Фредерик Пол, Джак Уилямсън
Рифовете на космоса (8)

ОСМА ГЛАВА

Рейлънд отвори вратата на стаята си със замах и се втурна към телетайпа. Вера и Опорто станаха при влизането му, но той не им обърна внимание. Не го интересуваше какво правят в момента. Изглеждаше като побъркан.

— Опорто! — извика. — Кой е номера за връзка с Дона Криири?

— Ами, не знам, Стив. Три? Петнадесет?

— Не увъртай! — заплаши Рейлънд.

— Три.

„Въпрос. Искам разрешение за пряк канал с Дона Криири, станция номер три.“

Отговорът дойде почти моментално:

„Информация. не се разрешава.“

— Виждаш ли? — обади се Опорто. — Нищо не става. Ти си мислиш, че Машината ще…

— Млъквай!

Рейлънд отново зачука по клавишите.

„Искам връзка с Планиращия.“

„Информация. Не се разрешава.“

— Виждаш ли, Стив? Безсмислено е. Какво си се развихрил?

Рейлънд обясни с две думи положението.

— О, колко лошо… — промълви Вера. — Бедният пространственик!

— Да-а, лошо — потвърди Опорто. — Какво мислиш да правиш? Ние сме едни Опасни, не бива да се караме с Готлинг и цялата компания — той силно кихна. — Ето, Стив. Съвсем ме разстрои. Бас хващам, че пак съм настинал.

Рейлънд го погледна, но мислите му бяха съвсем другаде. Изобщо не чу какво му каза Опорто. Едва ли осъзнаваше, че в стаята има още някой.

Какво да прави?

Без връзка с Планиращия и неговата дъщеря той не можеше да предотврати убийството на рифоплъха. А това означаваше край на работата на Групата. Ако казаното от Планиращия е истина, целият План ще се окаже застрашен. За съществуването на Плана е много важно да се разбере как се придвижва пространственикът. И въпреки това Машината не разреши…

Рейлънд разтърси глава. Стаята отново придоби реални очертания.

— Планиращата Машина!

— Какво говориш, Стив? — изстена Опорто. — Какво си намислил?

Без да отговаря, Стив седна пред телетайпа и без колебание написа съобщение за всичко, което се случи: полковник Готлинг умишлено се противопоставя на заповедите на Дона Криири и на самата Машина; пространственикът е в опасност; заплашен е Планът на Човека!

Той свърши и зачака отговор. Опорто и компаньонката шепнеха зад гърба му. Невероятно е, че на Машината й трябва толкова много време за отговор. Възможно ли е да са прерязани кабелите? Или е прекалено натоварена и това съобщение чака реда си. Той се надигна, за да види дали щепселът е включен в контакта. В този момент телетайпът оживя.

Рейлънд скочи от стола.

Съобщението беше невероятно кратко. Състоеше се от една буква:

„П.“

— Прието и разбрано — дружелюбно преведе Опорто. — Не трябва да спорим с Машината, Стив. Ей, къде тръгна?

Без да отговаря, Стив изскочи през вратата и се забърза към генерал Флаймър. Жалко, че изгуби толкова време напразно. Вече е доста късно, явно ще се наложи да вдигне генерала от леглото. Той почука на вратата, а после заудря с юмруци.

— момент, момент! — недоволно извикаха отвътре.

Вратата се отвори. Флаймър беше вече по пижама — пурпурно горнище и червено-пурпурно долнище на ивици, украсени с извити сребристи нишки. Зад него стаята тънеше в сребриста светлина. Сребристи стени, сребристи мебели върху сребрист килим — ефектът беше главозамайващ.

— Рейлънд? — раздразнено попита Флаймър. — Какво ви прихваща?

— Трябва да говоря с вас, генерале.

Той се промъкна между генерала и вратата, без да дочака отговор. И видя нещо, от което застина вкаменен, забравил за няколко секунди целта на среднощната визита.

До камината стоеше статуя, проблясваща сребърна статуя на младо момиче. Но тя се движеше! Металните устни се помръднаха:

— Този кой е?

— Върви в другата стая! — заповяда генералът.

Статуята вдигна рамене и излезе. Рейлънд си пое въздух. Това беше живо момиче, покрито със сребриста пудра. Личният живот на Флаймър се оказа интересен! Но това няма нищо общо с работата.

— Сър, длъжен съм да заявя, че полковник Готлинг възнамерява да унищожи пространственика — ясно доложи Стив. — Опасявам се, че преднамерено саботира проекта.

Лицето на генерала се преобрази, като придоби каменна твърдост.

— Продължавайте!

— Това е всичко, сър! Нима не е достатъчно? Животното ще загине, ако полковника продължи вивисекцията. А, доколкото си спомням, мис Криири остави недвусмислена заповед по този въпрос и…

Генералът с жест му заповяда да мълчи, отиде до масата и включи комутатора:

— Готлинг! Незабавно се явете при мен! Рейлънд е тук.

Чу се неразбираем отговор и генералът повтори:

— По-бързо! — с това Флаймър прекрати дискусията. Отпусна се в креслото и притвори очи.

На вратата се почука. Влезе полковник Готлинг. Изглеждаше съвършено спокоен. Зад него, усмихвайки се и кимайки за поздрав, ситнеше майор Чатърджи.

— Каква прекрасна стая, генерале! Само един изтънчен вкус е способен да преобрази нашите бараки в…

— Я млъквай!

Флаймър се изправи рязко от креслото. Рейлънд очакваше, че Готлинг ще започне да се оправдава, и се приготви да потвърди обвиненията си с факти.

Генералът обаче не бързаше с въпросите. Изобщо не гледаше към Готлинг, а първия си въпрос зададе на Чатърджи:

— Получихте ли заповедта?

— Да, генерале! Предполагах, че ще ви потрябва, и…

Флаймър махна с ръка и майорът побърза да млъкне. Генералът взе от протегната ръка на майора един лист и го подаде на Рейлънд.

Отначало Стив не разбра нищо. После вътре в него нещо избухна, сякаш го бяха проболи с нож.

Заповедта гласеше:

„Информация. Стивън Рейлънд, Опасен, подлежи на одобрена промяна промяна на статуса. Действия. Посоченият Опасен да се достави незабавно в резерва НЖК.“

— Резерва НЖК? — повтори на глас Стив. — Но… има някаква грешка… Та резервът НЖК — това е „Рая“! Искам да кажа…

— Искаш да кажеш банката за органи? — генералът кимна. — Вярно. — Точно там ще отидеш. Напълно си прав относно Готлинг. Правилно си се сетил, че саботира проекта. Но нещичко си пропуснал. Това, че не действа сам.