Ланс Хорнър
Рори Сатаната (11)

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Нощта. Файал. Подаръкът за проститутката Мери Дейвис. „Няма друг бог…“ — истинското побратимяване.

Рори отвори неохотно очи, само за да ги затвори и да изтрие лъчът брилянтно ситна слънчева светлина, провираща се през отворените поли на шатрата. След прекараната изтощителна нощ не му се искаше да се върне към дневната действителност. Обърна се настрана и погледна към дивана, зает от Баба. Черният гигант се беше разбудил и светлината хвърляше топазени отблясъци по голото му тяло. Беше се подпрял на възглавниците зад него и пиеше кафе от тънка порцеланова чаша в подложка от филигранов месинг. Мавърът Абдула го обслужваше, ала нямаше нито следа нито от Елмира, нито от Зайя, другата робиня от харема на Баба, която бе споделяла неговото легло, докато Елмира бе при Рори. Не, установи Рори, нямаше следа от Елмира, нито дори най-лекия дъх на нейния парфюм. Никаква следа от нея, като се изключат малките синини по тялото му, причинени от жадните й устни. Той огледа тези сувенири на насладата, прозина се и се обърна с лице към Баба, придърпвайки намачкания ленен чаршаф, за да прикрие голотата си.

— Събуди ли се най-сетне, Рори? — Баба му посочи кафеничето и бързо заговори на Абдула. — Време е, чаках да си изпия кафето и се чудех дали да те разбудя бавно, като накарам Абдула да те гъделичка с пауново перо, или да те върне към живота набързо, като те залее с ведро вода. Но ти разреши моя проблем. Виж! Слънцето изгря и аз приключих с утринните си молитви. Изпратих момчета по реката да прогонят крокодилите. Ще се изкъпем и преоблечем, за да се заловим за работата си с онзи кучи син Суза. — Той почака Абдула да налее кафето на Рори и да нагласи възглавниците така, че Рори да се изправи. — Кажи ми, как спа снощи?

— Да спя? — ухили се глуповато Рори. — Не вярвам да си предполагал, че ще спя, Баба? Затова ли си легнах в леглото? Уви, сънят не стигна до очите ми, докато шатрата не бе озарена от светлина. След това, щом заспах, партньорката ми изчезна. Ах, да беше тук сега! — ръцете му опипаха настървено чаршафа.

— Винаги има и друга нощ, братко — размаха пръст Баба. — Изпратих ги и двете по обяснима причина. Жената е изморителна сутрин и може само да накара мъжа да се чувствува изсулен през целия ден. Начинът, по който мъжът се събужда, не е поради страст, а е просто указание, че мехурът му е пълен. Две неща са необходими, за да бъдеш по мъжки як. Нощем мъжът изхвърля семето си и омеква. Сутрин той има други нужди и това води до същия резултат. Сутрин не е същото, както нощем. Независимо колко често си прибягвал до нощното гърне, той остава твърд като желязо. Но нека Абдула ти поднесе гърнето и ще видиш, че съм прав.

Думите на Баба се оказаха точни, както и очакваше Рори, макар че никога не бе отдавал такова значение на утринната възбуда. Абдула му подаде хавлията, Рори стана, загърна я около бедрата си и се присъедини към Баба пред шатрата. Тръгнаха заедно към стръмния бряг, където роби удряха водата с палмови клони. Въпреки че успяваха да прокудят крокодилите, те все пак размътваха водата, но тя беше прохладна и сапунът, който му даде Баба, беше френски — силно пресован и с аромата на люляк. Беше истинско удоволствие да измие потта от изминалата нощ и да почувствува хладина по тялото си. Баба, който обикновено беше сериозен в ролята на шанго, бе смъкнал своята сериозност заедно с дрехите и сега лудуваше във водата като безгрижен кит. Плуваше под водата, сграбчваше Рори за краката и Рори му отвръщаше със същото. Бориха се във водата, лудуваха и си играеха, докато накрая пристъпиха на брега, за да бъдат завити в дълги, меки бели хавлии. Ниско остриганият скалп на Баба изсъхна за минутка, но на Рори му беше необходимо време, докато изсуши дългите си къдрици.

Докато Абдула завиваше Баба в хавлията, едно ново момче — от тези, които бяха във водата, затърка Рори, за да го изсуши. Беше малко по-мургав от Баба, но имаше фино изваяните черти на арабин. Капки вода падаха от голото му тяло, докато държеше хавлията. В него имаше нещо, което привлече вниманието на Рори. Макар че момчето беше юноша, гъвкав и стигащ до рамото на Рори, то носеше съоръжение на гигант. Рори не можеше да отдели поглед от него и дори Баба забеляза това.

— Харесва ли ти Файал? — посочи младежа Баба и по-специално притурката му, в която се взираше Рори. Гласът му беше шеговит, макар че в него се прокрадваше подозрителност и недоверие. — Той ми е полубрат. Създаден от баща ми, но е роден роб и поради това сам той е роб. Майка му беше сенегалка, а има хора, които казват, че сенегалците са равни на суданците. Аз не го вярвам, понеже майка ми е от Судан и ми се иска да вярвам, че суданците превъзхождат другите племена.

— Вероятно, но и той е симпатичен. — Рори измести оглед към лицето на младежа. — Не знаех, че си разбрал какво гледам, обаче е вярно!

— Оглеждал ли си се някога в огледало, Рори?

— Когато бях на негова възраст, огледалото не ми показваше това, което той би могъл да види, ако се огледа.

— Сенегалците са прочути като жребци, макар че репутацията на суданците е още по-голяма. Е, Рори, не знаех, че се интересуваш от момчета. — Баба не изглеждаше ни най-малко смутен от това, което смяташе за влечение на Рори. — Ако го предпочиташ вместо Елмира, вземи го, той е твой. Ще те обслужва не по-зле от нея, а има и от него по-добри.

Рори поклати глава възмутено.

— Предпочитането към момчета е нещо, което никога не съм могъл да разбера, Баба. И нещо, от което никога не бих се заинтересувал. Много моряци го предпочитат. На кораба имахме един юнга, който обслужваше мнозина от екипажа. Не ги осъждам, но това е нещо, което никога не би ми се понравило. Интересът ми към този момък бе на първо място от любопитство, а после се сетих за едно момиче, което оставих в Шотландия. Тя се раздели с неохота от мен, братко, защото казваше, че никога преди това в живота си не била срещала мъж, който да я задоволи тъй пълно, и никога че не очакваше да срещне. Мислех си за нея, когато видях този младеж — той би могъл да ме замести.

Баба загледа въпросително Рори и поклати глава, недоумявайки.

— Не разбирам отношението ти към жените. Жената, за която говориш, робиня ли е, за да я споделяш с друг роб? Ние тук не споделяме жените си. Естествено, в големите хареми държим евнуси за задоволяване на жените, но никога не позволяваме те да виждат истински мъж. Всъщност аз споделих Елмира с теб, но това не беше истинско споделяне, защото аз ти я дадох. Имаш ли желание да дадеш възможност на жената, за която говориш, да се наслади на този младеж?

— Тя е улично момиче, Баба. Аз съм я притежавал само една нощ. Предната нощ тя бе спала с друг мъж, а следващата щеше да бъде с друг. И все пак беше добро момиче. Въпреки че бе уличница, бе великодушна, добра и любезна, любяща. Прибра ме от студените улици на Глазгоу, нахрани ме, стопли ме, люби ме и на сутринта ми пожела добър път. Обещах да й пратя от Африка подарък.

— Значи е като момичетата на Оулд Нейлс. Те отиват в градовете да продават телата си, а после се връщат по своите села да се омъжат, като дават на съпрузите си припечелените пари. Разбирам, че тази жена е продавала тялото си за пари, така ли?

— Да, но не и на мен. Това, което продаваше на другите, на мен го подари. Но да не говорим повече, Баба. Тя е на хиляди мили оттук и аз бях съвсем забравил, докато не видях младия Файал да се перчи като магаре.

— О, трябва да поговорим, Рори. Ако би те ощастливило да й изпратиш този младеж, той е твой. Ще го уредим. Може да замине с кораба и аз ще се погрижа по време на пътуването да се отнасят към него с нужното внимание и да не бъде продаден. Твоят капитан не ще посмее да не ми се подчини, особено ако напълня ръката му със злато. После, когато корабът пристигне в Англия, той може да препрати младежа на жената, за която говориш.

Тази мисъл се хареса на Рори. Представи си Мери Дейвис в сивия Глазгоу, наслаждаваща се на своя собствен роб негър. И как би го харесала Мери! Щом се беше насладила на Рори, нещо, което не подлежеше на съмнение, колко повече би се наслаждавала на Файал! Неин собствен негър! Щеше да стане сензацията на града. Единствената различаваща се уличница. Той погледна момчето и пак го одобри не по-малко от предния път. Но сега в кристално кафявите очи имаше сълзи. Защо ли трябваше да променя целия живот на момчето за един-единствен импулс? Защо да го праща от слънцето и лукса на шатрите на Баба сред студа и нищетата в дома на Мери? Но това не можеше да сподели с Баба.

— Защо плачеш, млади Файал? — изглежда изпита съчувствие към момчето Баба. — Истина е, големият бял господар иска да те изпрати като подарък на своята жена през моретата, но това е само защото ти превъзхождаш всички останали момчета. Трябва да се гордееш, че Аллах с цялата си мъдрост е счел за уместно да те екипира така, че всички мъже да ти завиждат и всички жени да те желаят. Ти ще можеше да задоволиш тази жена, която е приятелка на големия бял господар, а тя на свой ред ще разкаже на всичките си приятелки за теб. Ще имаш по-голям харем от султана, без да ти струва нищо. Това е голяма чест за теб и ти разкрива големи възможности.

— Такава е волята на Аллах — склони глава момчето. — Иншаллах! Но уви, никога вече няма да видя майка си и ми е мъчно, че те напускам, шанго.

— Вече си голям, за да бъдеш допускан до харема, така че и без друго няма да можеш да виждаш майка си. Ще бъдеш щастлив да знаеш, че ми служиш по-добре, изпълнявайки волята ми. — Баба се обърна към Рори. — Момчето е твое, братко мой. Ще уредя прехвърлянето му в Англия, а ти можеш да напишеш писмо, което той да занесе на жената, за която казваш, че била толкова добра и любезна към теб. Едва ли ти остава нещо друго, за да й се отплатиш.

— Благодаря ти, Баба. Ще се погрижа в бъдеще да не хваля притежанията ти, каквито и да са те, било дреха, другарка за леглото или момче, за да не ми ги подаряваш.

— Както би го направил и ти за мен, Рори — Баба тупна Файал и му каза да иде и се облече и да се представи в дома на Суза. Двамата с Рори се върнаха в шатрата. Баба беше замислен. Най-накрая той се обърна към Рори.

— Защо да не ти дам това, с което разполагам, Рори? Всичко, с което разполагам, ти принадлежи. Не го казвам напразно. Тук в Африка ние мъжете действуваме рязко. От мига, в който те видях, ти ми се понрави, но трябва да си призная, че има и нещо повече. Преди да изляза от Саакс, моята майка ми каза, че ще те срещна. Макар че тя е превърната в правоверна, тя не е родена последователка на пророка. Като безбожница тя е вярвала в боговете на Судан. Суданците са древно племе с много стари богове. Естествено, има само един бог, и той е Аллах, но…

— Но кой знае — опита се да го облекчи Рори, — може би има и по-стари богове от Аллах.

— Точно така — Баба намери оправданието. — Разбира се, суданците са много древен народ с много стари богове. Те са най-старите, най-могъщите и най-симпатичните богове в Африка и аз заявявам това с гордост, тъй като съм полусуданец. И то е вярно.

— Ако ти си образец на суданец, съгласен съм с теб.

Баба кимна, приемайки комплимента.

— И така, дори и до днес, макар че е вярна последователка на пророка, майка ми понякога се съветва с древните богове на Судан и говори с духовете на нейните предшественици. Преди да потегля, тя направи опит да ми осигури безопасно пътуване и сподели, че нейните богове са й казали как някакъв чуждоземен принц, носещ моето име, но с коса от злато, ще дойде при мен и ще трябва да се побратимя с него. Заради това ти носиш пророчеството на майка ми, Рори. Но, хайде! Дребният Суза и твоят капитан ни очакват за закуска в Ринктъм Кясъл. Аз отивам, но няма да ям от храната им. Собствените ми готвачи ще ми приготвят закуската и ще я занесат там. Нито пък ще пия с твоя капитан и Суза. Ти можеш да избереш къде да седнеш — с тях или с мен, дали ще ядеш от тяхната храна или от моята, дали ще се облечеш в техни дрехи или в мои. Имаш право на избор.

— Ще останеш ли доволен, ако бъда с теб? — запита Рори. В живота си не бе срещал човек, който да му предложи толкова много, включително приятелство, както бе сторил Баба, и той жадуваше да му се отплати. Нямаше да бъде трудно, тъй като огромният кафяв мъж му се нравеше.

— Аз искам да ям с теб, братко мой! Ще седна до теб, ще ям от храната ти, и ще пия от напитките ти, и ще нося дрехите ти. Тези хора не са мои приятели. Следите, които виждаш по гърба ми, са причинени от капитана, и за раната на крака на моя слуга пак капитанът е виновен. Що се отнася до португалеца, той ми напомня за нещо, което човек открива да пълзи под някой камък, така че не мога да му се доверя. Доверявам се на теб, Баба. През живота си не съм имал нито брат, нито по-близък другар. Сега, след като пътищата ни се кръстосаха, аз ти поверявам дружбата си и целия си живот.

— Ах, но аз искам дори повече. — Баба зарови из един от сандъците и измъкна две мантии със златоткани нишки и примитивни орнаменти. Те не приличаха на арабските пелерини, които той и Рори бяха носили предния ден. Хвърли едната към Рори.

— Вчера зачетох моя баща с дрехите си. Днес ще почета моята майка и ще се пременя като суданец. А също и ти, макар че сега за пръв път светът ще види жълтокос суданец. Но както казах, Рори, аз искам повече от приятелството и живота ти. Ако ще бъдем истински братя, аз искам и душата ти.

— Как бих могъл да ти я дам?

— Много просто. Само повтаряй тези думи след мен.

— Добре!

— „Няма друг бог освен Аллах…“ — Баба говореше с такава разпаленост, каквато не бе показвал досега.

— „Няма друг бог освен Аллах“ — повтори Рори.

— „И Мохамед е неговият пророк.“

— „И Мохамед е неговият пророк.“

— Това е всичко — Баба взе мантията от Рори и му я наметна, оставяйки едното рамо открито. Постави малък фес върху главата на Рори — кепенце от бяло кадифе, бродирано със злато. След това се облече и той и като пристъпиха извън шатрата, където ги чакаха чадъроносачите им, Баба се ухили. — Знаеш ли какво си, Рори?

— Хибрид от шотландски барон, судански принц и арабски шанго.

Лицето на Баба пак стана сериозно.

— И нещо повече. Ти си мюсюлманин, правоверен. Думите, които току-що повтори, те направиха такъв. Волята на Аллах е да не бъдеш вече нрзани. Помисли, човече, и се възрадвай. Даже не се нуждаем от бръснар, за да ти смъква излишната кожа. Ти си роден за исляма.

— Иншаллах — отвърна Рори напълно уместно.