Есхил
Агамемнон (2)

Пролог

СТРАЖ

Аз моля боговете за спасение —

година вече съм на пост! На покрива

на този дом Атреев^[1] като пес лежа

и гледам тия нощни звездни сборища.

И знам звездите, светлите властители,

които носят пек и мраз на смъртните,

научих им и залезът, и изгревът.

А ето, днес очаквам знаци факелни,

сияен плам, с победното вестие,

че в плен е Троя. С вярващо, мъжествено

сърце ми повелява тъй царицата.

Откакто лягам върху оросеното

легло, което не спохождат сънища,

ни сладък сън — страхът е с мене винаги,

че може да затвори сън очите ми.

Река ли да запея, та чрез песните

от морни взори да прогоня дрямката,

аз плача за злочестите Атреевци,

че няма вече прежното им щастие.

Дано с добро завърши днес теглото ми,

и с блага вест в нощта проблесне огънят!

 

Привет на тебе, нощен пламък! Дневен зрак

си ти за нас, и в Аргос много хорове

ще пеят за великото събитие!

Ура! Ура!

Ще тичам да обадя на съпругата

на Агамемнон, да се вдигне радостна

да възликува, като види пламъка

от своя дом, защото — взет е Илион!

Това ми казва блясъкът на огъня!

Аз пръв ще поведа хорото весело.

Добро ще известя на господарите,

че ето три шесторки ми се паднаха^[2]!

Да може, като дойде царят, милата

ръка да уловя за миг с ръката си!

За другото мълча. Върху езика ми

е стъпил вол. А този дом, да можеше,

би казал всичко. Който знае, с него аз

говоря, но не знае ли — и аз не знам.