Сидни Шелдън
От утрото до здрача (31)

ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Рано на другата сутрин Стив се качи на един самолет до Чикаго. От летище О’Хеър взе такси.

— Закъде? — попита шофьорът.

— Приюта за душевноболни „Рийд“.

Шофьорът се обърна и изгледа Стив.

— Добре ли сте?

— Да. Защо?

— Просто питам.

 

 

В „Рийд“ Стив се приближи към униформения пазач на главния вход.

— Мога ли да ви помогна с нещо?

— Да. Бих искал да видя Марго Поснър.

— На работа ли е тук?

Стив не се бе сетил за подобна възможност.

— Не знам със сигурност.

— Не знаете със сигурност? — Пазачът се вгледа в него по-внимателно.

— Само знам, че е тук.

Пазачът се протегна към едно чекмедже и извади книгата с имената на служителите. След минута съобщи:

— Тя не работи тук. Да не би да е пациентка?

— Ами… не знам. Възможно е.

Пазачът още веднъж изгледа Стив, после се протегна към друго чекмедже и извади разпечатка от принтер. Започна да я преглежда и някъде към средата спря:

— Поснър. Марго.

— Точно така. — Остана изненадан. — Пациентка ли е тук?

— Ъ-ха. Вие роднина ли сте?

— Не…

— Тогава се боя, че не е възможно да я видите.

— На всяка цена трябва да я видя — настоя Стив. — Много е важно.

— Съжалявам. Такива са разпорежданията. Ако нямате предварително разрешение от началството, не можете да посетите никой от пациентите.

— Кой отговаря за това?

— Аз.

— Имах предвид, кой е шеф на болницата.

— Доктор Кингсли.

— Искам да се срещна с него.

— Добре. — Пазачът взе телефона и набра някакъв номер. — Доктор Кингсли, обажда се Джоу от главния вход. Тук е дошъл един господин, който иска да се види с вас. — Погледна към Стив. — Името ви?

— Стив Слоун. Адвокат съм.

— Стив Слоун. Адвокат… добре. — Затвори телефона и каза на Стив. — Ще пратят човек да ви заведе до неговия кабинет.

Пет минути по-късно Стив бе въведен в кабинета на доктор Гари Кингсли — мъж под петдесетте, но доста по-възрастен на вид и състарен.

— С какво мога да ви бъда полезен, господин Слоун?

— Искам да видя една ваша пациентка тук. Марго Поснър.

— А, да. Интересен случай. Вие роднина ли сте й?

— Не, но разследвам убийство и е изключително важно да разговарям с нея. Мисля, че тя може да се окаже ключът към загадката.

— Съжалявам. Няма как да ви помогна.

— Трябва да намерите начин — не се предаваше Стив. — Това е…

— Господин Слоун, не съм в състояние да ви помогна, даже да искам.

— Защо?

— Защото Марго Поснър е затворена в изолатор. Нахвърля се върху всеки, който се приближи към нея. Тази сутрин се опита да убие една сестра и двама лекари.

— Какво?

— Тя непрекъснато сменя самоличността си, крещи за брат си Тайлър и за екипажа на своята яхта. Единственият начин да я укротим е да я държим упоена с големи дози успокоителни.

— О, Боже — възкликна Стив. — Имате ли представа кога евентуално ще излезе от това състояние?

Доктор Кингсли поклати глава.

— Държим я под непрекъснато наблюдение. Вероятно след известно време тя ще се успокои и ще променим начина на лечение. Дотогава…