика друг и един по един отпрати всичките с по ведро каша.

Оваля едно топче с пръсти и го мушна в устата си. Преглътна го, оваля друго и го подаде на Рори, който отказа. Но черните залапаха лакомо, завирайки ръце във ведрата в надпревара. Огребаха ведрата с пръсти и седнаха ухилени, така че зъбите им блестяха като светулки в мрака на трюма.

Рори предложи на Тим да иде при Джеху, с мисълта, че при липсата на първи помощник Джеху може да оцени опитността на Тим. Колкото до себе си, Рори реши да остане при черните. Тук имаше движение, действеност и до известна степен, дружба. Накара Кту да донесе два чувала с брашно и да ги остави там, където главната мачта се издигаше като ствол през палубата и като седна на чувалите и облегна гръб на мачтата, получи известна стабилност. Корабът вече се люлееше по-малко. Той махна на Кту да седне на пода до него.

Трогнат от вниманието, Кту заговори. Беше приказлив младеж на осемнайсет години, с приятна усмивка. От майка си фулани бе наследил тънките устни, ястребовия нос и по-бледия цвят на племето. Баща му от племето хауза му завещал ръста и силата си. Арабски роботърговец го закарал в Саакс и го продал на Баба. Сега, ухили се Кту, той беше при любимия бял брат на султана. Сграбчи ръката на Рори, положи я на главата си и замоли Рори да го вземе за свой слуга.

Това напомни на Рори, че сега е без слуга. Клетият Млийка бе мъртъв. Защо да не се възползува от желанието на това младо жребче? Ако не го биваше, можеше да го върне в трюма и да опита с друг.

— Мислиш ли, че можеш, Кту? Откъде знаеш, че няма да се окажа лош господар и да те налагам с бич?

— Защото ти добър господар и аз добро момче. Ако аз добър към теб и служа добре, ти бъдеш добър към мен и няма да ме бичуваш. Аз зная, че ти добър човек. Днес, когато ти болен като нас, ти дойде да помогнеш нас. Изпръска мен повърнато, но аз не обърнах внимание, защото знаех, че ти не можеш да задържиш. Аз познавам теб от много време, господарю, защото съм те виждал в Саакс и в голямата къща, където бяхме, преди да тръгнем с това кану. После аз те търсих всеки път, когато се качвахме да ядем. Всеки път очите ми те търсят и те боготворят, защото ти не приличаш на други хора, крито аз виждал преди. Ти усмихваш много, а това добро предзнаменование, когато мъж усмихва. Показва човек има добра душа. Аз усмихва много, макар аз роб, защото аз също има добра душа. Аз ще ти служа добре, господарю мой.

— Тогава, когато изляза оттук, имаш позволението ми да дойдеш с мен.

Кту взе ръката на Рори от къдравата си четина и я отри на бузата си.

— Аз дойда с теб, господарю, но сега понеже ти ме направи отговорник, е по-добре да отида при други десет мъже и им поговоря. Иначе няма запомнят, че съм им старши.

Рори кимна и Кту го остави. През дългия ден той ту седя, ту полягаше край мачтата. Ноздрите му привикнаха с вонята и очите му с мрака. Стомахът му изявяваше правата си да бъде заситен, макар че постоянно пиеше хладка вода, която Кту носеше в един черпак. Нямаше как да определи времето, тъй като не чуваше корабните камбани, но знаеше, че корабът се измъква от бурята, тъй като подът под него ставаше все повече и повече стабилен. Кту се върна да седне в краката му и подремна, положил глава в коленете на Рори. Рори също заспа.

Топуркането на нозе и шумовете на палубата над него го разбудиха. Една по една тежките талпи бяха отстранени и светлината заля помещението. Сноп слънчеви лъчи се плъзна надолу и червената коса на Тим се появи на ръба на люка.

— Наред ли е, аверче Рори?

— Всичко се оправи — подвикна Рори.

— Бурята отмина. Излизай.

Рори побутна Кту и кимна да го последва по стълбата, която бе спусната от люка. Ярката светлина едва не го заслепи, но беше тъй приятно пак да я видиш! Океанът представляваше огромна пустош от бели разпенени вълнички, които блестяха на светлината.

— Искам да се изкарат всички на палубата и да се окъпят с морска вода. Дайте им двойна порция палмово масло, за да се натрият хубаво. След това петдесетина от тях да вземат парцали и да почистят помещението. Готвачът да им приготви храна. Ако са останали плодове, раздайте им. След това ги приберете да си отпочинат.

— Кой е този огромен черньо, който те следва като сянка? — посочи Тим към Кту.

— Казва се Кту. Вземам го да замести Млийка. Време е и ти да си избереш слуга, Тим. Не вярвам да има нов метеж, но ще бъдеш в по-голяма безопасност, ако някой спи пред вратата ти.

Тим му смигна.

— Поизпреварил съм те, Рори. Вече си избрах. Мислех да те питам дали може да го взема. Той е от моите. Водя го чак от Басампо с мен.

Рори поклати глава.

— Колко преходна е тъгата, Тими. Само преди два дни оплаквах Млийка, а ти Маноел, а ето че вече им намерихме заместници.

— Такъв е животът, Рори. Ако си бил по море колкото мен, знаеш, че днес си тук, утре те няма. Едва се сприятелявах с някого, сменяхме корабите и трябваше да си търся друг. Трябва да свикнеш с това и да не скърбиш за преходността.

Тим пристъпи към Кту и го огледа одобрително, после поклати глава.

— Рори, по някой път те мисля за чалнат.

— Аз също, но защо мислиш сега така?

— Загдето избираш човек като този Кту. Погледни го. Още един бабаджанко като твоя Млийка. Е, ако беше избрал някого като онова момче със задниче като пъпеш и името Дарба, което си избрах аз, щеше да имаш повече от един копелдак, спящ пред вратата ти. Щеше да имаш един мил партньор в койката и това щеше да ти е от полза. Трябва да се научиш, Рори, че животът по море се различава от този по суша. Зная го, защото съм го вършил през по-голямата част от живота си.

— Всеки за себе си — усмихна се Рори. — Поне мога да сънувам. — Пак се сети за Мери Дейвис.

— Да, да, това можеш. — Тим го мушна с пръст в ребрата. — И ми се струва, че сънуваш чудесно, разбойнико. Когато влязох миналата нощ да вдигна страничната дъска на койката, ти се мяташе като бесен, а дъхът ти бе тежък и ускорен. — Тим му намигна. — Не зная коя беше, Рори, но положително я обработваше добре. Жалко, че те изтърва, която и да е била.

— Беше Мери Дейвис, една проститутка от Глазгоу, Тими, и колкото я познавам, нищо не й липсва. Тя е същата, на която изпратих онзи млад жребец. Спомняш ли си?

Тими се почеса по главата.

— Черният негодяй, който изглеждаше като слон отзад и сякаш имаше палмов ствол отпред? Честна дума, Рори, той е достоен твой заместник.

— Да се надяваме, че и Мери Дейвис е на същото мнение.