Сидни Шелдън
От утрото до здрача (35)

ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

Уди и Кендъл седяха в гостната в Роуз Хил. Шестима мъже в бели престилки сваляха картините от стените и изнасяха мебелите.

— Това е краят на една епоха — въздъхна Кендъл.

— Това е началото — уточни Уди и се усмихна. — Иска ми се да видя изражението на Пеги, когато разбере на колко възлиза нейната половина от богатството ми! — Той хвана ръката на сестра си. — Ти добре ли си? Имам предвид проблема ти с Марк.

— Ще го преживея — кимна тя. — И без това ще бъда твърде заета. След две седмици ще се гледа предварително дело. После ще видим какво ще стане.

— Сигурен съм, че всичко ще се оправи. — Той стана. — Имам важен телефонен разговор. — Непременно трябваше да съобщи новината на Мими Карсън.

 

 

— Мими — започна Уди с извинителен тон, — боя се, че се налага отново да поговорим за старата ни сделка. Нещата не излязоха точно такива, каквито очаквах.

— Уди, добре ли си?

— Да. Много работи се случиха тук. Пеги и аз се разделихме.

Настъпи дълга пауза.

— О? Ще се върнеш ли в Хоуб Саунд?

— Честно казано, изобщо не знам какво ще правя.

— Уди?

— Да?

— Върни се, моля те — каза тя с тих и нежен глас.

 

 

Джулия и Стив седяха във вътрешния двор.

— Съжалявам, че нещата се развиха така — каза Стив. — Имам предвид, загдето не получи парите.

Джулия се усмихна:

— Мога да живея и без да имам стотина готвачи.

— Нали не си много разочарована, че пътуването ти дотук беше напразно?

— Наистина ли беше напразно, Стив? — погледна го тя в очите.

Така и не разбраха кой направи първата крачка, но в следващия миг тя беше в прегръдките му, а той я притискаше до себе си и те се целуваха.

— Чакам този момент още от мига, когато те видях.

Джулия поклати глава.

— Когато ме видя за пръв път, ми каза да се махам от града!

— Значи така съм ти казал, а? — ухили се той. — Не искам никога да си тръгваш.

И тя се сети за думите на Сали: „Нима не си разбрала дали човекът ти е направил предложение?“

— Това предложение ли е? — попита Джулия.

Той я притисна още по-плътно до себе си.

— Изобщо не се съмнявай. Ще се омъжиш ли за мен?

— О, да!

 

 

Кендъл се появи във вътрешния двор с лист хартия в ръка.

— Аз… аз току-що получих това в пощата.

Стив я погледна обезпокоено:

— Нали не е поредното…?

— Не. Избрали са ме за модна дизайнерка на годината.

 

 

Уди, Кендъл, Джулия и Стив седяха на масата в трапезарията. Навсякъде около тях работници местеха столове, дивани и ги изнасяха.

Стив попита Уди:

— Какво мислиш да правиш сега?

— Връщам се в Хоуб Саунд. Първо ще се подложа на лечение при доктор Тикнър. А после — една моя приятелка има цяла конюшня с понита, които ще яздя.

Кендъл погледна Джулия:

— Ти в Канзас Сити ли се връщаш?

„Като малко момиче, помисли си Джулия, мечтаех някой да ме вземе от Канзас и да ме заведе на някое вълшебно място, където да открия своя принц“.

— Не — каза Джулия. — Няма да се връщам в Канзас Сити.

Видяха как двама мъже свалиха огромния портрет на Хари Станфорд.

— Никога не съм харесвал тая картина — обади се Уди.