Дейвид Балдачи
Да спасиш свидетел (57)

57.

Точно един месец след показанията на Бюканън пред комисията Робърт Торнхил изтича надолу по стъпалата на Вашингтонския федерален съд, изпреварвайки своите адвокати. Макар и измъчен, беше на свобода. Колата го чакаше долу. Той бързо се настани вътре. След четири седмици зад решетките беше освободен под гаранция. Сега идваше време за работа. Време за мъст, дявол да го вземе!

— Всички ли са уведомени? — попита Торнхил.

Шофьорът кимна.

— Вече са там. Чакат ви.

— Какво е положението с Бюканън и Адамс?

— Бюканън е укрит по програмата за защита на свидетели, но имаме някои идеи как да го открием. Адамс е налице. Може да бъде намерен по всяко време.

— А Локхарт?

— Мъртва е.

— Сигурни ли сте?

— Не сме разкопали гроба й, но по всичко личи, че е умряла от раните си в болницата на Северна Каролина.

Торнхил въздъхна и се облегна назад.

— Има късмет.

Колата се спусна в един обществен гараж, спря и Торнхил излезе. Качи се в чакащия пикап, който веднага потегли в обратна посока. ФБР нямаше как да го проследи.

След четирийсет и пет минути Торнхил се намираше в изоставен търговски център. Влезе в асансьора и след секунди се озова на сто метра под земята. Колкото по-ниско слизаше, толкова по-спокоен се чувстваше. Тази мисъл го развесели.

Вратата се отвори и той буквално изхвръкна от асансьора. Всичките му колеги го чакаха. Празен бе само неговият стол на председателското място. Верният му приятел Фил Уинслоу седеше на съседния стол отдясно. Торнхил си позволи лека усмивка на облекчение. Отново беше готов за работа.

Той седна и се огледа.

— Поздравления, че успя да излезеш под гаранция, Боб — каза Уинслоу.

— След цели четири седмици — отвърна сърдито Торнхил. — Мисля, че Управлението трябва да си намери по-добри юристи.

— Е, онзи видеозапис ни нанесе много тежък удар — обади се младият Арон Ройс, който се бе спречкал с Торнхил на предишното заседание. — Дори съм изненадан, че изобщо те пуснаха под гаранция. И откровено казано, малко недоумявам как Управлението реши да ти осигури правна защита.

— Естествено, че ударът беше тежък — отговори презрително Торнхил. — А Управлението ме защити заради вярната служба. Ние не изоставяме своите хора. За жалост ще трябва да изчезна. Според адвокатите имаме шанс да оспорим видеозаписа, но вероятно всички ще се съгласите, че въпреки някои правни спорове разкритията бяха прекалено подробни, за да продължавам работата си на сегашния пост.

За момент Торнхил се натъжи. Кариерата му приключваше, и то не така, както бе очаквал. Но сетне лицето му си възвърна предишната стоманена твърдост; решителността му бликна отново като нефтен фонтан. Той победоносно огледа всички в залата.

— Но ще ръководя битката от разстояние. И в крайна сметка ще победим. Доколкото разбрах, Бюканън се е укрил. Но Адамс е налице. Ще действаме по линията на най-малкото съпротивление. Първо Адамс. После Бюканън. Искам някой да се свърже с Министерството на правосъдието. Там имаме хора. Ще открием добрия стар Дани и ще го пратим на оня свят. Освен това искам да бъда напълно уверен, че Фейт Локхарт е мъртва. — Той погледна Уинслоу. — Подготви ли документите за пътуването ми, Фил?

— Всъщност не, Боб — бавно изрече Уинслоу.

Ройс се втренчи в Торнхил.

— Тази операция ни струваше прекалено скъпо — каза той. — Трима сътрудници бяха убити. Срещу теб се води процес. Управлението е преобърнато с главата надолу. ФБР ни притиска отвсякъде. Това е пълна, убийствена катастрофа. В сравнение с нея скандалът с Олдрич Еймс прилича на детска игра.

Торнхил забеляза, че всички в залата, дори и Уинслоу, го гледат враждебно.

— Ние ще оцелеем, повярвайте ми — бодро заяви той.

— Да, сигурен съм, че ние ще оцелеем — натърти Ройс.

Ройс определено си търсеше белята. Подобно нахалство трябваше да се пресече незабавно. Но засега Торнхил реши да не му обръща внимание.

— Тия проклетници от ФБР — възмути се той. — Да подслушват собствения ми дом. Няма ли конституция за тях?

— Слава богу, че в онзи разговор не спомена името ми — рече Уинслоу.

Торнхил пак го погледна, изненадан от странния тон на приятеля си.

— Относно документите… Трябва да напусна страната час по-скоро.

— Няма да се наложи, Боб — каза Ройс. — И ако искаш да знаеш, въпреки твоите упорити твърдения ние работехме много добре с ФБР, докато ти не обърка нещата. Сътрудничеството е най-важно в днешно време. Сраженията са пагубни и за двете страни. Ти ни превърна в динозаври и искаш да потънем в тресавището заедно с теб.

Торнхил го изгледа презрително, после се обърна към Уинслоу.

— Фил, нямам време за празни приказки. Ти се разправяй с него.

Уинслоу се изкашля нервно.

— Боя се, че той има право, Боб.

Торнхил застина за миг, после бързо огледа масата и пак се обърна към Уинслоу.

— Фил, искам си документите и прикритието още сега.

Уинслоу погледна Ройс и леко кимна.

Арон Ройс се изправи от стола. Не се усмихваше; не показваше с нищо, че е победил. Така го бяха обучили.

— Боб — каза той — в плановете има промяна. Повече не се нуждаем от твоите услуги.

Лицето на Торнхил пламна от гняв.

— Какви ги дрънкаш, дявол да те вземе? Аз ръководя операцията. И искам Бюканън и Адамс да бъдат убити. Незабавно!

— Вече няма да има убийства — отвърна яростно Уинслоу, после тихо добави: — Няма да загиват невинни хора. — Той се изправи. — Съжалявам, Боб. Наистина съжалявам.

Торнхил се втренчи в него, изтръпнал от предчувствие за истината. С Фил Уинслоу бяха учили заедно в Йейл, членуваха в едно и също студентско братство. Уинслоу бе най-добрият му сътрудник. Дружаха още от детинство. Цял живот.

— Фил? — плахо прошепна Торнхил.

Уинслоу махна с ръка на другите. Всички станаха и се отправиха към асансьора.

— Фил? — повтори Торнхил с пресъхнала уста.

Когато групата стигна до асансьора, Уинслоу се обърна.

— Не можем да позволим този случай да продължава. Нещата не бива да стигнат до съд. И не можем да те оставим да се измъкнеш. Ще те търсят докрай. Трябва да приключим, Боб.

Торнхил се надигна от стола.

— Тогава можем да фалшифицираме моята смърт. Самоубийство.

— Съжалявам, Боб. Трябва да приключим категорично и честно.

— Фил! — изкрещя Торнхил. — Моля те!

Когато всички влязоха в асансьора, Уинслоу хвърли последен поглед към своя приятел.

— Понякога са нужни жертви, Боб. Ти знаеш това по-добре от всички ни. За благото на страната.

Вратата на асансьора се затвори.