Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hearts in Atlantis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 45гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, начална корекция
maskara(2009)
Корекция
NomaD(2009)

Издание:

Издателска къща „Плеяда“, София, 2000

Дизайн на корицата: Димитър Стоянов — ДИМО, 2000

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN 954-409-212–9

История

  1. —Добавяне

ПОЛУНОЩ

— Шарън?

— М-м-м-м?

Бяха се любили, след като семейство Дабрис си тръгнаха, и сега тя се унася. Всичко е наред, защото и на него му се спи. Има чувството, че изведнъж всичките му проблеми започват да се решават… или че Господ ги решава.

— След Коледа може би ще си взема една седмица почивка. Трябва ми време, за да си намеря някои необходими неща. Да поразгледам някои нови места. Мисля да сменя мястото, на което стоя. — Тя не трябва да знае какво смята да прави Уили Слокъм в седмицата след Нова година. Не трябваше да я кара да се притеснява.

— Добре — отговаря тя. — Иди на кино, докато си почиваш. — Докосва ръката му в тъмното. — Толкова много работиш. Освен това си си спомнил за шейковете. Не мислех, че ще се сетиш. Много съм ти благодарна, скъпи.

Той се усмихва на последните й думи. Не може да се сдържи. Шарън е изключителна.

— Семейство Ален са добре, но Дабрис са много скучни, нали?

— Да — позволява си да отговори той.

— Ако роклята й беше с по-дълбоко деколте, тя вероятно би могла да си намери работа в някой бар за стриптийз.

Той не отговаря, но отново се усмихва.

— Тази вечер се получи добре, нали? — пита го тя. Няма предвид гостите им.

— Да, беше страхотно.

— Как мина денят ти? Нямах възможност да те попитам.

— Много добре, Шарън.

— Обичам те, Бил.

— И аз те обичам.

— Лека нощ.

— Лека нощ.

Докато заспива, си мисли за мъжа с червения пуловер. Малко по-късно вече не мисли, а сънува. „Шейсет и девета и седемдесета бяха най-лошите години — казва мъжът, застанал пред него на улицата. — Бях на хълма Хамбургер с Трета дивизия 187-ти батальон. — После лицето му става по-спокойно. — Но сега имам това. — Той изважда бяла брада от вътрешния джоб на палтото си. — Имам и това. — От десния си джоб вади червена шапка, на дъното на която звънят монети. — Виждаш ли — казва и започва лека-полека да изчезва. — Винаги има компенсации. Дори и за най-големите слепци.“

После сънят свършва и Бил Шърман спи спокойно до шест и петнайсет на следващата сутрин, когато го събужда часовникът.