Сидни Шелдън
От утрото до здрача (26)

ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

Кендъл не успяваше да прогони от мислите си разговора с Пеги. Явно Пеги не е в състояние да се справи сама с това положение. „Уди полага усилия. Наистина… О, аз толкова много го обичам!“

„Той има нужда от доста сериозна помощ, прецени Кендъл. Длъжна съм да направя нещо. Той ми е брат. Необходимо е да поговоря с него“.

Кендъл тръгна да търси Кларк.

— Господин Удроу у дома ли е?

— Да, госпожо. Струва ми се, че е в стаята.

— Благодаря.

Тя се сети за сцената на масата, за подутото лице на Пеги.

„Какво се случи?“

„Блъснах се във вратата…“

„Как ли е могла да се примирява с всичко това през цялото време?“

Кендъл се качи на горния етаж и почука на вратата на Уди. Не се чу никакъв отговор.

— Уди?

Отвори вратата и влезе. Дъх на горчиви бадеми се носеше из цялата стая. Кендъл остана за миг на място, после се насочи право към банята. През отворената врата видя Уди. Нагряваше хероин върху парче алуминиево фолио. Когато хероинът започна да се втечнява и изпарява, Уди започна да всмуква парите през една извита сламка, втъкната в устата му.

Кендъл влезе в банята:

— Уди…?

Той се обърна към нея и се ухили:

— Здрасти, сестричке. — После я загърби и продължи да вдишва дълбоко.

— За Бога! Спри!

— Хей, не се шашкай. Знаеш ли как се нарича това? Преследване на дракона. Виждаш ли малкия дракон, който се вие нагоре в дима? — Усмихваше се щастливо.

— Уди, моля те, искам да поговоря с теб.

— Разбира се, сестричке. С какво мога да ти бъда полезен? Знам, че няма да ми искаш пари. Та ние сме милиардери! Защо изглеждаш толкова потисната? Слънцето грее, навън е прекрасен ден! — Очите му искряха.

Кендъл стоеше и го гледаше, изпълнена със състрадание.

— Уди, разговарях с Пеги. Разказа ми как си започнал с наркотиците в болницата.

— Най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало в живота — кимна той.

— Не. Това е най-ужасното нещо, което се е случило в живота ти. Имаш ли изобщо представа какво правиш със себе си и със собственото си здраве?

— Разбира се, че имам. Нарича се върховно съживяване, сестричке!

Тя хвана ръката му и каза загрижено:

— Имаш нужда от помощ.

— Аз? Нямам нужда от никаква помощ. Чувствам се прекрасно!

— Не, не е вярно. Чуй ме, Уди. Става дума за твоя собствен живот, но той не е само твой. Помисли си за Пеги. Години наред я караш да преживява истински ад, а тя търпи всичко, защото те обича страшно много. Съсипваш не само своя живот, но и нейния. Трябва да предприемеш нещо, и то веднага, преди да е станало прекалено късно. Не е важно как си започнал с наркотиците. Важното е да се отървеш от тях.

Усмивката му се стопи. Взря се в очите на Кендъл и понечи да каже нещо, но се отказа.

— Кендъл…

— Да?

— Знам… знам, че си права. — Уди облиза устни. — Искам да спра. Опитвах. Господи, как съм опитвал само. Но не мога.

— Разбира се, че можеш — възрази тя ожесточено. — Ти си в състояние да се справиш. Ние заедно ще победим това. Аз и Пеги ще застанем зад теб. Кой те снабдява с хероин, Уди?

Уди се закова на място и я погледна слисано:

— Боже мой! Нима не знаеш?

Кендъл поклати глава:

— Не.

— Пеги.