Еврипид
Троянки (8)

ТРЕТИ СТАЗИМ

Строфа 1

Хор

Да, Зевсе!

Предаде ти на гърците и Троя,

светилището и олтара твои,

с тамянено ухание обвити,

и пламъка от жертвените пити,

дима от мирта, литнал в небесата,

Пергам, прекрасната ни твърдина най-свята,

усоите на Ида, с бръшляни засенени,

от ручеи студеноводни оросени,

с върха, към който Слънцето отправя най-напред очи —

божествен трон, от който светлина лъчи.

Антистрофа 1

Ти нямаш вече жертвоприношения,

ни хорове със благочести песнопения,

ни божи празници среднощнозвани,

от злато истукани изковани,

ни дванайсетте фригийски пити,

поднасяни във лунен сърп извити.

О, господи, на трона си небесен седнал,

кажи, кажи, дали към Троя си погледнал,

какви нещастия съдбата й стовари

и как загива под напора на пламнали пожари.

Строфа 2

Загина ти, съпруже мой, съпруже скъпи,

но тялото ти никой не можа да го изкъпе,

не го погреба и душата ти се скита…

А кораб бързокрил със мене ще отлита

към Аргос конехранещ, дето стените каменни —

циклопско дело — до небеси стоят изправени.

Деца, пристиснати о свойте майки,

тълпят се при вратите и се вайкат,

ридае всяко, в сълзи се дави клето:

„Ох, мамо, мамо, от тебе съм отнето

и твоите очи не ще ме виждат вече —

отвеждат ме ахейците далече

със весления кораб насмолен:

или към Саламин — на острова свещен,

или към хълма на Коринт, където

разделя се ширта на две морета

от провлака на Истмос; там са и вратите,

които водят на Пелопс във земите.“

Антистрофа 2

Когато корабът на Менелай запори

към роден бряг егейските простори,

о, нека върху него се стовари

и с всяка сила във средата го удари

пробляскващия плам на мълнията свята,

когато мен ме водят, във сълзи облята,

робиня във Елада, от роден град лишена,

а дъщерята пък на Зевс, Елена,

е взела във ръце огледалата златни,

които на девиците са толкова приятни.

Дано в лаконската земя да се не върне,

отново бащино огнище да не зърне,

нито да Спарта близката Питана

със широкосенчестите й платани,

нито във Спарта храма на Атина —

със покрив и врати от бронз светиня, —

че той коварната жена прие повторно,

която славната Елада жигоса със клеймо позорно,

единствено страдания донесе.

 

Корифей

О-о-о!

Нещастия стоварват се безпир едни след други

на нашата земя. Троянски скръбни съпруги,

я гледайте: това е чедото на Хектор, Астианакс,

когото хвърлиха данайците от крепостта без жалост

и тук сега донасят неговото бездиханно тяло…