Александър Дюма
Четиридесет и петимата (26)

Глава 26

Двама дьо Гиз

Същата вечер, докато Шико крачеше към Навара, ние отново се срещаме с бързоокия младеж, който попадна в Париж с коня на Карменж и, както вече знаем, се оказа не кой да е, а прекрасната дама, дошла за изповед при дон Модест Горанфло.

Този път тя ни най-малко не се опитваше да скрие коя е всъщност, или пък да се преоблича като мъж.

С изящна премяна, с висока дантелена яка и цяло съзвездие от скъпоценни камъни в прическата си според модата на времето, госпожа дьо Монпансьо нетърпеливо чакаше някого, застанала до прозореца в голямата зала на двореца Гиз. Здрачът се сгъстяваше и херцогинята различаваше с мъка парадната врата.

Най-сетне се дочу конски тропот и след десетина минути вратарят с тайнствено шепнещ глас доложи за пристигането на монсеньор херцог Майен.

Госпожа Монпансьо се устреми да посрещне брат си толкова бързо, че забрави да стъпва с десния крак на върха на пръстите, за да скрие по този начин лекото си накуцване.

— Какво ще рече това, братко? — попита го тя. — Вие сте сам?

— Да, сестричке — отвърна херцогът и целуна ръката на херцогинята, преди да седне.

— Къде е Анри? Нима не знаете, че всички го очакваме?

— Анри, сестричке, няма засега никаква работа в Париж. Затова пък има какво да върши в градовете на Фландрия и Пикардия. Налага се да действуваме търпеливо и тайно; защо да зарязва всичко и да идва в Париж, където всичко вече е подготвено?

— Да, но всичко ще се осуети, ако не побързате.

— Хайде де!

— А аз ви казвам, че парижките буржоа искат да видят своя Анри дьо Гиз, чакат го, мечтаят за него.

— Ще дойде времето, когато ще го видят. Нима Менвил нищо не им е обяснил?

— Обясни им. Но вие знаете, че той не се ползува с вашето влияние.

— Хайде, сестричке, да минем към най-неотложното. Как е Салсед?

— Умря.

— Не проговори ли?

— Не произнесе нито дума.

— Слава Богу. А как стоят нещата с въоръжението?

— Всичко е готово.

— А Париж?

— Разделен е на шестнадесет окръга.

— Има ли във всеки окръг назначен от нас началник?

— Да.

— Остава да чакаме спокойно, слава Богу! Точно това ще кажа на нашите славни буржоа.

— Нищо не ще искат да чуят.

— Стига вече!

— Казвам ви го, като че ли ги е хванал бяс.

— Мила сестричке, самата вие нямате търпение, затова приписвате и на другите излишна прибързаност.

— Упреквате ли ме?

— Пази Боже! Но трябва да слушаме брат си Анри. Той не иска прибързани действия.

— Какво да правим тогава? — попита нетърпеливо херцогинята.

— Какво ви кара да бързате?

— Ами че всичко, ако щете.

— С какво да започнем, според вас?

— Преди всичко да заловим краля.

— Това е някаква натрапчива ваша идея. Не казвам, че е лоша. Но едно е да я замислиш, друго — да я изпълниш. Спомнете си колко пъти са се проваляли нашите опити.

— Времената са вече други. Сега няма кой да защитава краля.

— Да, освен швейцарците, шотландците и френските гвардейци.

— Чуйте ме, братко, той постоянно се движи, съпровождан всичко на всичко от двама слуги.

— Нито веднъж не съм видял това.

— Ще го видите, ако останете в Париж поне три дни.

— Ново нещо ли сте замислили пак?

— Нов план.

— Бъдете така добра да ми го изложите.

— О, това е чисто женска хитрост и вие само ще й се присмеете.

— Пазил ме Бог, ако посмея да уязвя вашето авторско самолюбие. Разказвайте.

— Ами, накъсо казано…

В този момент един слуга подигна тежката завеса:

— Ще благоволи ли ваша светлост да приеме господин дьо Менвил?

— Моя съучастник? — откликна се херцогинята. — Пуснете го.

Господин дьо Менвил влезе и целуна ръката на херцог Майен.

— Една дума само, монсеньор. Идвам от Лувъра.

— И? — възкликнаха в един глас Майен и херцогинята.

— Предполага се, че монсеньор е в Париж.

— Кой? Как така?

— Разговарях с началника на поста в Сен-Жермен л’Оксероа. Покрай нас минаха двама гасконци.

— Познавате ли ги?

— Не. Те бяха с нови униформи, излезли като от кутия. „По дяволите — каза единият, — изглеждате великолепно. Но вчерашната ви ризница би ви послужила по-добре.“ „Оставете това, колкото и остра да е шпагата на господин дьо Майен — отвърна другият, — слагам бас, че няма да пробие нито този мундир, нито вчерашната ми ризница.“ И гасконецът започна да се хвали, а аз разбрах от думите му, че очакват вашето идване.

— При кого са на служба тези гасконци?

— Нямам представа.

— Само това ли чухте?

— Не. Говореха на доста висок глас. Минувачите също чуха, че споменават вашето име. Някои се спряха, започнаха да задават въпроса — дали било вярно, че сте пристигнали. Гасконците се канеха да отговорят, но точно тогава при тях се спря някакъв човек. Или силно се заблуждавам, монсеньор, или това наистина бе Лоаняк.

— По-нататък?

— Той им прошепна няколко думи и гасконците покорно го последваха.

— Така че…

— Нищо повече не можах да узная. Но предполагам, че трябва да бъдете предпазлив.

— Не ги ли проследихте?

— Само отдалече: страхувах се да не познаят в мен благородника от свитата на ваша милост. Те тръгнаха към Лувъра и кривнаха зад мебелния склад. Но минувачите току повтаряха: „Майен, Майен…“

— Съществува един прост начин да се предотврати опасността — каза херцогът.

— Какъв е той?

— Да се представя тази вечер на краля.

— На краля?

— Естествено. След като съм пристигнал в Париж, съм задължен да му съобщя как стоят нещата във верните му пикардийски градове. Имате ли някакви възражения?

— Хитър подход — съгласи се Менвил.

— Рисковано е — възрази херцогинята.

— Но е необходимо, сестро, след като вече е известно, че съм в Париж. Освен това Анри смята, че съм длъжен да се явя още с пътното си облекло в Лувъра и да предам на краля поклон от името на цялото ни семейство. След като изпълня този си дълг, ще бъда вече свободен и ще мога да приемам когото си искам.

— Членовете на комитета например. Те ви чакат.

— Ще ги приема в двореца Сен-Дени, след като се върна от Лувъра — каза Майен. — И така, Менвил, нека ми дадат същия кон, който още е прашен от пътя. Вие ще дойдете с мен в Лувъра… А вие, сестричке, останете да чакате нашето завръщане.

— Тук ли, братко?

— Не, в двореца Сен-Дени, където са слугите ми и покъщнината. Редно е да нощувам там. Ще дойдем след около два часа.