Фредерик Пол, Джак Уилямсън
Звездното дете (12)

12

Планът на Човека беше обезумял. По цялата Земя, в най-отдалечените астероиди, в убежищата на Меркурий и на вечно замръзналия Плутон ужасът беше пуснал страшните си пипала.

Неправилно указани маршрути — и два вагона на субметрото се врязаха челно един в друг на триста километра под повърхността. Шестстотин човека загинаха мигновено.

Капитан от Технокорпуса на Венера получи указания от Машината, натисна един бутон и потопи с нефт четиридесет квадратни километра почва, разчистена с много труд.

На сцената в огромна зала в Пекин, където вице-планиращия на Азия трябваше да произнесе реч, изникна „огнен човек“. Светещото същество изчезна също толкова внезапно, както и се появи, но веднага след него в залата се материализираха двадесет разярени пиропода, опустошавайки всичко по пътя си. Вицепланиращият закъсня и по този начин се спаси.

Генерал Уийлър набързо осведоми Ган за катастрофите, сполетели Плана.

— Ти си Звездната Рожба! Отначало се промъкна в сърцето на Машината, а сега тя се побърка! Дава погрешни заповеди! Не можем да разчитаме на нея! Ган, ако ти наистина си Звездната Рожба…

Бойси реши, че повече няма да позволява да го обвиняват несправедливо.

— Генерале! — извика той. — Не ставайте глупав! Аз не съм Звездната Рожба!

Лицето на Уийлър трепна и доби по-човешко изражение. Когато заговори отново, тонът му беше много по-нормален:

— Да-а… По всичко личи, че е така… Но тогава какво, по дяволите, става с Машината?

— Мислех, че вие ще ми кажете. Какво имахте предвид когато казахте, че Звездната Рожба е посетила „сърцето на Машината“?

— Охраната е засякла външно лице. Изпратили специален отряд. Непознатият се е намирал в залата за ръчно управление — натискал бутони, изтривал данни от лентите, променял схемите. Сега Машината се е побъркала. А заедно с нея се побърква и Плана…

— Няма значение! Как е изглеждал посетителят?

Генерал Уийлър повдигна квадратните си рамене и отвърна:

— Човек със златна кожа. Светил е. Успели са да го фотографират, но не и да го идентифицират. Не прилича на вас, но аз помислих…

— …че нищо не пречи да поговорите с мен? И да се опитате да ме превърнете в овен за жертвоприношение? Така, както ме набедихте, че аз съм ранил Сестра Делта Четири, нали?

Уийлър се канеше да възрази, но не намери какво да каже и само кимна:

— Да.

Бойси се изненада. Не очакваше подобно признание.

— И защо стреляхте в нея? За да отстраните свидетелите ли?

— Разбира се.

— Искахте да се отървете от мен, за да направите впечатление на Машината и на Планиращия, нали?

— Точно така.

— Но нещо ви е накарало да промените намеренията си — Бойси замислено гледаше генерала в очите. — Какво по-точно?

Само изпъкналите слепоочия и ситните капчици пот издаваха напрежение, обхванало Уийлър.

— Момичето оживя — продума той. — Тя разказа на Планиращия истината. Той доложи на Машината и…

— Какво стана?

— Машината се побърка. Даде заповед да бъда арестуван. След това поиска да арестуват Делта Четири, вицепланиращият на Централна Америка, охраната на Държавната Зала и дори самият Планиращ! Настъпи паника, наложи се да си пробивам път със стрелба. Успях да се добера до самолета, с който докараха момичето в щаб-квартирата, и избягах. Трябва да напусна Земята, Ган! Искам да ме придружите до Рифовете… Трябва да се скрия!

— От какво се страхувате, генерале?

— Когато излизах от Залата, убих двама човека. Единият от тях беше Планиращият.

 

Бойси Ган досега нямаше представа къде е разположен центъра за обучение. След като излязоха, той видя планинската стена на север и се досети, че се намират някъде в подножието на Хималаите. Хилядолетия наред в тази пустиня са скитали номади. Сега скалата беше разтопена и бе оборудвано летище. Под него се чуваше грохота на хидроелектроцентрала, която изглеждаше необичайно. Движеха се доста бързо към самолета, но Ган забеляза, че централата е разнебитена — по прозорците нямаше нито едно стъкло, самата сграда беше напукана. Сигурно вътре е имало мощен взрив.

— Не се оглеждайте — подкани го генералът. — Влизайте по-бързо! Вътре ви чака приятна изненада.

„Щом разрушенията и авариите са проникнали чак тук, значи мащабите им наистина са големи“ — помисли си Бойси.

И Звездната Рожба е виновен за всичко! Но кой е той? В главата му се завъртяха спомени — разтърсилото го сливане с Машината… схватката с пироподите в Държавната Зала… шокът от първата среща с Делта Четири… главозамайващият полет-падане от Рифовете до Земята… тайнственият отшелник Хари Хиксън…

Да-а… Доста бурно беше изживял последните месеци. Не забеляза кога са стигнали до самолета. Изкачи се след генерала по стълбата, влезе и се закова:

— Джули!

Обаче му отговори Сестра Делта Четири:

— Влезте. Затворете люка. Трябва да излетим незабавно. Получих заповед от Машината.

Генерал Уийлър реагира мълниеносно — затвори люка, с един скок се озова до момичето и дръпна от ръката й куба за свръзка.

— Глупачка! Каква заповед? Не разбираш ли, че Машината е полудяла? Вече не служи на Плана! Не можеш ли да разбереш какво става?

Посветената спокойно погледна генерала. Качулката й падна и Бойси видя същата пластина, каквато имаше и на собственото си чело.

— Аз служа на Машината — заяви Делта Четири. — Генерал Уийлър, вие сте предател и сте осъден на смърт.

— В такъв случай ти също си осъдена — Уийлър подхвърли куба на Ган и му поръча: — Наблюдавайте я, докато излетим. Трябва по най-бързия начин да се махнем от Земята.

Той влезе в кабината за управление, за да настрои автопилота, който трябваше да се погрижи за полета — да следи маршрута и да поиска разрешение за кацане, когато стигнат местоназначението.

Ган погледна куба за свръзка, след това и момичето. В специално отделение на черната кутия имаше шнур за сливане. Бойси видя блестящите електроди, които пасваха точно на отвора в челото му. Ако сега извади щепсела и го включи, отново ще изпита с нищо несравнимото удоволствие…

Изпитваше нужда да го направи. Вече прекрасно разбираше Джули, тоест Сестра Делта Четири. Нито един наркотик не можеше да се сравни с това.

Успя да подтисне желанието си и хвърли куба на пода, който веднага се обади. Бойси улови няколко познати фонеми. Вдигна крак и го стъпка като отровно насекомо. Проблеснаха искри и от устройството останаха само парчета.

— С това е свършено, Джули. Край на връзката с Машината.

Тя го гледаше мълчаливо. Очите й бяха тъмни и равнодушни.

— Нищо ли не искаш да ми кажеш? — не издържа Ган.

— Само това, което ми беше заповядано да ви предам, майор Ган. Съобщение от Машината.

— По дяволите тази проклета Машина! — извика Бойси. — Не разбра ли, че вече я няма? Край! Трябва първо да разберем какво е станало, а след това може би отново ще можем да я използваме. Да я използваме! Няма да й разрешим тя да ни командва — ние ще я управляваме!

— Има само едно съобщение за вас, майор Ган. То гласи: „За оператор-майор Бойси Ган. Действия. Незабавно се явете на кораба «Общност» в Рифовете на Космоса. До там ще стигнете през седмата станция, разположена на терминатора на Меркурий“. Край на съобщението.

Бойси поклати глава с недоверие.

— Глупости! Да отидеш на Рифовете през Меркурий е все едно да обиколиш света, за да влезеш в съседната стая. Така нищо няма…

— Това не е наша работа! — обади се генерал Уийлър.

Ган се обърна. Генералът беше застанал до отворената врата на командната кабина и стискаше нещо в ръката си. Лицето му беше едновременно мрачно и изплашено като на хищник, попаднал в капан.

— Но… Меркурий е до Слънцето. Може да минем покрай него на път за Рифовете, обаче да кацаме на терминатора…

— Точно там отиваме — обяви Уийлър. — И наистина ще кацнем, майор Ган, и то точно на тази станция. Казах ви, че трябва да стигна до Рифовете и вие да дойдете с мен. Имам си причина. Ето, погледнете това! Падна на пода пред мен, когато напусках Залата след… хм… малката престрелка.

Без да продума, Бойси взе от генерала квадратен розов лист. Документът не беше подписан и гласеше:

„Ако искате да спасите себе си, своя народ и своя свят, трябва да доставите оператор-майор Бойси Ган на кораба «Общност» и да дойдете с него. Корабът се намира в Рифовете на Космоса и проходът към него ще бъде отворен на седмата станция на терминатора на Меркурий, където се намира слънчевата обсерватория.“

— Звездната Рожба! — възкликна Ган.

Генерал Уийлър кимна.

— Да. Това е от него. Същото съобщение е получено и от Планиращата Машина. Майор Ган, разбирате ли какво означава това? Звездната Рожба — това е Планиращата Машина!