Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Saving Faith, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Любомир Николов, 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 56гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Обсидиан, София 2000
ISBN 954–8240–78–5
Худ. оформление Кръстьо Кръстев
История
- —Добавяне
- —Корекция от hammster
42.
— Това е последното място — каза Кони, когато спря колата си пред магазина за мотоциклети.
Излязоха и Рейнолдс се озърна.
— Най-малкият брат?
Кони погледна списъка и кимна.
— Скот Адамс. Управител на магазина.
— Е, да се надяваме, че ще бъде по-услужлив от останалите.
Бяха обходили всички други роднини на Лий в района. Никой не го беше виждал през последната седмица. Или поне така казваха. Скот Адамс можеше да бъде последният им шанс. Но когато влязоха в магазина, узнаха, че е заминал за сватбата на някакъв свой приятел и ще се върне чак след два дни.
Кони подаде визитката си на младежа зад тезгяха.
— Когато се върне, кажете му да ни се обади.
Рик, младежът, който бе флиртувал нахално с Фейт, огледа картичката.
— Да не е свързано с брат му?
Кони и Рейнолдс се втренчиха в него.
— Познавате ли Лий Адамс? — попита Рейнолдс.
— Не бих казал, че го познавам. Той изобщо не ми знае името. Но е идвал на няколко пъти. Преди два дни беше тук.
Двамата агенти огледаха Рик от глава до пети, преценявайки дали може да му се има доверие.
— Сам ли беше? — попита Рейнолдс.
— Не. С някаква мацка.
Рейнолдс извади снимка на Локхарт и му я подаде.
— Представете си я с черна къса коса.
Рик се вгледа и кимна.
— Да, тя е. И косата на Лий беше друга. Руса, късо подстригана. Освен това беше с брада и мустаци, аз съм много наблюдателен.
Рейнолдс и Кони се спогледаха, полагайки усилия да прикрият вълнението си.
— Имате ли представа къде може да са отишли? — попита Кони.
— Може би. Но със сигурност знам защо дойдоха.
— Нима? И защо?
— Трябваше им транспорт. Взеха един голям мотор „Голд Уинг“.
— „Голд Уинг“? — повтори Рейнолдс.
— Да. — Рик се разрови из купчината цветни брошури върху тезгяха и прелисти една, за да й покаже. — Ето го тук. „Хонда Голд Уинг SE“. За далечен път няма нищо по-добро от този хубавец. Повярвайте ми.
— Значи казвате, че Адамс е взел подобен мотоциклет. А знаете ли цвета, номера?
— Мога да проверя номера. А цветът е като на брошурата. Моделът беше за демонстрации. Скот им позволи да го вземат.
— Казахте, че може би имате представа къде са отишли — напомни му Рейнолдс.
— За какво ви трябва Лий?
— Искаме да поговорим с него — отговори любезно тя. — И с дамата, която го придружава.
— Да не са направили нещо?
— Ще разберем, след като поговорим с тях — отвърна Кони и пристъпи напред. — В момента водим разследване на ФБР. Техен приятел ли сте?
Рик пребледня.
— Не, по дяволите! Оная мацка е голяма гадина. Докато Лий беше вътре, аз отидох да поговоря с нея. Любезно, като професионалист, нали ме разбирате. А тя се нахвърли върху мен. И Лий е същата стока. Когато излезе, взе да си придава важност. Без малко да го сритам.
Кони погледна кльощавия Рик и си припомни едрия Лий Адамс от видеозаписа.
— Значи щяхте да го сритате. Наистина ли?
Рик се смути.
— Не сме в една категория, но той е стар. А аз владея таекуондо.
Рейнолдс огледа изпитателно Рик.
— И тъй, твърдите, че Лий Адамс влязъл за малко, а жената останала сама на паркинга.
— Точно така.
Рейнолдс и Кони си размениха бърз поглед.
— Ако разполагате със сведения къде са отишли, Бюрото ще ви бъде много признателно — каза Кони, потискайки нетърпението си. — Както и за номера на мотоциклета. Веднага, ако обичате. Не разполагаме с много време.
— Разбира се. Лий взе и карта на Северна Каролина. Тук продаваме карти, но Скоти му я дал без пари. Тъй каза Шърли — момичето, което обикновено работи на щанда.
— Тук ли е тя?
— Не, болна е. Аз я замествам.
— Може ли да получа една от тези карти на Каролина?
Рик взе една и я подаде.
— Колко? — попита Рейнолдс.
Младежът се усмихна.
— За сметка на заведението. Нали съм съвестен гражданин. Знаете ли, мисля да постъпя във ФБР.
— Е, винаги имаме нужда от свестни хора — промърмори сухо Кони, без да го гледа.
Рик провери номера на мотоциклета и го продиктува на Кони.
— И да ми кажете какво е станало — подвикна той, докато двамата се отдалечаваха.
— Ще узнаете пръв — отвърна през рамо Кони.
Отново се настаниха в колата. Рейнолдс погледна партньора си.
— Явно Адамс не държи Локхарт насила. Оставил я е сама. Би могла да избяга.
— Да, изглежда, че си сътрудничат. Поне засега.
— Северна Каролина — тихо промърмори Рейнолдс.
— Голям щат — напомни Кони.
Рейнолдс направи кисела физиономия.
— Е, тогава да видим дали не можем да уточним още малко. На аерогарата Локхарт купи два билета за Норфолк.
— Тогава защо им е карта на Северна Каролина?
— Не можеха да стигнат дотам със самолет. Щяхме да ги причакаме в Норфолк. Вероятно Адамс е знаел това. Знаел е, че имаме споразумение с авиолиниите и така сме засекли Локхарт на аерогарата.
— Локхарт се издъни, като използва истинското си име за втория билет. Но вероятно с това се изчерпват възможностите й, ако няма и друг фалшив документ — добави Кони.
— Значи самолетът отпада. Кола под наем също, защото не могат да използват кредитна карта. Адамс предполага, че ще държим под наблюдение влаковете и автобусите. Затова взима от брат си мотоциклет и карта, на която е истинската им цел — Северна Каролина.
— Значи, ако бяха пристигнали в Норфолк, трябваше да продължат към Каролина с кола или самолет.
Рейнолдс поклати глава.
— В това няма никакъв смисъл. Ако отиват в Северна Каролина, защо просто не вземат пряк самолет дотам? От Националното има сума ти самолети за Роли и Шарлот. Защо да заобикалят през Норфолк?
— Е, може би се налага да минеш през Норфолк — предположи Кони, — ако пътуваш за някое друго място в Северна Каролина, а не за Шарлот и Роли.
— Защо все пак да не минат през тези летища?
— Ами ако Норфолк е по-близо до тяхната цел, отколкото Роли и Шарлот?
Рейнолдс се позамисли.
— Роли е приблизително в центъра на щата. Шарлот е на запад.
Кони щракна с пръсти.
— Изток! Значи по крайбрежието?
Рейнолдс неволно кимна.
— Може би. По крайбрежието има хиляди вили, където могат да се укрият.
Кони изведнъж посърна.
— Хиляди вили — промърмори той.
— Добре де, най-напред можеш да се обадиш на нашия отговорник по въздушния транспорт и да провериш какви полети има от Норфолк за крайбрежието. Разполагаме и с часове. Техният самолет е трябвало да кацне там по обяд. Не си ги представям да висят на обществено място повече от необходимото, значи вторият полет би трябвало да е малко след пладне. Може би някоя редовна местна линия. Вече проверихме големите компании. По тях не е имало резервация от Норфолк.
Кони взе телефона и се обади. Не след дълго получиха отговора. По лицето му отново изгря надежда.
— Няма да повярваш, но от Норфолк има само една местна линия за крайбрежието.
Рейнолдс се усмихна широко и поклати глава.
— Най-после да имаме малко късмет в този проклет случай. Казвай.
— Тархил Еъруейс. Летят от Норфолк до пет пункта в Каролина: Кил Девил Хилс, Мантио, Окракоук, Хатерас и някакво място, близо до Дък, наречено Пайн Айлънд. Нямат редовно разписание. Обаждаш се предварително и самолетът те чака.
Рейнолдс разгъна картата и я разгледа.
— Добре, ето ги Хатерас и Окракоук. Те са на юг. — Тя посочи с пръст. — Тук се намира Кил Девил Хилс. Малко по-южно е Мантио. А Дък е тук, на север.
Кони се вгледа.
— Бил съм там на почивка. Минаваш по моста над пролива и продължаваш на север към Дък или на юг към Кил Девил. Разстоянието е горе-долу еднакво.
— Според теб накъде? На север или на юг?
— Щом са отивали в Северна Каролина, вероятно е било по настояване на Локхарт.
Рейнолдс го погледна с недоумение и Кони побърза да обясни:
— Адамс е взел картата. Ако познаваше мястото, нямаше да му трябва.
— Браво, Шерлок. Нещо друго?
— Локхарт има доста пари. Личи си още като й видиш къщата. На нейно място бих си приготвил за всеки случай убежище под фалшиво име.
— Да, но все още нямаме отговор: на север или на юг?
Дълго седяха замислени, докато Рейнолдс изведнъж се плесна по челото.
— Божичко, колко сме глупави. Кони, щом трябва предварително да се обадиш на „Тархил“ за самолет, значи отговорът е там.
Очите на Кони се разшириха.
— Дявол да го вземе, било ни е под носа.
Той грабна телефона, узна номера на „Тархил“ и след като се свърза, продиктува датата, предполагаемия час и името Сюзан Блейк.
След малко Кони изключи връзката и се обърна към Рейнолдс.
— Преди два дни нашата мис Блейк е направила резервация за полет от Норфолк около два часа след обяд. Бяха ядосани, защото тя не се появила. Обикновено искали номера на кредитната карта, но тя била летяла с тях и друг път, затова й повярвали.
— А целта на полета?
— Пайн Айлънд.
Рейнолдс не успя да удържи усмивката.
— Господи, Кони, май наистина ще се справим.
Кони превключи на скорост.
— Жалко само, че няма как да вземем някой от служебните самолети. Налага се да разчитаме на тая стара бракма. Чакат ни около шест часа път, без да броим почивките. — Той погледна часовника си. — С почивките ще пристигнем някъде към един след полунощ.
— Имам нареждане да не напускам града.
— Правило номер едно на агента: можеш да ходиш навсякъде, стига да си водиш и ангел-пазител.
Рейнолдс се поколеба.
— Дали да не повикаме подкрепления?
Кони я погледна озадачено.
— Е, сигурно можем да позвъним на Маси и Фишер, та да оберат цялата слава.
Изведнъж Рейнолдс се усмихна.
— Дай ми само минутка да позвъня у дома и веднага потегляме.