Нора Робъртс
Прослава в смъртта (18)

Осемнайсета глава

Когато позвъниха на вратата на Надин, никой не им отвори. Автоматичният секретар помоли посетителят да остави съобщение, което ще бъде предадено възможно най-бързо.

— Може би е вътре, потънала в мрачни размисли — разсъждаваше на глас Ив. — Или е забягнала в някой моден курорт. Напоследък беше много изнервена. Нашата Надин е страшно потайна.

— Ще се чувстваш ли по-спокойна, ако знаеш къде е?

— Да. — Смръщила чело, Ив се колебаеше дали да използва полицейския си код, за да изключи охранителната система. Ала нямаше достатъчно основание, поради което гневно сви пръсти в юмруци.

— Ах, да, професионалната етика — въздъхна Рурк. — Поучително е да наблюдавам как в душата ти се борят противоречиви чувства. Позволи ми да разреша дилемата ти. — Извади джобно ножче и отстрани пластината за поставяне на ръката, чрез която се отваряше вратата.

— Рурк, нали знаеш, че незаконното изключване на охранителна система се наказва с шест месеца домашен арест.

— Хм-м-м. — Той съсредоточено се вторачи в електрическите вериги. — Май доста неща съм позабравил. Знаеш ли, ние произвеждаме този модел.

— Веднага го сглоби и не…

Но Рурк вече се беше справил с главния комутатор. Работеше толкова сръчно и бързо, че Ив потръпна. Червената лампа на охранителната система изгасна, заменена от зелена, и младата жена промърмори:

— Друг път си забравил всичко.

— Тези неща винаги са ми идвали отръки. — Вратата се плъзна встрани и той влезе в апартамента и дръпна Ив след себе си.

— Незаконно изключване на охранителна система, влизане с взлом в частна собственост. Провиненията се увеличават.

— Но ти ще ме чакаш, докато изляза от затвора, нали? — Сложил ръка на рамото й, той се огледа. Апартаментът беше прохладен и чист, всекидневната обзаведена с малко, но скъпи мебели в модерния минималистичен стил.

— Приятелката ти живее в лукс — заяви Рурк, забелязал блясъка на теракотените плочки на пода и няколко предмета на изкуството, поставени върху стъклени пиедестали. — Но не идва тук често.

Ив, която знаеше колко е наблюдателен, кимна.

— Прав си. Тя не живее тук в истинския смисъл на думата, само понякога пренощува. Всичко е на мястото си, по възглавниците на дивана не личи някой да е сядал. — Ив мина покрай Рурк, влезе в кухнята и натисна бутона за менюто, предлагано от автоготвача. — Не се е запасявала и с храна — тук има предимно сирена и плодове.

Внезапно си спомни, че днес не е хапвала залък, но устоя на изкушението да си поръча нещо. Прекоси просторната всекидневна и влезе в спалнята.

— Използвала е това помещение за кабинет — заяви тя, разглеждайки компютъра и бюрото, поставено срещу телевизор с огромен екран. — Тук има някакви признаци, че жилището е обитавано. Под бюрото са захвърлени обувки, а до видеотелефона се мъдрят една обеца и празна чаша, в която вероятно е имало кафе.

Втората спалня беше по-голяма, а чаршафите на неоправеното легло — смачкани, сякаш някой се беше мятал в него в пристъп на безсъние.

Ив забеляза костюма, който Надин носеше в нощта на убийството на Луиз. Беше захвърлен под масата, върху която стоеше ваза с увехнали маргарити.

Безредието беше признак за душевните терзания на репортерката и на Ив й домъчня за нея. Приближи се до гардероба и го отвори, като натисна специалния бутон, сетне възкликна:

— Господи, как да разбера дали е взела багаж? Та тук има дрехи за цяло ревю!

Все пак се залови да прегледа съдържанието на гардероба, докато Рурк се приближи до видеотелефона на нощното шкафче и върна записите от самото начало. Тя се обърна, забеляза го какво прави, но само вдигна рамене.

— След като влязохме с взлом в апартамента, нищо не пречи да чуем и разговорите й.

Докато прослушваха записа на обажданията и съобщенията, Ив продължи да търси някакво доказателство, че Надин е отпътувала.

Стана й забавно, когато чу открито сексуалните реплики, които репортерката си разменяше с мъж на име Ралф. Разговорът беше изпъстрен с намеци, с открити предложения, събеседниците често избухваха в смях. Приключиха с уговорката да се видят, когато Ралф пристигне в Ню Йорк.

Повечето от разговорите обаче бяха делови. В тях нямаше нищо необикновено. Последният обаче беше съвсем различен.

Надин разговаряше с родителите на Луиз Кирски ден след убийството й. И тримата плачеха. „Може би плачът успокоява — помисли си Ив. — Може би се чувстваш по-добре, ако споделиш с някого преживяния шок.“ Надин казваше: „Не знам дали в момента ще ви подейства утешително, но лейтенант Далас, жената, натоварена с разследването, не ще се спре пред нищо, за да открие убиеца на Луиз.“

— Господи! — Ив затвори очи, когато разговорът приключи. След него на диска нямаше друг запис. Тя стреснато повдигна клепачи. — Къде е обаждането й в телевизията? Нали Морз съобщи, че телефонирала и поискала отпуск.

— Възможно е да се е обадила от портативния видеотелефон в колата си.

— Ей сега ще проверя. — Извади комуникатора си и нареди: — Фийни. Искам да знам къде е произведена колата на Надин Фарст, какъв модел е, както и номера й.

Не след дълго установи, че според компютъра репортерката е извадила автомобила от гаража предишния ден, но все още не го е върнала.

— Това никак не ми харесва — промърмори Ив, когато отново се качи в колата на Рурк. — Ако е заминала, положително щеше да ми остави съобщение. Ще се обадя на някой шеф от Канал 75 и ще проверя на кого е съобщила, че излиза в отпуск. — Започна да набира номера по видеотелефона в колата, но внезапно се отказа. — Преди това трябва да проверя друг разговор. — Извади джобния си компютър и поиска номера на Дебора и Джеймс Кирски от Портланд, щата Мейн. Когато го получи, го прехвърли на видеотелефона. След секунди на екрана се появи жена с побеляла коса и тъжни очи.

— Госпожо Кирски, аз съм лейтенант Далас от нюйоркската полиция.

— Да, лейтенант. Помня ви. Има ли някакви новини?

— Съжалявам, но в момента нямам какво да ви съобщя. — Мислено се прокле и си каза, че непременно трябва да я утеши с нещо. — Проверяваме новопостъпилата информация. Надяваме се, че скоро ще заловим престъпника.

— Днес се простихме с Луиз. — Възрастната жена се помъчи да се усмихне. — Сърцето ми се стопли, като видях колко много хора са я обичали. Присъстваха повечето й съученички, получихме цветя и писмени съболезнования от всичките й колеги в Ню Йорк.

— Дъщеря ви няма да бъде забравена, госпожо Кирски. Кажете ми, Надин Фарст присъства ли на траурната церемония?

— Очаквахме я. — Подутите от плач очи на възрастната жена за миг станаха безизразни. — Преди няколко дни й се обадих в службата, за да й съобщя датата на погребението. Обеща, че ще дойде, но навярно й се е случило нещо непредвидено.

Стомахът на Ив мъчително се сви от тревога.

— Не ви ли се е обаждала оттогава?

— Не сме се чували няколко дни. Знам, че има много работа. Освен това животът продължава. Не бива вечно да скърби.

Ив не можеше да я утеши, тъй като вестта за изчезването на Надин щеше да обезпокои възрастната жена.

— Скърбя за тежката ви загуба, госпожо Кирски. Ако имате въпроси или просто ви се иска да си поговорим, моля, обадете ми се. По всяко време.

— Много сте мила. Надин каза, че няма да се спрете пред нищо, за да откриете престъпника, който уби детето ми. Нали ще го заловите, лейтенант Далас?

— Да, госпожо. — Прекъсна връзката, отметна глава и затвори очите. — Аз съм истинска лицемерка. Обадих й се не да изразя съчувствието си, а да проверя дали е виждала Надин.

— Но ти действително й съчувстваш. — Рурк нежно стисна ръката й. — И беше много мила с нея.

— Малцина са онези, които означават нещо за мен. Същото се отнася и за хората, които ме обичат. Ако онзи мръсник ме беше нападнал, както бях намислила, щях да се справя с него. А пък ако не успеех…

— Престани! — Той стисна дланта й толкова силно, че Ив изпищя, а очите му бяха тревожни и гневни.

Разсеяно тя разтърка ръката си, а Рурк натисна докрай педала за газта и колата полетя.

— Прав си, взимам всичко много навътре, но това не оправя нещата. Този случай е свързан с прекалено много емоции — продължи тя, спомняйки си предупреждението на Харисън Тибъл. — Днес бях решила да не се поддавам на чувствата си и ще се постарая да го направя. Сега най-неотложната ми задача е да открия Надин.

Свърза се с диспечерската служба и нареди да започне незабавно издирване на репортерката и колата й.

Поуспокоен, макар преди малко изречените й думи да дълбаеха като свредел сърцето му, Рурк намали скоростта и погледна към Ив.

— Колко жертви на убийства си защитавала по време на славната си кариера, лейтенант?

— Защитавала? Странен начин на изразяване. — Ив вдигна рамене, опитвайки да се съсредоточи върху човека с дългото черно палто и лъскавата кола. — Нямам представа. Може би стотици. Убийството винаги е на мода.

— Тогава не бива да твърдиш, че малцина са онези, които означават нещо за теб… А сега трябва да хапнеш нещо.

Тя беше прекалено гладна, за да спори с него.

 

 

— Трудностите при съпоставката произлизат от дневника на Меткаф — обясни Фийни. — Пълен е с различни кодове и символи. Освен това тя непрекъснато ги е променяла, тъй че не можем да намерим общото помежду им. Имаме имена от рода на Хубавеца, Расовия, Тъпанарина. И още звездички, сърчица, усмихнати или намръщени личица. Ще ни отнеме много време, докато ги сравним с данните, получени от Надин или от прокурора.

— Какво означава това — че няма да се справиш ли?

— Не съм казал подобно нещо — обидено възрази Фийни.

— Извинявай. Знам, че скапваш компютъра от работа, но се страхувам, че не разполагаме с много време. Възможно е онзи мръсник да е набелязал нова жертва. Няма да се успокоя, докато не открием Надин…

— Подозираш, че я е отвлякъл? — Фийни се почеса по носа и по брадичката, после извади вечното си пликче със захаросани бадеми. — Това не отговаря на досегашното му поведение, Далас. Освен това той има навик да оставя телата на жертвите си на места, където бързо ще бъдат открити.

— Значи е променил стила си. — Тя приседна на ръба на бюрото, но след миг скочи на крака, защото не я сдържаше на едно място. — Представи си го: нервен е, тъй като е пропуснал набелязаната жертва. Досега всичко е вървяло по мед и масло, после той допуска грешка и очиства друга жена. Ако психологическият портрет, изготвен от доктор Майра е верен, то нашият човек е имал възможност да се появява често по телевизията, но все пак не е постигнал целта си. Не е получил онова, за което е жадувал.

Тя се приближи до прозорчето и се загледа към небето. Наблизо прелетя въздушен автобус, подобен на голяма, тромава птица.

От тази височина хората по улиците приличаха на мравки.

— Не е получил онова, за което е жадувал — повтори Ив и намръщено се загледа в пешеходците. — Една жена е привличала всеобщото внимание, била е известна. Отнемала неговата слава, вниманието, което смятал, че му се полага. Когато убива, едновременно изпитва удоволствие и си прави реклама. Жената е мъртва и това го радва, тъй като се е опитвала да прави всичко посвоему. Сега обществото се интересува единствено от него. Всички се питат кой е, с какво се занимава, къде е.

— Говориш също като Майра — заяви Фийни. — Само дето не употребяваш ония префърцунени думи.

— Може би тя е най-близо до истината. Смята, че е мъж и то ерген, тъй като жените са проблем за него. Няма да им позволи да го командват като майка му. Или като единствената важна жена в живота му. В службата е постигнал известен успех, но все не успява да се добере до най-добрите постове. Може би му пречи някаква жена. Или жени. — Тя присви очи, после ги затвори и прошепна: — Жени, които използват речта като средство за придобиване на власт.

— Това не съм го чувал досега.

— Просто е моя теория — обясни Ив и се обърна. — Прерязва гърлата им, но не ги обезобразява и не ги изнасилва. Следователно не ги убива, за да докаже сексуалното си надмощие. Съществуват много начини да отнемеш човешки живот, Фийни.

— Знам го от опит. Непрекъснато някой измисля нов подход за премахване на ближния.

— Нашият човек използва нож, който се явява един вид като продължение на ръката. Може да прободе жертвата си в сърцето, в корема, да изтръгне вътрешностите й…

— Достатъчно. — Фийни мъжествено лапна ново бадемче и махна с ръка. — Не бъди толкова образна.

— Тауърс е прочута в съда, гласът е нейно мощно оръжие. Меткаф запленява театралните зрители, а Фарст — телевизионните. Може би това е причината да не се опитва да убие мен — хич не ме бива да говоря.

— Сега се справяш страхотно, малката.

— Всъщност няма значение. — Тя поклати глава. — Кой може да бъде този ерген, неуспял да се реализира в професията си, потискан от успехите на една силна жена?

— Все едно говориш за Дейвид Анджелини.

— Същото се отнася и за баща му, още повече, че финансовите проблеми са допълнителен мотив за извършване на убийство. И Слейд влиза в „класацията“. Мирина Анджелини съвсем не е крехка и безпомощна, за каквато я мислех. Ами Хамет? Бил е влюбен в Тауърс, но тя не го е приемала насериозно. Това е все едно да ритнеш някой мъж по топките.

Фийни възмутено изсумтя и се размърда на стола си.

— Като изключим тях, в този град има няколко хиляди комплексирани мъже, които изпитват ярост и са склонни към насилие — процеди Ив през зъби. — По дяволите, къде е Надин?

— Слушай, все още не са открили колата й. Пък и не е изчезнала толкова отдавна, че да се безпокоиш.

— Някаква информация дали е използвала кредитните си жетони през последните двайсет и четири часа?

— Не. — Фийни въздъхна. — Но до такива сведения ще се доберем по-трудно, ако Надин е напуснала планетата.

— Това е невъзможно. Сигурна съм, че би искала да следи събитията и разследването отблизо. Господи, трябваше да предположа, че ще направи нещо необмислено. Знаех колко е потресена, виждах го в очите й. — Почувствала безсилието си, Ив прекара длан през косата си. Внезапно пръстите й се сковаха. — Виждах го в очите й — повтори бавно. — О, господи, очите!

— Какво? Какво ти хрумна?

— Очите! Видял очите й! — Със скок тя се озова до видеотелефона и щом диспечерът се обади, му нареди: — Незабавно ме свържете с Пийбоди, полицай от… по дяволите, от кой отряд беше тя? От четиристотин и втори отряд.

— Какво има, Далас? — настояваше Фийни.

— Почакай! — Тя нервно потърка с пръсти устните си. — Имай малко търпение.

— Тук Пийбоди. — На екрана се появи лице, по което беше изписано очевидно раздразнение. Дочуха се викове, силна музика.

— За бога, Пийбоди, къде се намираш?

— На Лекс авеню. Има някакъв парад, май че ирландците честват свой празник.

— Денят на независимостта на Северна Ирландия — намеси се Фийни с неприкрита гордост. — И да не си посмяла да се отнасяш пренебрежително към това събитие!

— Можеш ли да се отдалечиш от тази врява? — извика Ив.

— Разбира се. Само трябва да напусна поста си и да прекося половината град. — Внезапно се досети, че разговаря с офицер с по-висок ранг и добави почтителното обращение.

— По дяволите! — промърмори Ив, но трябваше да се примири, че й се налага да крещи с всичка сила. — Става въпрос за убийството на Кирски. Изпращам ти снимка на трупа. Разгледай я внимателно.

Отвори файла и препрати фотография на мъртвата Луиз, просната на мокрия паваж. Изчака Пийбоди да я разгледа и попита:

— Спомняш ли си дали я завари в същото положение?

— Да, сър. Абсолютно съм сигурна.

Ив изтегли снимката, но я остави в долния ъгъл на монитора си, след което зададе следващия си въпрос.

— Качулката на дъждобрана закрива лицето на Кирски. Видя ли някой да я докосва?

— Не, сър. Както съобщих в рапорта си, заварих на местопрестъплението хора от телевизията, които снимаха с камера. Отстраних ги и запечатах вратата. Лицето на мъртвата беше полузакрито от качулката, която стигаше почти до устата й. Когато пристигнах, още никой не я беше разпознал. Показанията на свидетеля, открил трупа, бяха напълно безполезни, тъй като беше изпаднал в истерия. Имате видеозаписа, нали?

— Да. Благодаря, Пийбоди.

Ив прекъсна връзката, а Фийни нетърпеливо я попита:

— И тъй, с какво ти помогна този разговор?

— Да прегледаме отново записа с първоначалните показания на Морз. — Тя се отдръпна, за да му позволи да работи спокойно с компютъра. Сетне двамата се втренчиха в екрана. Лицето на Морз беше мокро — вероятно от дъжда и от пот, а може би и от сълзи. Имаше болнав вид, очите му нервно се стрелкаха във всички посоки.

— Човекът е изпаднал в шок — заяви Фийни. — Мнозина биха реагирали по същия начин при вида на мъртвец. А Пийбоди си я бива — добави той. — Не бърза, много е методична.

— Да, със сигурност ще се издигне в службата — разсеяно промълви Ив.

„Видях, че е човек. Труп. Господи, толкова много кръв. Навсякъде. А гърлото й беше… Повърнах. Не можах да се въздържа. После се втурнах в сградата за помощ.“

— Това е най-същественото от показанията му. — Ив докосна брадичката си. — А сега превърти до мястото, където разговарям с него, след като наредихме да прекъснат предаването.

Забеляза, че Морз все още е бледен, но лицето му отново е придобило добре познатото й надменно изражение. Спомни си, че му беше задала почти същите въпроси като Пийбоди и беше получила в общи линии същите отговори. Беше се поуспокоил, но това беше съвсем естествено.

„Докосна ли тялото?

Не съм сигурен… не, не посмях. Гледах я как лежи с прерязано гърло. Очите й бяха страшни. Не посмях да я докосна. Прилоша ми и повърнах. Вероятно се присмиваш на слабостта ми, Далас. Пропускаш, че някои реакции са присъщи на нас, обикновените хора. Локвата кръв, очите на мъртвата. Господи!“

— Вчера ми каза почти същото — промълви Ив. — Никога нямало да забрави лицето й. Очите й.

— Очите на мъртъвците са страшни. Сякаш се взират в теб и дълго не можеш да ги забравиш.

— Прав си, не можах да ги забравя. — Тя го изгледа право в очите. — Но никой не е видял лицето й, докато отидох там, Фийни. Качулката го закриваше. Никой не е видял лицето й преди мен, освен убиеца.

— Господи, Далас! Да не би действително да мислиш, че мекотело като Морз убива жени в свободното си време? Навярно го е казал, за да ти направи впечатление или за да си придаде по-голяма важност.

Тя леко се усмихна, но в усмивката й имаше нещо жестоко.

— Да, Морз обича да си придава важност. Харесва му да бъде център на вниманието. Фийни, как ще постъпиш, ако си амбициозен, лишен от професионална етика второразреден репортер и все не можеш да попаднеш на „гореща“ тема?

Ирландецът подсвирна, после промълви:

— Създаваш я.

— Да проверим автобиографията му, откъде се е взело нашето приятелче.

Не след дълго Фийни беше готов с най-важните данни.

Оказа се, че Си Джей Морз е роден в Стамфорд, щата Кънектикът, преди трийсет и три години. Това беше първата изненада. Ив го мислеше за много по-млад. Майка му, вече покойница, завеждала катедрата по компютърни науки в „Карнеги Мелън“, където Морз завършил едновременно телевизионна журналистика и компютърни технологии.

— На този гадняр очевидно му сече пипето — отбеляза Фийни. — Бил е двайсети по успех във випуска си.

— Питам се дали това го е задоволявало.

Следваха сведения за трудовата му дейност, очевидно не се беше задържал дълго на едно и също място. Една година работил в малка телевизионна станция близо до родния му град. Шест месеца в сателитен канал в Пенсилвания. Изкарал почти две години в известен телевизионен канал в Ню Лос Анжелис, после поработил известно време в някаква смахната телевизионна станция в Аризона, след което отново се отправил на Изток. Останал за малко в Детройт, после се озовал в Ню Йорк. Започнал работа във „Всички новини 60“, сетне се прехвърлил в Канал 75, където отначало отразявал светската хроника.

— Комай нашето момче не се задържа дълго на едно място. Трите години в Канал 75 са своеобразен рекорд. Питам се защо в данните за семейството не се споменава нищо за баща му.

— Само за скъпата му майчица — съгласи се Фийни. — Една преуспяваща майчица с отлично обществено положение.

„Но мъртва — помисли си Ив. — Непременно трябва да проверим при какви обстоятелства е умряла.“

— Да проверим дали има криминални прояви.

— Няма досие в криминалния отдел. — Фийни намръщено се загледа в екрана. — Нашето момче е примерно.

— Виж при малолетните престъпници. Виж ти изненада! Запечатано досие! Какво ли толкова е извършило примерното момче в юношеството си, та някой да се погрижи да изолира достъпа до информация?

— Няма да ми бъде трудно да го открия. — Фийни се оживи, очевидно тръпнеше от желание да седне пред любимия компютър и пръстите му да заиграят по клавиатурата. — Само че ми е необходимо разрешение от командира.

— Ще го имаш. Освен това проучи дали са възниквали някакви неприятности навсякъде, където е работил. А пък аз ще се отбия в Канал 75 и отново ще си поговоря приятелски с нашето момче.

— За да го арестуваме ще ни бъдат необходими много по-сериозни доказателства, отколкото фактът, че характерът на Морз отговаря на психологическия портрет на убиеца.

— Тогава ще ги намерим. — Тя намести кобура си и прибра в него оръжието си. — Знаеш ли, ако му нямах зъб, отдавна да съм прозряла истината. Кой имаше изгода от убийствата? Медиите. А първата жертва беше заклана точно по времето, когато Надин отсъстваше от планетата. Прекрасна възможност за Морз да отрази голямата новина и да се прослави.

— Ами Меткаф?

— Мръсникът беше на местопрестъплението секунди преди мен. Вбесих се, но изобщо не го заподозрях. Беше прекалено невъзмутим. А кой откри трупа на Кирски? Кой минути след това предаваше на живо своя репортаж?

— От прокуратурата ще възразят, че това в никакъв случай не доказва вината на Морз.

— Интересуват се от общ мотив за извършване на трите престъпления. Рейтингът — обясни и тръгна към вратата. — Ето го проклетият мотив.