Сидни Шелдън
От утрото до здрача (5)

ПЕТА ГЛАВА

Късно същата вечер, вече в открито море, капитан Вакаро отиде в кабинета на Хари Станфорд.

— Господин Станфорд…

— Да?

Капитанът посочи към електронната карта на стената.

— Боя се, че ветровете се усилват. Югозападният бие право в пролива Бонифацио. Бих ви предложил да се подслоним на някой пристан, докато…

— Това е добър кораб, а и вие сте добър капитан — рязко го прекъсна Станфорд. — Сигурен съм, че ще се справите.

Капитан Вакаро се поколеба за миг.

— Както наредите, господине. Ще направя всичко по силите ми.

— Не се и съмнявам, капитане.

Хари Станфорд седеше в кабинета и обмисляше стратегията си. На Корсика ще се срещне с Рене и ще сложи всичко в ред. После хеликоптерът ще го откара в Неапол, оттам ще наеме самолет до Бостън. „Всичко ще се оправи, каза си твърдо той. Трябват ми само четиридесет и осем часа. Само четиридесет и осем часа“.

В два часа след полунощ се събуди от ужасното люлеене на яхтата и от ревящата буря навън. Станфорд бе преживявал и други бури, но тази се оказа една от най-лошите. Капитан Вакаро беше прав. Хари Станфорд стана от леглото — държеше се за таблата, за да не падне — и внимателно тръгна към картата на стената. Корабът се намираше в пролива Бонифацио. „За не повече от няколко часа трябва да се доберем до Аджацио, помисли си той. Стигнем ли веднъж там, ще бъдем в безопасност“.

Последвалите по-късно същата нощ събития можеха да бъдат обект само на предположения. Листовете, пръснати по терасата, подсказваха, че силният вятър е отнесъл част от тях и че Хари Станфорд се е опитвал да ги спаси, но от люлеенето на яхтата сигурно е загубил равновесие и е паднал зад борда. Дмитри Камински го видя как полита във водата и веднага грабна вътрешния телефон:

— Човек зад борда!