Ланс Хорнър
Рори Сатаната (18)

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Семейните хитрости продължават. Братът Мансур. Плененият Хюсеин. Пристигане в Саакс. Дворецът. Слугата Ома. Ограмотяването на роба Млийка.

През цялата заслепяваща горещина на деня докато си почиваха и макар черната козина на шатрата да ги засенчваше от палещото слънце, тя сбираше горещината така, че вътрешността ставаше задушна като пещ. Последвала жестокия студ на предишната нощ, интензивната дневна горещина бе още по-непоносима. Неравномерните подухвания на вятъра вместо да разхладят, бяха като лумвания на пещ, обжарващи кожата. Рори се потеше гол върху мекия дюшек, след това го смени с ленен чаршаф, застлан върху черга. Изтощен, Млийка спеше въпреки ручеите пот, които струяха по черната му кожа и попиваха в одеялото под него.

Баба влезе в шатрата дълго след Рори, свали дрехите си върху пода и се тръшна на дивана. Не заспа, а се взираше с отворени очи в черния таван на шатрата. Рори, съзнавайки грижите на приятеля си, не направи опит да прекъсне размишленията му. Той чувствуваше, че мълчанието и близостта му бяха за Баба по-красноречиви от всякакви думи. Когато в края на краищата Рори намери известен покой в една смутена полудрямка и след като се разбуди напълно, Баба ме излязъл от шатрата. Роди видя, че седи до сянката на надигнатия пеш, разговарящ със стария Слиман. Главите им бяха приближени една до друга и макар да говореха ниско, Рори не можеше да не ги чуе.

— Трудно ми е да повярвам за Мансур — въздъхна Баба. — Той ми е единствения брат, син на майка ми и на баща ми. За Хюсеин да, защото е ненужно влечуго и прилича повече на мавританската си майка, отколкото на баща ми. Но Мансур, чиято кръв е моята собствена… Не мога да разбера такова предателство. — Той продължи да клати глава в недоумение.

— Все пак, независимо дали искаш или не, синко, то е вярно. — Тържествено кимане със свити устни потвърди думите на Слиман. — Младият Мансур е най-довереният офицер на Хюсеин. Раболепен е към него, нарича го „мой господарю султан“, отрича се от теб и се кълне, че никаква черна кожа, дори неговата собствена, не бивало да владее над Саакс.

— А майка ми?

— Уви, тя също е с Хюсеин. Тя именно тласна Мансур в ръцете му. Жестоко те отрече, докато същевременно пилее ласкателства и хвалби към Хюсеин.

— Аз загубих един баща и спечелих втори в твое лице, Слиман. Загубих Мансур и спечелих един брат в лицето на светлокосия нрзани. Но друга майка никога не ще имам. Сега, след като тя се е обърнала срещу мен, не искам да се връщам в Саакс. Защо ми е да ставам султан? За мен ще бъде по-добре да се върна в замъка Ринктъм и да замина с белия си брат през морето. Вярвай ми, нямам желание да се оплитам с хиляди дворцови интриги или да се браня от синовете на моя баща, които са по-многочислени от пясъка в пустинята. Тъй като лъв е наплодил синове и дворецът е пълен с тях. Всеки е като Хюсеин — готов да ме удуши с копринено въже, докато спя. Не, Слиман, без обичта на баща ми и Мансур Саакс не представлява нищо за мен. Няма да се върна. Вместо това ще тръгна към Ринктъм Кясъл и ще взема един кораб. Моят бял брат е велик господар в своята родина и неговата земя Сакс ще бъде също така и моя.

Заслушан в думите му, Рори бе обладан от ужас. Извън кухата титла на Сакс и порутения замък без покрив какво ли можеше да предложи в случай, че Баба дойдеше с него? Нищо! Сега съжаляваше за лъжите си и ролята, която Спаркс му бе наложил. По-добре да иде при Баба и да му признае истината. Ала не, и без това Баба си имаше достатъчно неприятности. Не беше време за това. Той се обърна, не желаейки да се вслушва повече в разговора им, но бе неизбежно.

— Не можеш да оставиш Саакс на Хюсеин — казваше Слиман.

— Да, това наистина не мога. Толкова държа на баща си! — въздъхна Баба. — Въпреки желанието си ще почета думите ти. Те са мъдри думи, татко мой. Бих бил чакал, ако изоставя Саакс на Хюсеин. Или той, или аз. Най-напред ще го убия, а след това ще обеся Мансур. И майка ми! Тя трябва да умре. Може би е писано те да ме убият. Късмет! Ел меткуб, меткуб! Писано ли е, не можеш го промени. Кога ще започнем, Слиман?

— Веднага щом слънцето се скрие зад хоризонта. Ще пристигнем в края на пустинята преди новия изгрев и тогава ще имаме новини от Абукир, който ни чака там. — Слиман сведе глава и се изправи. Баба пак потърси подслон под шатрата и Рори, засрамен от подслушването, се престори на заспал.

През цялата нощ с Млийка, който яздеше до него, Рори направляваше гърбавата си камила през студената пустош на пясъците. Два три часа след среднощната им почивка пясъкът започна да оредява и камилите закрачиха по рядка трева, докато стъпиха на по-стабилен торф. След това преминаха покрай проскубани храсти и когато слънцето набразди небето, Рори съгледа приличащите на пера клони на финикови палми да прорязват светлината край боядисаните в бяло куполи на някакво поселище.

Изведнъж зачу викове и крясъци, размесени с пушечни залпове, и откъм ограденото село към тях препусна орда мъже, яхнали на коне. Рори забеляза, че се стреляше във въздуха и когато наближиха, сред виковете им долови името на Баба. Групата се водеше от младеж, чийто бял бурнус се развяваше зад него, а дългият мускет бълваше огън във въздуха. Когато наближи повече, Рори забеляза, че е чернокож, а приликата му с Баба беше голяма. Още яхащ камилата си, Баба викна да му доведат коня, но преди да го сторят, младежът беше пред него. Единственото оръжие на Баба беше извитият ятаган, който носеше със себе си. Той скочи от камилата, хвърли се към коня на младежа, сграбчи го за юздата и като го улови здраво за бурнуса, го повали на земята, стъпил с крак на гърдите му.

— Казах, че ще убия най-напред Хюсеин и после теб, Мансур, но Аллах се е разпоредил другояче. Ти ще умреш пръв. Но преди да те убия, искам да ти кажа с какво удоволствие ще ти прережа гърлото. Ще те накълцам със собствените си ръце.

Мъжът на земята се засмя, разкривайки редици здрави, бели зъби.

— Отстрани си ятагана, братко. — Той изви гръб и се опита да отмести крака на Баба. — И свали проклетия си огромен крак от гърдите ми. Така ли трябва да срещаш сина на твоята майка и твоя баща? Аз съм твой брат, Баба, твой собствен брат, горило такава!

— Ти не си ми брат, предателю.

Мансур пак се засмя.

— Как бих могъл да бъда твой предател?

— Да не искаш да кажеш, че старият Слиман ме е излъгал?

— Слиман никога не би излъгал, но той не знае всичко.

— Той казва, че си предател и че работиш с Хюсеин.

— Съвсем вярно! Аз работех с този чакал, с този похитител на деца! Но аз не съм предател. Слушай! Когато баща ни умря — нека душата му намери покой в рая, — Хюсеин, този насилник на малки момчета, прогласи скапаната си личност за султан. Първата му мисъл беше да убие майка ни и мен. Ах, едно нещо да помниш винаги, велики Баба! Майка ни е умна с разума на расата си. Тя ме извика и ми каза да отида при Хюсеин — този лапач на камилски тор, да се просна в краката и да целуна върха на вонящия му чехъл. Тя ми нареди да се закълна в лоялност към този изнасилвач на хиени и да се отрека от теб, както бе готова да го стори и тя. Направихме го и двамата и този глупав любовник на кози остана толкова доволен, че ме провъзгласи за капитан на войската му. Това ти показва какъв е глупак. Така аз и майка ни осъществихме плановете си. Тя напусна харема през нощта, двамата заедно събрахме мъжете на Саакс и ги убедихме, че не Хюсеин, а ти трябва да бъдеш султан. Повярвай, съвсем малко бе нужно да бъдат убеждавани. Изчакахме, докато получим новините за твоето приближаване. Една вечер, преоблечен в дрехите на майка ни, влязох в харема на Хюсеин. Ай, велики Баба, да знаеш каква чаровна хурия представлявах. Хюсеин се отказа от робинята нрзани и започна да се занася с мен, ала не забеляза пистолета, който носех под дрехата си. Взех го в плен. Подкарах го под насоченото дуло през харема, като го заключих в най-дълбокия зандан на двореца, където той е добре охраняван денонощно от тези, които искат ти да бъдеш султан. Аз дойдох, за да ти кажа новините и какво съм направил. Сега ще си махнеш ли крака от гърдите ми, за да ме оставиш да се изправя и си поема дъх, така че да можеш да ме прегърнеш и поздравиш колко предвидлив съм излязъл?

Баба се наведе и повдигна Мансур, като го сграбчи в прегръдките си. Сякаш буря се разрази. Рори се намери в средата на бушуваща вихрушка мъже, всички стремящи се да докоснат Баба, коленичили пред него, като го приветствуваха и му поднасяха ятаганите си. Младият Мансур, който нямаше представа кой е Рори, застана до него и го загледа подозрително, докато Баба, приемайки почитта на своите хора и опитвайки се да се освободи от тълпата, намери миг да разкаже на Мансур за Рори, след което Мансур, подобно на брат си, прегърна Рори. С това доказателство за одобрение Рори разбра, че приема почитта на тези, които не можеха да се доберат до Баба. Сред всичкото това веселие черното лице на Млийка се усмихваше и ненадейно робът се превърна от умиращ клетник в пустинята в забележителна личност сред развълнуваната тълпа, пренесен сякаш в друг свят.

Постепенно глъчката замря и не след дълго потеглиха към селото, където влизането им възбуди нови тържествени приветствия. След това си дадоха отдих, докато измият пустинния прах в местния хамам и се преоблекат в чисти дрехи. Закусиха фурми с хляб, изплакнат в черно африканско кафе, и отново яхнаха конете. Това беше голямо облекчение за Рори след мъките върху камилата. Прекараха по-голяма част от деня в шумен, триумфален марш, докато пристигнат в град Саакс.

Градът се оказа по-голям от очакванията на Рори, проснат върху прашната земя в лабиринт от тесни сокаци, които се въртяха покрай безпрозоречни зидове. Високият портал, през който влязоха, бе облицован с пъстри керемиди и украсен с гипсови арабески. Стените бяха от кирпич, набраздени тук-таме с широки пукнатини, по които дъждовете бяха прокарали дълбоки бразди. Градът бе потънал В пластове прах, който се стелеше и върху дебелостенни, квадратни къщи, някои от които варосани в ярко бяло, други оставени без мазилка. Улиците бяха тесни и лъкатушни, потънали до глезените в смет и излъчващи нетърпима воня. На места те толкова се стесняваха, че трябваше да се язди в колона. Сега Баба и Мансур бяха далеч напред в колоната, но Млийка се държеше близко до Рори и Рори се почувствува закрилян. Че Рори беше нрзани и чужденец, бе очевидно, и някои от ококорените последователи на Баба го взеха по грешка за християнски роб, закупен и доведен от Баба в Саакс. Заплюваха го, хулеха го като християнско куче, а някои, чиито очи блестяха от фанатизъм, му отправяха заплашителни жестове. Никой обаче не смееше да го докосне и на един от завоите из лабиринта от улички той завари да го очаква Мансур. Оттук нататък с брата на Баба до себе си той не получаваше вече обиди, отправяните погледи вече не бяха злобни, а приятелски и любопитни. Не можеше да си представи какъв ли живот би го чакало, ако беше прост роб в свитата на Баба. Косата му настръхна и той потръпна. После се освободи от мисълта. Беше приятел на Баба — не, дори повече, беше приятел на султана.

Султанският дворец на Саакс поне отвън беше по-голям, макар и по-малко внушителен от този на барон Сакс в Шотландия. Представляваше висока кирпичена стена, варосана в бяло и покрита с ведросини керемиди с амбразури и порта във формата на лале, водеща към вътрешния двор. Щом влязоха през тясната порта, дворът се оказа обикновено пространство от добре отъпкана почва, преградено от друга висока стена, чийто единствен отвор бе голям двоен портал от кедрови талпи, гравиран с огромни приковани розетки от желязо, върху които можеше да бъде набучен човек. По-късно Рори научи, че това беше предназначението им. Спряха пред портала, който се отвори със скърцане. Уморен от суматохата, крясъците и дневната езда, Рори с удоволствие слезе от коня и се почувствува добре в тишината на мрачния коридор, водещ към един вътрешен двор. Тук горещината, врявата и суматохата явно никога не бяха достигали. Носеше се звънливото ромолене на фонтан, пръскащ струи в облицован с мрамор басейн, чуруликане на птички в кафези, аромат на портокалови цветчета и пъстрия хлад на сенките. Мрачната суровост извън двореца се компенсираше от тихия покой на двора и изобилието на влага.

Баба се отърва от хвалебствията на дворцовите обитатели и се отправи към Рори.

— Почини си, братко мой — сложи покровителствено ръка на рамото му. — Тази нощ ни чакат празненства и ще се нуждаеш от силите си. Ще те настаня в покоите на Хюсеин. Всичко в тях е твое. Тъй като ти никога не си го виждал, няма да възразиш да носиш дрехите и скъпоценностите му, така че използувай всичко, каквото пожелаеш. Той прахосваше пари за външния си вид и беше приблизително с твоя ръст. Облечи най-доброто за тази нощ, защото докато Мансур седи от дясната ми страна, ти ще седнеш от лявата. Избери нещо подходящо и за твоя касай, който ще стои зад теб. Ще празнуваме и ще пием. През нощ като тази мюсюлманите дори имат слабост към палмовото вино. По-късно ще съдим Хюсеин. Почивай си, Рори, докато изпратя да те повикат, и тогава ще направя достояние на цял Саакс, че гостът ми, лорд Сакс, е мой брат.

Млад черен роб с безукорно бяла роба поведе Рори, следван от Млийка, по лабиринт от дворчета, мрачни коридори и покрити галерии, докато стигнаха до едно крило на двореца, което изглежда бе строено допълнително. Тук подовете бяха от излъскана мозайка, а прозорците имаха плочести щори, които възпираха яркото слънце. Рори забеляза наличието на покъщнина, която в този дворец изглеждаше също тъй не на място, както и в тръстиковите колиби на Басампо. Видя будилник от бронз и кристал, мраморна статуетка на гола гръцка нимфа и безвкусно позлатени френски кресла, разсейващи монотонността на обиколените с дивани стени из двореца. Минаха през няколко стаи повече или по-малко пищно мебелирани, докато робът спря пред една лакирана дървена врата, отвори я и с нисък поклон покани Рори да влезе, последван от Млийка. Стаята също бе странна смесица от мавритански и европейски мебели. Изпъкваше огромното легло, което бе правило чест на някой италиански „палацо“ и дори Рори се заинтересува от крещящите еротични рисунки на гръцки богове и богини по извитите табла. Дебели източни килими покриваха пода. Ниски масички от черно дърво блестяха от инкрустирания седеф. Драперии от прозираща фина коприна покриваха прозорците. Рори се усмихна, като видя на гравирана със сребро масичка едно нощно гърне с похлупак, издаващо произхода си от Стафордшъир с декорациите си в тъмночервен цвят.

Робът отвори друга врата и Рори влезе в една по-малка стая с вградена в пода вана и стени, облицовани в шкафове от кедър. Когато ги отвориха, те разкриха пищни дрехи — това бе гардеробът на Хюсеин. Нямайки възможност да общува с Млийка, Рори задържа младежа, който го беше довел.

— Моят роб не говори арабски и не може да ме разбере — кимна Рори към Млийка. — Ще ми прислужваш ли?

— Но разбира се, щом господарят ми заповяда. Аз съм Ома. Твоят слуга е глупав, господарю. Каква работа може да се чака от човек, който до вчера е газил говежди тор. Той не е нищо повече от един бушмен и никога не е влизал в къща. Няма обноски и сигурно ще пикае през прозореца и ще се изхожда на пода, защото не знае как живеят цивилизованите хора. Пък и мирише, а е и куц. Защо не го продадеш? Полза няма от него. Великият султан на Саакс ме даде на теб, а аз зная живота в двореца. Така че позволи ми да заведа на пазара тази маймуна и да я продам. Ще ти донесе най-малко десет сребърни монети, колкото и да е безполезен.

— От тези десет сребърни монети колко ще вземеш ти? — загледа се Рори в младежа, сякаш го виждаше за пръв път. Той имаше черна подкупваща усмивка, разкриваща ред бели зъби. Очите му също бяха черни като смола, а пръстите къносани. Беше гъвкав като върбова пръчка, а кожата му беше малко по-светла от тази на Млийка. Макар негроид, имаше гърбав нос и излъчваше миризма на жасмин.

Оня помисли за миг, преди да отговори. Усмивката му беше хитра, но подкупваща.

— За себе си, господарю, няма да взема повече от две. Аз съм много честен.

— Обаче ние няма да продадем Млийка нито за двайсет сребърни монети, защото го смятам за по-честен от теб. Твоя задача ще бъде да го научиш как да ми служи. Аз ще го науча на моя език, така че да може да разговаря с мен и с никой друг! Сега ще го науча една дума. Той се обърна към Млийка и му кимна. — Ела, Млийка!

Чернокожият гигант се поколеба за миг.

— Ела тук, Млийка — махна му Рори с извит показалец и посочи едно място на пода до себе си.

— Ела — отговори Млийка и пристъпи към Рори.

— Виждаш, че не е глупав, Ома. Затова ти ще го научиш на всичко, което знаеш. А сега приготви ми банята и покажи на Млийка как го правиш. Когато свърша, ще му покажеш къде да се изкъпе, за да не мирише. Той ще спи тук, в малката стая до моята, но ти трябва да му кажеш къде трябва да ходи за храната си и откъде да получава моята, ако пожелая да се храня тук сам.

— Ще го науча, господарю, само че…

— Какво?

— С десет сребърни монети…

— Само осем, след като ти вземеш две.

— С осем сребърни монети можеш да си купиш робиня. Е, може би не много хубава, но млада — на десет или единайсет години. Те са най-добрите, защото още не са отворени и са вълшебно тесни…

— Което ти веднага ще провериш, предполагам. Не. — Рори беше твърд. — Млийка не е за продан и ако купя робиня, ще предпочета такава, която не е дете.

— Господарят ми ще види, че Ома е прав. — Той се ухили, показвайки всичките си зъби, после направи неприличен жест, сграбчвайки пръста на едната си ръка с тези на другата, като го задвижи бавно напред-назад. — Да, господарят е млад сега. Колкото по-остарява, толкова по-млади момичета ще иска, докато дойде време да му харесват само малките. Но сега, разбира се, господарят е млад и пламти в огън, прав като кол, голям като ръката ми до лакътя и твърд като стоманено копие. Затова не му трябва което жадуват старите мъже.

— Банята — напомни му Рори.

— Ах, да, банята! Ще науча този черен бабун как да я приготвя. Докато чакаш, господарю, позволи ми да ти смъкна потните, прашни дрехи. Гладен ли си? Ето, там има черни смокини, сладки като мед и като устните на нубийка. Ето портокали, твърди и малки като гърдите на персийка. Ето дини, големи като циците на жена мандинго. А това, господарю, са нарове, които при разсичането им разкриват такава сочна червенина, като онова, което всички мъже желаят. Да, а това са банани, стърчащи като на млад мъж от Магреб. А ето и лешници като тези, които се носят в скъпоценната ви торбичка. Има достатъчно, за да те задоволят, докато чакаш банята, и след като свършиш, аз ще обработя тялото ти с пръстите си, ще го натъркам с нард и ще го намажа с масло от сандалово дърво и бергамот, така че да възбудиш чувствата на жените от твоя харем.

— Но аз нямам харем — отвърна му Рори.

— Харемът на предателя Хюсеин се задъхва за мъж, а из двореца се мълви, че султанът възнамерявал да го даде на теб. Това бяха покоите на Хюсеин. Погледни — Ома дръпна пердетата и вдигна щорите.

Рори пристъпи на един балкон и се загледа към един обширен двор, където се разхождаха незабулени жени.

— Ако не бяха за теб, султанът нямаше да ти даде тези покои. — Ома смъкна измърсения от пътуването бурнус на Рори и посочи на Млийка да свали вътрешната джелаба и кафтана. Ома коленичи пред Рори, развърза шнура, който стягаше огромните шалвари около кръста му, и ги остави да паднат на пода. Повика Млийка и му показа как да свали пантофите на Рори и как да му изтрие краката с груба кърпа. Рори положи ръка върху главата на Млийка, докосвайки го леко. После, за най-голяма изненада на Ома, Рори коленичи пред Млийка и докосна бинтования глезен.

— По-добре?

Млийка не го разбра в първия миг и Рори повтори думата, кимайки глава. Лицето на Млийка просветна. Сега той разбра чуждата дума. Направи крачка да покаже на Рори, че вече не куца толкова.

— По-добре — отговори сериозно той и се усмихна, за да покаже на Рори не само че е разбрал английската дума, но й че никога няма да я забрави. — По-добре — повтори той.

— Какво значи тази нрзани дума, господарю? — не пожела да остане пренебрегнат Ома.

— Ах — Рори погледна към Млийка, после се обърна към Ома и поклати глава. — Това е нещо, което само Млийка и аз разбираме.