Дейвид Балдачи
Да спасиш свидетел (40)

40.

Рейнолдс седеше в хола с чаша чай и гледаше бавно гаснещия огън. Доколкото си спомняше, за последен път бе седяла у дома по това време, когато излезе в отпуск по майчинство преди раждането на Дейвид. Като я видя да влиза, синът й се изненада не по-малко от Розмари. Сега Дейвид спеше, а Розмари зареждаше пералнята. За тях бе съвсем обикновен ден. Рейнолдс гледаше в жаравата и й се искаше поне нещо в нейния живот да бъде обикновено.

Навън валеше проливен дъжд, който подсилваше още повече дълбокото й униние. Отстранена от служба. Чувстваше се гола без значката и пистолета. Толкова години в Бюрото без нито едно провинение, а сега стоеше само на крачка от провала на кариерата си. Какво да прави след това? Къде да отиде? Ако останеше без работа, дали мъжът й нямаше да поиска да вземе децата? И би ли могла да му попречи?

Рейнолдс остави чашата, смъкна обувките и се отпусна на дивана. В очите й бликнаха горчиви сълзи и тя притисна лицето си с длан, за да ги избърше и да заглуши риданията. Внезапният звън откъм вратата я накара да стане, да избърше лицето си и да изтича натам. Надникна през шпионката и видя Хауард Константинопъл.

 

 

Кони стъкна отново огъня, после застана пред камината и протегна ръце към пламъците. Смутената Рейнолдс бързо попи сълзите с хартиена кърпичка. Знаеше, че той не е пропуснал да забележи зачервените й очи, но тактично си мълчи.

— Разговаряха ли с теб? — попита тя.

Кони се завъртя, седна тежко в едно кресло и кимна.

— Без малко да отстранят и мен, по дяволите! Не знам как се удържах да не смачкам онова скапано подобие на агент, Фишер.

— Не си съсипвай кариерата заради мен, Кони.

— Ако го бях набил, повярвай ми, щеше да е не заради теб, а за собствено удоволствие. — Сякаш за да подчертае последните думи, той изпука със ставата на пръста си, след това я погледна. — Най-много ме вбесява, че наистина те смятат за замесена във всичко това. Казах им истината. Неочаквано се наложи да работим по друг случай. Ти искаше да отидеш с Локхарт, защото помежду ви вече имаше връзка, но точно тогава можехме да направим голям удар в Министерството на земеделието. Казах им колко се притесни, защото не знаеше дали е редно Кен да отиде при Локхарт.

— И?

— Дори не ме изслушаха. Вече бяха решили.

— Заради парите? Казаха ли ти за тях?

Кони бавно кимна и изведнъж се приведе напред. Въпреки едрата фигура движенията му бяха бързи и ловки.

— Не обичам да ритам падналите, но за какъв дявол тръгна да ровиш из сметките на Нюман, без да споделиш с някого? С мен например. Знаеш, че детективите се движат на двойки по редица причини, и не на последно място, за да се прикриват взаимно. Сега няма кой да потвърди думите ти освен Ан Нюман. А те изобщо не я броят за човек.

Рейнолдс вдигна ръце.

— Никога не бих предположила, че може да стане така. Мъчех се да постъпя правилно спрямо Кен и семейството му.

— Ако Кен е взимал подкупи, може би не заслужава подобни грижи. Казва ти го един негов добър приятел.

— Още не знаем дали е виновен.

— С куп пари в сейф под чуждо име? Е, да, сигурно всички правят така, нали?

— Кони, откъде са разбрали, че проучвам финансите на Кен? Не вярвам Ан да е съобщила в Бюрото. Тя сама ме помоли за помощ.

— Попитах Маси, но той мълчи като риба. Сигурно смята и мен за враг. Аз обаче поразпитах тук-там и мисля, че е било телефонно обаждане. Анонимно, разбира се. Маси ми каза, че според теб работата била нагласена. Знаеш ли какво, те може и да не ти вярват, но за мен си права.

Пристигането на Кони бе наистина добре дошло. Фактът, че той все още й вярва, означаваше много за нея. Сега и тя искаше да постъпи както трябва.

— Слушай, Кони, няма да е добре за кариерата ти, ако те забележат с мен. Сигурна съм, че Фишер е пратил хора да ме следят.

— Всъщност аз те следя.

— Шегуваш се.

— Не, по дяволите! Сам уговорих регионалния шеф. Напомних му това-онова. Заради доброто старо време, както каза Маси. Ако не знаеш, именно Фред Маси беше човекът, който преди години ме уговори да поема операцията в Браунсвил. Едва ли е толкова глупав да си въобразява, че вече сме квит. Но недей да подскачаш от радост. Те знаят, че в случая ще гледам да опазя най-вече себе си. Следователно, ако ти се сгромолясаш, вината няма да падне върху някой друг. Дори не и върху моя милост. — Кони помълча, после възкликна: — Регионален заместник-директор. Чуй го само как дребнаво звучи. Но, откровено казано, напълно му подхожда. Маси също е дребен боклук.

Рейнолдс се усмихна.

— Не проявяваш особено уважение към началството. А какво мислиш за мен, агент Константинопъл?

— Мисля, че здравата си загазила — отвърна прямо той — и даваш на хората от Бюрото идеална възможност да си измият ръцете.

Лицето на Рейнолдс стана сериозно.

— Не обичаш да подслаждаш горчивия хап.

Кони се изправи.

— Искаш ли да си губя времето с подобни глупости? Или предпочиташ да изчистиш петното от името си?

— Трябва да го изчистя. Не успея ли, може да загубя всичко, Кони. Децата си, кариерата. Всичко. — Рейнолдс усети, че отново се разтреперва, и си пое дълбоко въздух, за да преодолее пристъпа на паника. Чувстваше се като гимназистка, току-що научила, че е бременна. — Но аз съм отстранена. Нямам значка, нямам пистолет. Нямам никакви пълномощия.

Вместо отговор Кони си наметна палтото.

— Е, затова пък имаш мен. Аз имам и значка, и пистолет, и макар да съм прост агент, след двайсет и пет години в тоя скапан занаят мога да използвам пълномощията си не по-зле от всички останали. Затова се обличай и идвай да търсим Локхарт.

— Локхарт ли?

— Предполагам, че щом я доведем, нещата ще почнат да си идват на мястото. А колкото повече се наместват, толкова по-лесно ще паднат обвиненията от теб. Разговарях с момчетата от „Тежки престъпления“. Те изгаряха от нетърпение да получат лабораторните резултати и тъй нататък. А сега Маси ги накара да зарежат Локхарт и да хвърлят всички сили по твоя случай. Знаеш ли, че никой не е отишъл в дома й да потърси улики?

Рейнолдс въздъхна.

— Толкова бавно реагирахме през цялото време. Кен е мъртъв, Локхарт изчезна. Провалът на летището. После фалшиви агенти в апартамента на Адамс. Така и нямахме време да предприемем нормално разследване.

— Затова предлагам да потърсим следи, докато са пресни. Например да проверим роднините на Адамс. Имам списък с имена и адреси. Ако бяга, може би е помолил за помощ някой от тях.

— Може да си имаш големи неприятности за това, Кони.

Той сви рамене.

— Не ми е за пръв път. Освен това нямаме ръководителка на групата. Не знам дали си чула, но поради глупост я отстраниха от работа.

Двамата се спогледаха с усмивки.

— И тъй — продължи Кони, — като втори по ранг в групата, имам пълното право да разследвам случая, който ми беше поверен. Имам нареждане да търся Фейт Локхарт и точно това ще направя. Те просто няма да знаят, че го върша заедно с теб. Разговарях с момчетата от „Тежки престъпления“. Знаят какво съм замислил, тъй че няма да се сблъскаме с друга група, проверяваща роднините на Адамс.

— Трябва да кажа на Розмари, че довечера може да не се прибера.

— Отивай тогава. — Кони погледна часовника си. — Сидни сигурно още е на училище. А малкият?

— Спи.

— Прошепни му на ухо, че мама отива да срита няколко задника.

Когато се върна, Рейнолдс тръгна право към гардероба и извади палтото си. После се отправи към кабинета, но изведнъж спря.

— Какво има? — попита Кони.

Тя го погледа смутено.

— Исках да си взема пистолета. Навиците трудно се превъзмогват.

— Не бой се. Скоро ще си го върнеш. Само ми обещай нещо. Когато отидеш да си прибереш значката и пистолета, вземи ме със себе си. Искам да видя физиономиите им.

Тя отвори вратата.

— Дадено.