Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Звездно дете (2)
Оригинално заглавие
Starchild, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 3гласа)

Информация

Източник
sfbg.us

История

  1. —Корекция
  2. —Добавяне

6

Ето как започна всичко за Бойси Ган.

Беше се приземил в най-недостъпното място на Земята — в сърцето на Планиращата Машина.

От коридорите духаше топъл вятър. Чуваше се далечно, равномерно жужене, прекъсвано от време на време от шума на въртящите се дискове. Ган бавно се изправи — беше отвикнал да се бори със собственото си тегло.

Когато мъглата пред очите му се разсея, той се огледа и видя в края на един от коридорите ярка светлина. Явно там имаше стая.

Тръгна по коридор, запушил разкървавения си нос с длан. От соления вкус на кръвта се закашля.

Струваше му се, че светлината идва от обширната, кръгла зала. Таванът беше много висок, по пода като острови стърчаха пултове и контролни панели. Нямаше никой. В залата влизаха двадесет и четири тунела. По един от тях дойде и Бойси.

Приседна, докато чакаше да му мине световъртежа. Събра последните си сили и извика:

— Помогнете! Има ли някой тук?

Отговори му само ехото и далечното жужене на магнитните дискове.

Постепенно Ган започна да усеща присъствието на един особен живот — този на механизмите. Огледа един по един всички коридори, но не видя нищо освен дългите редове изчислителна техника и гъста плетеница от кабели.

Едва успя да се добере до кръглия пулт в центъра на залата. Срещу всеки тунел беше обърнат по един контролен панел с множество светещи индикатори и бутони. Очарован, Бойси наблюдаваше стремителния бяг на светлинките.

Отлично познаваше мястото от десетките лекции и учебни видеофилми, които им прожектираха в Академията на Технокорпуса. Беше попаднал в най-секретното, най-добре защитеното място на деветте планети от Слънчевата система — в мозъчния център на Плана на Човека.

А Машината не знаеше, че той е тук!

Този факт го потресе и ужаси. Не се страхуваше за живота си, макар че осъзнаваше в колко опасна ситуация е попаднал. И за по-дребни прегрешения изпращат в Банката за органи. Не, той се страхуваше за благополучието на Плана. Как изобщо би могло да се случи подобно нещо?

Въпреки огромния обем памет, в която се съхраняват данни за всяка една постъпка на всеки един член на системата на Плана, въпреки неимоверното количество знания от всички области на науката, Машината не е в състояние да забележи, че в сърцето й свободно се разхожда човек, проникнал там без разрешение!

Бойси забеляза, че започва да хлипа. Главата му се въртеше. Отчаян, той се подпря на един пулт и се опита да се ориентира в показанията на индикаторите. Видя един куб за свръзка. За миг се обнадежди. Но тези кубове са предназначени за посветените, които носят монтираната в черепа си метална пластина, която служеше за свързване на Машината с мозъчните центрове. Нима би се осмелил да използва куба за свръзка?

Мина му безумната мисъл да натисне произволен бутон и да дръпне коя да е ръчка. И най-незначителната промяна ще разтревожи машината и след няколко секунди ще се появи ремонтната група.

Пред очите му попадна червена пластина, върху която ярко светеше самотен бутон. Под него беше написана една единствена дума: „СТОП“.

Затаил дъх, Бойси гледаше бутона в продължение на няколко безкрайни секунди. Ако бутонът действа в съответствие с повече от ясния надпис, то в негова власт… в негова власт е…

Да изключи Машината!

Оператор-майор Бойси Ган, випусник на Академията, завършил шпионската школа на Плутон, обучен да се бори с всички опасности в Слънчевата система, внезапно се оказа на границата на истерията. Да изключи Машината!

Не можеше да понесе тази мисъл.

Хвърли се към куба за свръзка, напипа превключвателя, извика, зарида, заговори несвързано. Не знаеше езика механиз, който Машината бе разработила за посветените, но дори и да го знаеше, едва ли в този момент би могъл да го използва. Беше си изгубил ума от страх.

Когато войниците на Плана се втурнаха в залата със заредено оръжие, намериха Бойси да лежи на пода. В този миг животът му висеше на косъм. Но лейтенантът, който командваше войниците, огледа тялото на Ган, помисли малко и заповяда:

— Не стреляйте! Трябва да бъде разпитан. Занесете го в Службата по Безопасност, и то бързо!

 

Четири дни подред най-мускулестите специалисти от Службата по Безопасност разпитваха Ган, без много да се церемонят.

Той отговаряше на всички въпроси, казваше истината, но за нея получаваше само удари по ходилата и ребрата. Десетки пъти губеше съзнание от побоите и отново се свестяваше, чувствайки как санитарят вади иглата на спринцовката. Разпитът продължаваше.

Най-сетне му позволиха да заспи. Но не защото останаха доволни от отговорите, а защото лекарите се страхуваха да не умре преждевременно.

Когато се събуди, всяка клетка на тялото му крещеше от болка. Беше привързан към операционна маса. „Банката за органи“ — бе първата му мисъл. Но се оказа, че се намира в затвора. По всичко личеше, че лекарите добре са се потрудили — макар че тялото го болеше, можеше да се движи, да си свива пръстите и очите му да се въртят накъдето трябва.

Почувства около врата си нещо хладно, твърдо и тясно. Нашийникът, който Хари Хиксън свали толкова лесно, отново си беше на мястото.

Санитарите се суетяха около него. Развързаха го и му помогнаха да се изправи.

Избръснат до синьо сержант с радарен шлем му подвикна грубо:

— Хайде, Оп, ставай! Ще говориш с генерала.

Тръгнаха по сивите коридори към асансьора. От лекото претоварване му се завъртя главата. Когато асансьорът спря, Бойси едва не падна. Сержантът го хвана и успя да го задържи.

— Мърдай, Оп!

Пресякоха коридора и влязоха в празна сива стая, където Ган дълго чака, изпънат в стойка „мирно“.

Най-сетне пазачът му се обади:

— Влизай!

И го бутна към вратата. Явно беше получил разрешение чрез радарния шлем.

Бойси влезе в голяма стая с превъзходни мебели. Златният бюст на Планиращия се усмихваше от мраморен пиедестал. На видно място върху бюрото бе поставен златен куб за свръзка с Машината. До него имаше табелка, чийто надпис гласеше:

МАШИНЕН ГЕНЕРАЛ АБЕЛ УИЙЛЪР

Зад бюрото седеше самият генерал.

Уийлър доста дълго оглежда доведения престъпник. Машинният генерал наистина изглеждаше отчасти като машина — масивен, широкоплещест, с резки движения. Тялото му изглеждаше като метално — бронзова кожа, стоманени очи, коса с цвят на меден проводник. Втренчено наблюдаваше човека пред себе си, след което премести погледа си върху плота на бюрото. Там имаше нещо.

Бойси Ган почувства как металния нашийник го души. Кръвоизливите по тялото му пулсираха, целия плувна в гореща пот, но продължаваше да стои изпънат в стойка „мирно“. В Академията се научи да стои в това положение колкото се наложи, като правилно пренасяше тежестта от единия на другия крак. Стараеше се да мисли за това, че е длъжен да стои „мирно“. Останалото нямаше значение.

Мрачният поглед на генерала беше впит в екраните, вградени в плота на бюрото. Ган не можеше да ги види. След миг Уийлър натисна един клавиш и, както се досети Бойси, се свърза с Машината. Но защо не използва куба за свръзка? Не се сети, че генералът не иска да прави това в негово присъствие — щом един човек е успял по необясним начин да проникне в сърцето на Машината, би могъл по същият необясним начин да научи езика механиз.

Абел Уийлър гледаше екрана и чакаше. Внезапно вдигна поглед и се втренчи в Бойси.

Екраните угаснаха. Плоското бронзово лице на генерала заприлича на маска, сякаш неумел пластичен хирург е забравил да съедини нервите към мускулите.

— Оператор-майор Бойси Ган! — Бойси едва не подскочи. Гласът приличаше на удар с чук по наковалня. — Свободно!

Ган въздъхна и пристъпи от крак на крак, но не почувства облекчение. Очите на генерала продължаваха да го следят — стоманени и безпощадни като сонди, които проникват в мозъка.

— Машината иска данни — заяви Уийлър.

— Знам, сър — отвърна Бойси. — Разпитваха ме над сто пъти.

— Ако трябва, и хиляда пъти ще ви разпитат. На Машината й трябва истината, и то веднага. — Генералът се наведе напред, главата му заприлича на бутало. — Каква е тази Звездна Рожба?

— Не зная, сър. Разказах всичко, което ми е известно.

— Кой е написал Искането за Освобождаване?

Ган почувства как в гърлото му застана буца. Преглътна, поклати глава и каза:

— Не зная.

— Как проникнахте в подземията на Планиращата Машина?

Бойси осъзнаваше безнадеждното си положение, но продължи да клати глава.

— Как попадна този документ на Земята? Коя е Карла Сноу? Защо убихте полковник Зафар и съчинихте тази смешна лъжа?

— Не, сър! — възкликна Бойси. — Никого не съм убивал! Полковник Зафар беше враг на Плана!

Безцветните устни на генерала се затвориха, в гласа му се появи зловеща нотка, когато просъска:

— Според нас вие не казвате истината. Можете ли да докажете обратното?

— Не, сър, но…

— Оператор-майор Бойси Ган, вие ли сте Звездната Рожба?

— О, не! — искрено се възмути Ган. — Аз…

— Оператор-майор Бойси Ган, известна ли ви е съдбата на „Общност“?

— На какво? — Бойси вече изгуби всякаква надежда. — Генерале, никога не съм чувал… Какво е това? Общност? Не разбирам за какво говорите.

С честотата на лазерен локатор генералът изстреля:

— „Общност“ замина в пространството преди четиридесет години. Оттогава няма данни какво е станало с нея. Какво знаете за този случай?

— Нищо, сър. Тогава дори не съм бил роден!

За миг маската сякаш оживя, превърна се в нормално, малко разсеяно лице. Уийлър замислено произнесе:

— Да, така е, но…

Маската на лицето му се върна. Той се подпря на бюрото, наведе се напред и присви очи, сякаш се целеше в човека срещу него.

— Вие благонадежден член на Плана ли сте? — тихо попита той.

— Да, сър!

Генералът кимна.

— Да се надяваме, че е така. За вас самият би било по-добре, ако е така. Сега ще ви кажа нещо, което няма да можете да разкажете на друг. Само една дума, майор Ган, и смъртта няма да се забави дори за минута. Работата е там, че Планиращата машина не е единствената от този род. Съществува още една.

Ган погледна генерала с широко отворени очи.

— Още една Планираща Машина? — той не вярваше на ушите си. — И къде е тя?

Уийлър поклати глава.

— Никой не знае. Има още една Машина — също толкова могъща като тази, която управлява Плана. И понятие си нямаме къде е и какво прави.

 

— Преди половин век на Земята е живял човек на име Рейлънд. Бил е велик математик. Оженил се аз дъщерята на Планиращия. Преди четиридесет и няколко години успял да стигне до Рифовете и когато се върнал, разказал за хиляди хора, които живеят извън сферата на влияние на Плана. Това, разбира се, е била чисто лъжа — сурово добави генералът, — но Планиращата Машина не прави прибързани изводи. Тя претегля всички факти и обстоятелства и съставя Плана! Взела мъдро решение — да провери разказа на Рейлънд.

— Да, сър — обади се Бойси, — чувал съм за този Рейлънд. Струва ми се, че и до сега го считат за велик учен.

Генералът кимна.

— Рейлънд поправил грешката си — загадъчно каза той. — Отказал се от заблужденията си, както трябва да постъпи всеки лоялен член на Плана. Бившият Планиращ Криири също разбрал, че са го подвели.

От по-нататъшният разказ Бойси разбра, че Рейлънд и Криири станали жертва на заблуда и накарали Машината да извърши… не, не грешка, разбира се, такова нещо е невъзможно. Те склонили Машината да направи експеримент, който се провалил. Замисълът бил да се разпростре влиянието на Плана върху Рифовете на Космоса.

Машината издала заповед да се построи гигантски звездолет, който нарекли „Общност“. Сглобили го в заводите на Деймос1. Шест нереактивни установки — сами по себе си мощни крайцери — му служели за двигатели. Повече от половината място в огромния корпус заемал близнакът на Планиращата Машина — единна система от компютри и блокове памет, който не й отстъпвал по мощност и бързодействие. Липсвали само мрежите за връзка и другите допълнителни устройства, служещи за командване на хората.

„Общност“ бил сглобен, изпитан и подготвен за полет. Набрали екипаж. На борда натоварили всичко необходимо за десетгодишен полет. Втората Планираща Машина поела управлението. Корабът преминал орбитата на Плутон, след това Заслона и… изчезнал.

След няколко дни пристигнало съобщение, че полетът преминава нормално. „Общност“ се приближавала до основното струпване на Рифове.

Оттогава връзката се загубила.

Машинен генерал Уийлър млъкна и се загледа в Ган с хладните си стоманеносиви очи.

— Други съобщения не са получавани — повтори той. — Съдбата на кораба не е известна. Изпратили крайцери да го търсят, но те или не се връщали, или не носели съществена информация. Някои от тях дори не достигали до Рифовете, защото били подложени на атаки от пироподите. Това е историята на „Общност“, майор Ган. Последен детайл — Рифовете, за които се споменава в последното съобщение, се намират на същото място, където е и описания от вас Фрийхевън. Вие сте посетили това място, майоре. Какво знаете за съдбата на кораба?

— Абсолютно нищо, сър. Дори не съм чувал за него — отвърна Бойси.

Генералът дълго го гледа и накрая кимна.

— Чуйте ме сега, Ган — мрачно каза Уийлър, след като бързо изключи три бутона на пулта пред себе си. — Сега помещението е екранирано. Никой, дори и Машината, не може да ни види и чуе. Това, което ще ви кажа, е предназначено само за вашите уши. Разберете — за мен не е важно единствено Планът да се развива. Имам особен, личен интерес от разрешаването на тази загадка. Трябва да намеря отговора, защото имам намерение да заема мястото на Планиращият. Разбирате ли ме, майор Ган?

Бойси докосна страшна тайна и прекрасно го разбираше. И преди беше чувал слуховете за борбата за власт сред началниците, стремящи се да заемат място, което е по-близо до Машината. В Академията се разказваха вицове, а след вечерна проверка дори спореха. Някои считаха политическата борба за предателство, но подобни разговори се водеха само на четири очи. Други мислеха, че това са само клюки. Трети застъпваха мнението, че политическата борба е проява на естествен закон на човешките взаимоотношения, на който трябва да се подчиняват заради собствения си просперитет. Ган си спомни братът на Джули, който беше непоправим идеалист, и един от преподавателите — циник с чувство за хумор, на чийто майтапи курсантите се смееха, а след това уплашено се споглеждаха. В един прекрасен ден преподавателят изчезна, а младият курсант завърши Академията с отличие и дори бе приет в шпионската школа на Плутон, където постъпи точно когато Бойси я напусна.

Както и да е,политическите маневри не го засягаха, те се провеждаха някъде далече и високо…

До този момент.

Наведен и със заплашително наклонена глава, генерал Уийлър бавно каза:

— Трябва да знам истината! Кой изпрати това Искане за Освобождаване?

Ган поклати глава.

— Не знам, сър. Никога не съм го виждал и не знам какво представлява.

— Куп глупави заплахи, майоре. Безумно обещание да угаси Слънцето. Иска да се даде свобода на всички желаещи. И въпреки това — стоманеният блясък в очите му стана още по-хладен, — зад заплахите се крие нещо реално. Слънцето наистина бе угасено.

Бойси беше потресен. Не вярваше на ушите си.

— Слънцето е било угасено? Сър, не разбирам…

— И аз не разбирам — прекъсна го генералът, — но това няма значение. Важна е само безопасността на Машината, а за нея отговарям аз. Искането за Освобождаване представлява заплаха. Длъжен съм да защитя Машината. Ако успея, ще получа подобаваща награда. А тези, които ми помогнат… — той огледа стаята и едва чуто допълни: — Аз също умея да награждавам, майоре.

Погледът му още веднъж обходи помещението, преди да се обърне към Бойси.

— Майор Ган, вие сте ми нужен. Като приятел и съюзник.

Ган все още мислеше за угасеното Слънце. Реши да отложи засега този въпрос и смутено каза:

— За мен е чест да бъда ваш приятел, генерале. Но наистина нищо не знам за Звездната Рожба.

Уийлър закима като метроном.

— Отново ще ви разпитват. Сега с вас ще се заеме самата Машина чрез посредник-човек. Може да си спомните още нещо. Или въпросите на посредника да ви насочат. Може да се досетите, че Машината разполага със сведения, които не са ми известни… В такъв случай ще ми бъде интересно да поговорим пак. Избирайте. Или сте мой приятел, или сте ми враг. А аз все още имам достатъчно власт, за да накажа противниците си.

Той включи бутоните в предишното им положение, погледна екраните, набра отговора и отново се втренчи в Бойси.

— Сега ще отидете при Сестра Делта Четири. Машината ще ви разпита. Погледнете, майоре!

Генералът вдигна дясната си ръка и пръстите му се свиха в тежък юмрук.

— Тази ръка принадлежеше на друг човек, който беше враг на Плана. Опита се да убие Планиращият с бомба, но не успя. Планиращият оцеля, но при взрива загубих ръката си. Хирурзите не успяха да я спасят и се наложи да я заменят с ръката на атентатора. Запомнете, майор Ган — можете да послужите на Плана и по друг начин — чрез Банката за органи!