Стивън Кинг
Сърца в Атлантида (26)

15.

Много години по-късно си дадох сметка за ключовата част от последния си разговор с Франк Стюарт. Аз му казах, че не може да е чак толкова зле, а той ми отговори, че не бил толкова умен и това било причината. Но не бяхме прави. Оказа, че наистина е възможно за кратко време напълно да излезеш от релси, при това може да се случи не само на по-бавните студенти, но и на отличници като мен, Скип и Марк Ст. Пиер. Дълбоко в себе си сме таяли мисълта, че можем да се размотаваме, след това изведнъж да наваксаме, после пак да се размотаваме, пак да форсираме, както бяхме правили години наред в позаспалите провинциални гимназии в родните си градове. Но както изтъкна и Милото Диърборн, тук не сме в гимназията.

Както вече ви казах, от трийсет и двама първокурсници на нашия етаж в «Чембърлейн» (общо трийсет и трима души, ако броим и Милото… но той изобщо не се поддаваше на очарованието на хартс), които бяха записали зимния семестър, за летния останаха само петнайсет. Това обаче изобщо не означава, че деветнайсетте, които напуснаха, бяха все тъпанари — ни най-малко. В действителност най-умните момчета от «Чембърлейн» III през есента на 1966 може би бяха именно онези, които се преместиха преди изключването да се превърне в реална опасност. През първата седмица на ноември Стив Ог и Джак Фрейди, които живееха в края на коридора от нашата страна, се преместиха в «Чадбърн», като във формулярите под причина посочиха «разсейване». Когато служителят по настаняването ги попитал какво имат предвид, те обяснили, че не било нищо особено — редовните разговори по цяла нощ, мамби с паста за зъби, обтегнати отношения с неколцина съседи. Като поразмислили, добавили, че може би малко прекаляват с играта на карти в читалнята. Били чували, че в «Чад» е по-спокойно — един от няколкото «зубърски» блока.

Двете момчета очаквали, че ще им бъде зададен подобен въпрос и предварително обмислили и репетирали отговора изключително внимателно, сякаш подготвяли доклад за упражнение. Нито Стив, нито Джак искали играта на хартс да бъде насилствено прекратена, тъй като това можело да им навлече недоволството на хора, които смятат, че всеки трябва да си гледа своята работа. Просто искаха на всяка цена да се махнат от «Чембърлейн» III, докато все още можеха да спасят стипендиите си.