Александър Дюма
Четиридесет и петимата (53)

Глава 21

Оберегермайсторът на наварския крал

Анри, който нямаше основанията да спи спокойно както Шико, изобщо не мигна. След като прекара около час с Морне и даде необходимите разпореждания във връзка с лова, той се качи при Шико, усмихвайки се с характерната за него присмехулна усмивка.

Кралят заповяда да отворят вратата и като дойде до леглото, се зае да разбутва спящия с думите:

— Хей, хей, братовчед, ставай, вече е два часът сутринта!

— Дявол да го вземе! — промърмори Шико. — Господине, вие ме наричате братовчед. Да не ме мислите за херцог дьо Гиз?

И наистина, когато говореше за херцог дьо Гиз, Анри обикновено го наричаше братовчед.

— Аз те мисля за свой приятел — отговори кралят.

— И мен, посланика, държите в плен? Господарю, вие нарушавате принципите на международното право!

Анри се разсмя. Шико, който беше остроумен човек, не можа да не се разсмее с него.

— Ти наистина си луд! За какъв дявол искаше да избягаш оттук? Нима лошо се отнасят с теб?

— Прекалено добре, хиляди дяволи! Чувствувам се като гъска, отхранвана в кокошарник. Но ми подрязват крилете и вратите ми са затворени.

— Шико, синко — каза Анри, клатейки глава, — ти не си достатъчно тлъст за масата ми!

— Охо! Виждам, господарю, че днес сте много весел — каза Шико, като се надигна. Получихте добри вести, а?

— Отивам на лов и когато ми предстои да ловувам, винаги ми е весело. Е, ставай, ставай, братовчеде!

— Как, господарю! Вие ме взимате със себе си?

— Ти ще бъдеш мой летописец, Шико.

— Ще броя изстрелите?

— Да, точно така.

Шико поклати глава.

— Какво ти става? — попита кралят.

— Такава веселост винаги ме кара да се опасявам.

— Стига!

— Да, това е като слънцето: когато то…

— То значи…

— Значи дъждът, гърмът и мълнията не са далече.

Гладейки усмихнат брадата си, Анри отговори:

— Ако има буря, Шико, пелерината ми е широка, ще те скрия.

При тези думи той тръгна към гостната, а Шико започна да се облича и нещо сумтеше под нос.

— Дайте ми кон — извика кралят — и да се каже на господин дьо Морне, че съм готов!

— Аха? Господин дьо Морне е оберегермайстор на този лов, така ли? — попита Шико.

— Господин дьо Морне при нас е всичко, Шико — обясни Анри. — Кралят на Навара е толкова беден, че не може да си позволи да умножава придворните длъжности. Аз имам един човек за всичко.