Сидни Шелдън
От утрото до здрача (21)

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Тайлър Станфорд подписа документите по въдворяването на Марго Поснър в затвора за душевноболни в Рийд. Още трима психиатри трябваше да дадат писмено съгласие по случая, но той знаеше, че ще го уреди.

Още веднъж се върна мислено към всичко, което направи от самото начало, и стигна до заключението, че в цялата замислена от него игра не е допуснал никаква грешка. Дмитри изчезна в Австралия, отърва се и от Марго Поснър. Оставаше Хал Бейкър, но той няма да създаде проблем. Всеки си има слабо място, а слабото място на Бейкър е глупавото му семейство. „Не, Бейкър никога няма да проговори, защото не би понесъл мисълта да прекара цял живот в затвора, далеч от своите скъпи домашни“.

Всичко беше изпипано идеално.

„Щом легализират завещанието, се връщам в Чикаго да взема Лий. Може би дори ще си купим къща в Сен Тропе. — Само мисълта за това възбуди въображението му. — Ще обиколим света с моята яхта. Винаги съм искал да видя Венеция… и Позитано… и Капри… Ще отидем на сафари в Кения, заедно ще съзерцаваме Тадж Махал на лунна светлина. И на кого дължа всичко това? На татко. Добрият ми стар татко“. „Ти си обратен, Тайлър, и винаги ще си останеш обратен. Не проумявам как, по дяволите, изобщо е възможно от моята семка да се пръкне такъв като тебе…“

„Е, кой се смее последен сега, а, татенце?“

Тайлър слезе долу, за да се присъедини към брат си и сестра си за вечеря. Отново беше гладен.

 

 

— Наистина е жалко, че се наложи Джулия да ни напусне толкова бързо — сподели Кендъл. — Щеше да ми бъде приятно да се опознаем малко повече.

— Сигурно би желала да се върне при нас колкото е възможно по-скоро — добави Марк.

„Не се и съмнявам“, помисли си Тайлър. Той обаче се погрижи тя никога да не се върне оттам. Разговорът се насочи към бъдещето.

— Уди е решил да си купи група понита за поло — обади се свенливо Пеги.

— Не се казва група! — сопна се Уди. — Казва се гарнитура. Става дума за гарнитура от спортни понита.

— Съжалявам, скъпи. Аз просто…

— Остави, няма значение!

— А твоите планове какви са? — попита Тайлър Кендъл.

„…разчитаме на подкрепата, която ще получите от вашия баща. Ще ви бъдем много благодарни, ако внесете на наша сметка един милион щатски долара… в рамките на някой от следващите десет дни“.

— Кендъл?

— А, да. Решила съм да… да разширя моя бизнес. Ще отворя магазини в Лондон и Париж.

— Звучи прекрасно — възкликна Пеги.

— След две седмици имам ревю в Ню Йорк. Налага ми се бързо да замина, за да го подготвя.

— А ти какво ще правиш с твоя дял? — на свой ред се поинтересува Кендъл.

— Най-вече благотворителна дейност — с благочестиво изражение отговори Тайлър. — Има толкова много полезни организации, които се нуждаят от помощ.

Слушаше разговора на масата само с половин ухо. Оглеждаше хората около себе си, като спираше поглед върху брат си и сестра си. „Ако не бях аз, нямаше да получите нищо. Абсолютно нищо!“

Вгледа се в Уди. Брат му бе станал наркоман и разсипа живота си. „Парите няма да му помогнат, помисли си Тайлър. С тях само ще купи повече опиати“. Почуди се откъде ли се снабдява с наркотици Уди.

После Тайлър погледна сестра си. Кендъл беше умна и жънеше успехи — бе реализирала максимално своя талант.

До нея седеше Марк и разказваше весели анекдоти на Пеги. „Той е привлекателен и чаровен. Колко жалко, че е женен“.

Накрая остана Пеги. За него тя винаги беше „Пеги-горкичката“. Изобщо не проумяваше защо се примирява с проблемите на Уди. „Сигурно го обича много. Иначе определено не е получила нищо свястно от своя брак“.

Почуди се какви ли изражения щяха да придобият лицата им, ако се изправи и съобщи: „Аз притежавам властта над Станфорд Ентърпрайзис. Аз уредих да убият баща ни, да изкопаят тялото му и пак аз наех човек, който да се представи за нашата незаконна сестра“. При тази мисъл се усмихна. Беше толкова трудно да се премълчава такава пикантна тайна.

 

 

След обяда Тайлър отиде в стаята си да телефонира на Лий. От другата страна обаче никой не вдигна слушалката. „Излязъл е с някого, помисли си отчаяно Тайлър. Не ми вярва за яхтата. Е, добре, ще му го докажа! Кога най-сетне ще легализират това проклето завещание? Налага се да звъня на Фицджералд или на онзи млад адвокат, Стив Слоун“.

На вратата се почука и на прага застана Кларк.

— Извинете ме, господин съдия Станфорд. За вас пристигна писмо.

„Може би Кийт Пърси ми поднася поздравления“.

— Благодаря, Кларк.

Взе плика. Адресът на подателя беше в Канзас Сити. За момент Тайлър се вгледа озадачено в него, после отвори плика и започна да чете.

„Уважаеми господин съдия Станфорд,

Смятам, трябва да знаете, че имате природена сестра на име Джулия. Тя е дъщерята на Розмари Нелсън и вашия баща. Живее тук, в Канзас Сити. Нейният адрес е: 1425 Меткалф Авеню, ап. 3В, Канзас Сити, Канзас.

Сигурна съм, че Джулия ще бъде особено щастлива да получи известие от вас.

Искрено ваш,

Приятел“

Тайлър беше зяпнал писмото с невярващи очи и усещаше как го полазват ледени тръпки.

— Не! — извика той гласно. — Не!

„Това вече няма да мине! Не и сега! Сигурно е някоя мошеничка“. И все пак го обзе ужасното предчувствие, че става дума за истинската Джулия. „И сега тая кучка ще се изтърси тук да претендира за своя дял от наследството! За моя дял, поправи се веднага Тайлър. Той не й принадлежи. Не мога да й позволя да дойде тук. Това би провалило всичко. Ще възникне необходимостта да обясня за другата Джулия и да…“. Той потръпна.

— Не!

„Трябва да се погрижа за нея. Бързо“. Протегна ръка към телефона и набра номера на Хал Бейкър.