Бърнард Корнуел
Господарят на войната (7)

ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ

Гилдас, историкът, който вероятно е писал своето съчинение, озаглавено „De Excidio et Conquestu Brittaniae“ (За разрушаването и завладяването на Британия), съвсем скоро след Артурианския период, съобщава, че Битката при Бадоници Монтис (обикновено превеждано като връх Бадън) е била обсада, но интересно, че не споменава Артур да е участвал в сражението, довело до великата победа, която, тъжно добавя Гилдас, „беше последното поражение на нещастниците“. „Historia Brittonum“ (Историята на бритите), която може да е, а може и да не е, написана от човек на име Нениус, и която е съставена поне два века след Артурианския период, е първият документ, който твърди че Артур е бил британски военачалник при „Монс Бадонис“, където „за един ден били убити деветстотин и шестдесет мъже при една атака на Артур и всичките били повалени от самия Артур“. През 10 в. няколко монаси в западен Уелс, съставят „Annales Cambriae“ (Уелски анали), където записват: „Битката при Бадън, в която Артур носил кръста на нашия Господ Иисус Христос на раменете си три дни и три нощи, и бритите станали победители“. Беда Преподобни, сакс, чиято „Historia Ecclesiastica Gentis Anglorum“ (Църковна история на английския народ) се появява през 8 в., също говори за поражението, но не споменава Артур, макар че това едва ли е изненадващо, защото Беда изглежда е почерпил по-голямата част от информацията си от Гилдас. Тези четири документа са едниствените ни ранни извори (при това три от тях не са особено ранни), които съдържат сведения за битката. Наистина ли е имало такава битка?

Историците не са склонни да приемат, че легендарният Артур някога е съществувал, но в същото време изглежда приемат, че някъде в края на 500 г. сл. Хр. бритите са водили и са спечелили голяма битка срещу настъпващите сакси на място, наречено Монс Бадоникус, или Монс Бадонис, или Бадоници Монтис, или Минид Бадън, или връх Бадън, или просто Бадън. Нещо повече, те предполагат, че това е била важна битка, защото изглежда е успяла да спре сакското завоевание на британските земи за цяло едно поколение. Освен това тя, както тъжно отбелязва Гилдас, изглежда е нанесла „последното поражение над нещастниците“, защото две столетия след това поражение саксите вече са се настанили в земите на днешна Англия и са изтласкали оттам местните брити. В целия този тъмен период от най-тъмната епоха в историята на Британия тази единствена битка изпъква като значимо събитие, но, колкото и да е тъжно, дори нямаме представа къде точно е станала. Правени са много предположения. Сред тях са Лидингтън Касъл в Уилтшир и Бадбъри Рингс в Дорсет. А Джефри от Монмаут, написал историята си през 12 в., разполага битката в Бат, вероятно защото Нениус нарича горещите извори в Бат „Balnea Badonis“. По-късни историци предполагат, че битката е станала при Литл Солсбъри Хил, западно от Батистън в долината Ейвън близо до Бат. Аз съм възприел точно тази хипотеза в описанието на бойното поле в книгата. Дали е било обсада? Никой всъщност не знае, нито пък знаем кой кого е обсаждал. Изглежда просто има някакво общо съгласие, че е много вероятно да се е разразила битка при Връх Бадън, където и да се намира това, битка, която може да се е развила, а може и да не се е развила, като обсада, и че вероятно е станала някъде около 500 г. сл. Хр. Макар че нито един историк не би рискувал авторитета си, подкрепяйки твърдението, че саксите са загубили и че вероятно Артур е бил архитектът на тази голяма победа.

Нениус, ако той наистина е авторът на „Historia Brittonum“, приписва дванадесет битки на Артур, повечето в места, невъзможни за локализиране, и не споменава Камлан, битката, която по традиция завършва сказанието за Артур. Уелските анали са нашият най-ранен извор за тази битка, а тези анали са написани твърде късно, за да са надежден източник на сведения. Следователно Битката при Камлан е дори по-мистериозна и от битката при Връх Бадън, и е невъзможно да се установи дори приблизително мястото, където може да е станала, ако изобщо е станала. Джефри от Монмаут казва, че сражението се е разразило край река Камел в Корнуол, а през 15 в. сър Томас Малори твърди, че бойното поле било в Солсбъри плейн. Други автори локализират Камлан в Мерионет в Уелс, река Кам, която тече близо до Саут Кадбъри („Каер Кадарн“), Адриановата стена и дори местности в Ирландия. Аз съм описал битката в Долиш Уорън, в Саут Девън, поради единствената причина, че някога имах лодка в устието на Екс и стигах до морето като плавах покрай Уарън. Името Камлан може да има значение „извита река“, а протокът в устието на Екс наистина е извито, макар че има безброй такива реки. Моят избор е съвсем произволен.

Уелските анали казват за Камланската битка само това: „Битката при Камлан, в която Артур и Медраут (Мордред) загинаха“. И вероятно така е станало, но легендите винаги твърдят, че Артур не е умрял от раните си и е бил отнесен на вълшебния остров Авалон, където продължава да спи със своите воини. Явно отидохме далеч отвъд границата, до която един уважаващ себе си историк би посмял да стигне, и то само за да изкаже хипотезата, че вярата в оцеляването на Артур отразява една дълбока и широко разпространена носталгия по изгубения герой, а в целия Британски остров няма по-жизнена легенда от тази, че Артур е все още жив. „Гроб за Марк“ — пише в Черната книга на Кармартен, — „Гроб за Гуитур, гроб за Кугаун с червения меч, но, боже опази, гроб за Артур.“ Артур вероятно не е бил крал, може изобщо да не е живял, но независимо от всички усилия на историците да отрекат самото му съществуване, той и до днес за милиони хора е такъв, какъвто го е нарекъл един преписвач от 14 в.: „Arturus Rex Quondam, Rexque Futurus“ — Артур, нашият Някогашен и Бъдещ Крал.