Фредерик Пол, Джак Уилямсън
Звездното дете (8)

8

Ако катакомбите на Планиращата Машина представляваха мозъкът на Плана, то Държавната Зала беше неговото сърце. Огромна като космически хангар, разкошна като спалня на фараон, Залата служеше за работен кабинет на най-могъщия човек в цялата история на Земята. Стените й бяха покрити със златни панели и украсени с фрески, изобразяващи пейзажи от деветте планети и хилядите малки планетоиди, които бяха владение на Плана.

Приближените на Планиращия — личния му лекар и трима посветени служители с кубове за свръзка и камертони в ръце — чакаха заповедите му. Тук беше и вице-планиращият на Венера, както и дребен, пъргав инженер, чиито уши и нос изглеждаха несъразмерно големи — най-вероятно ги е придобил от донор-великан. Вътре седеше и генерал Уийлър, който веднага фиксира Ган със стоманения си поглед.

Всички мълчаха.

В огромно златно кресло, поставено върху висок подиум седеше Планиращият. Пред него имаше маса, направена от планински кристал. Той гледаше металните фигурки, подредени на масата и размишляваше.

Бойси се оказа напълно сам, застанал на изтъкания от златни нишки килим. Чакаше Планиращият да му обърне внимание.

Но погледът на властелина беше прикован върху фигурките. От време на време с въздишка ги местеше, сякаш петгодишно момче си играе с оловни войници. Строяваше ги в редици и колони по полирания кристал.

Фигурите изобразяваха дракони и други митологични персонажи. Някои от тях блестяха като живак, други бяха абсолютно черни, трети бяха оцветени като дъги.

Бойси Ган никога не беше виждал Планиращия отблизо и беше малко разочарован от гледката. Пред него седеше най-обикновен човек — стар, дебел, разплут и малко особен.

И все пак това беше Планиращият, гласа на Машината. А тя не можеше да греши. Избраният от нея инструмент не може да не бъде съвършен. Разбира се, има и изключения — например бившият Планиращ Криири е допускал и грешки. Опитал се да включи Рифовете на Космоса в системата на Плана и е претърпял фиаско. Ган побърза да пропъди скандалната мисъл. В Залата никой не смее да си спомня за предателите.

Внезапно се сети за Джули Мартинит. Как е станало така, че неговата любима се е превърнала в жрица на Машината?

Планиращият вдигна масивната си глава и отправи тежък поглед към Бойси.

— Знаеш ли какво е това? — дрезгаво произнесе той.

Ган с мъка преглътна, преди да отговори.

— Да, сър, мисля, че зная. Приличат на пироподи, които в зоната на Рифовете нападат всичко живо.

Планиращият вдигна вежди и кимна.

— Вярно, пироподи — изрева той и с рязко движение събори фигурките на пода. — Де да имах хиляда пиропода! Или един милион! Щях да ги изпратя на Рифовете да унищожат предателите! Тия безумни плъхове се осмеляват да ми дрънкат за свобода!

Той свирепо изгледа Ган, който замря, изгубил дар слово.

— Искам да знам истината — дяволито поде Планиращият. — Кой управлява Рифовете, Ган? Или какво? Ти си бил там и ще ми кажеш. Не ми стигат романтичните им брътвежи — отново извика той, — сякаш човекът може да стане по-добър, сякаш в тъпите органични създания тлеят добродетели! Безумци! А сега ме заплашват!… Гасят моето Слънце… Демонстрират възможностите си!

Надвеси се над Ган, опрял пухкавите си ръце на златните облегалки на креслото.

— Каква е тази Звездна Рожба, Ган? Това ти ли си?

Бойси се стресна, сякаш го удари ток, и запелтечи:

— Не, сър, какво говорите! Не съм го виждал… Нищо не знам… Някакви слухове… Аз не съм Звездната Рожба, повярвайте!

— Слухове? Какви слухове, Ган? Трябва да знам!

Бойси се огледа. Присъстващите хладнокръвно го наблюдаваха. Нямаше откъде да очаква помощ.

— Сър — отчаяно възкликна той, — вече хиляда пъти разказах всичко, което знам. Ще го разкажа още веднъж. Но аз наистина не знам почти нищо за Звездната Рожба.

— Това решавам аз — заяви Планиращият. — Говори!

Ган послушно започна да разказва:

— Сър, изпратиха ме на станцията „Поларис“, за да изясня някои загадъчни обстоятелства…

Докато говореше, в помещението настана мъртва тишина. Планиращият слушаше с непроницаем вид. Гласът на Бойси се носеше из Залата като вик на човек, паднал в кладенец. Отговаряше му само ехото. Завърши с арестуването си в подземието на Машината и млъкна.

Планиращият замислено проговори:

— Знакът на Лебед… Какво е това?

Ган демонстрира плавния жест с ръка.

— По всяка вероятност е свързан със съзвездието Лебед, чиято най-ярка звезда е Денеб, на която се кланя Звездната Църква.

Планиращият се обърна към хората, отговарящи за връзката с Машината.

— Денеб! Покажете я!

Един от служителите пропя нещо в куба за свръзка. Светлината в Залата веднага намаля, на тавана се появи звездна карта. Присъстващите обърнаха погледите си нагоре.

Сякаш километрите камъни и базалт над главите им се изпариха и се откри звездния простор. Ган оцени положението на съзвездията и реши, че картината прилича на тази, която може да се види в безлунна нощ през късната есен. Видя големите звезди на Летния триъгълник — Алтаир на юг, Денеб и Вега на север. Млечният път се бе проточил като гъста лента от звездна мъгла. Над западния хоризонт беше увиснал червения Антарес1, на изток плуваше Фомалгаут2…

Видимата област започна да се свива, сякаш се бяха устремили напред, към Лебед. Фомалгаут и Антарес изчезнаха, последва ги съзвездието Орел с Алтаир, Полярната звезда и Цефей1 под нея. Остана само Лебед.

Заговори мелодичен глас:

— Съзвездие Лебед. Звезди: Алфа Лебед, известна като Денеб. Бяло-синя звезда от първа величина. Бета Лебед, известна като Албирео. Двойна звезда. Компоненти: синя и оранжева звезди. Гама Лебед…

— Трябва ми само Денеб, идиот! — изрева Планиращият.

Гласът равномерно продължи:

— Денеб. Разстояние от Слънцето — четиристотин светлинни години. Температура на повърхността — единадесет хиляди градуса. Свръхгигант. Спектрографски данни: водород, калций…

— Планети! — прекъсна го Планиращия. Явно търпението не беше от отличителните черти на характера му.

— Не са открити.

Ган не можеше да разбере кой от тримата посветени говореше, защото лицата им бяха скрити от качулките.

Планиращият дълго мълча, гледайки нагоре.

— Машината има ли данни за връзка между Денеб и Звездната Рожба?

— Няма такава информация, сър — пропя невидимият глас. — Възможно изключение — връзка между Звездната Църква и Денеб. Също така има вероятност Денеб и 61-Лебед да са свързани. 61-Лебед е една от звездите, които Звездната Рожба се закани да угаси, както и стана. Гореизброените факти не са приети от Машината като важни.

— Много добре! Край!

Звездната карта на тавана изгасна и в Залата стана светло. Няколко секунди Планиращият размишлява с отсъстващ поглед. Той огледа помещението над главите на охраната, генерал Уийлър и Бойси Ган.

Погледът му спря върху черните фигури на посветените. Старецът въздъхна и повика един от тях с пръст — само сгъна и разгъна показалеца, и онзи вече беше до него. в ръката си държеше кабел, излизащ от куба за свръзка, на чийто край се поклащаше златен щепсел с осем електрода.

Ган се ококори.

Ако не грешеше… Планиращият махна от челото оредялата си коса, покриваща кръглата пластина. Той възнамеряваше да се слее с Машината!

 

Зрелището беше завладяващо… и в същото време зловещо.

Без да обръща на никого внимание, Планиращият се отпусна в очакване посветеният да вкара електродите в отвора.

В следващият миг лицето му се промени. Затвори очи. Раздразнението и злобата сякаш се изпариха. Здраво стисна зъби и се смръщи като в агония… или в екстаз?

Първата вълна премина. Планиращият се отпусна и задиша учестено. Фините електроди стимулираха центъра на удоволствието в мозъка му. Старецът се усмихна, намръщи се, отново се усмихна. Замърмори нещо все по-бързо и по-бързо. Туловището му започна да се свлича от креслото. Човекът в черно до него се наведе и му прошепна нещо. Планиращият се успокои, тялото му се отпусна.

Служителят изчака малко, извади електродите и безшумно се оттегли. Планиращият отвори очи и се огледа.

Промяната, на която Бойси беше свидетел, му се стори по-чудна от всичко, видяно на Рифовете. Мрачният, раздразнителен старец се сля с Машината и се върна в действителността съвсем друг — весел и енергичен. Залата прокънтя от гръмогласния му смях.

— Аха! О-хо! Ама че хубаво!

Настани се по-удобно и удари с юмрук по кристалната маса.

— Ще ги унищожим! Ония плъхове от Рифовете, Звездната Рожба — всички! Само ако се осмелят да сложат прът в колелото на Плана. Ще ги размажем като червеи заедно с долните им измислици! Ти ще ни помогнеш, Бойси Ган, ще бъдеш специалното оръжие на Плана!

За миг Бойси бе обхванат от безумно желание — да се опита да избяга или да се нахвърли върху Планиращия — нека сработи заряда на нашийника и всички проблеми ще бъдат решени веднъж завинаги. В гласа на стареца имаше нещо, от което го побиваха тръпки. Ако Машината може да преобразява всеки по този начин… Ган се страхуваше от нея! Тази мисъл сама по себе си беше страшна, защото за него Машината винаги е била справедлив повелител, който награждава за добра служба и наказва предателите. Но сега най-голямата награда му се струваше по-лоша от всякакво наказание…

Но вместо това каза:

— Да, сър! Служа на Плана, сър!

— Служи както трябва, синко! — заяви Планиращият с радостен блясък в очите. — Служи с цялото си сърце и ум, иначе ще му послужиш с очи, ръце, дробове и прочие! Всички служим на Плана, синко, по един или друг начин…

Развеселен, той помаха на Бойси с пухкавата си длан и с жест го освободи, след което се обърна към генерал Уийлър. Охраната заобиколи Ган и го поведе навън, но той успя да погледне към генерала. Стоманеносивите му очи изглеждаха празни и студени, но Бойси отлично разбираше какво му казваха:

„Не ме подвеждай, майор Ган!“