П. Г. Удхаус
Пълнолуние в Бландингс (40)

V

Гали погледна Бил. Бил погледна Гали. В продължение на минута и двамата мълчаха, тъй като чувствата им бяха прекалено дълбоки, за да се облекат в думи. Тогава Гали направи изказване, което беше чул от устата на един разочарован комарджия, когато последният разбрал, че букмейкърът духнал с парите без да остави никакъв адрес. Това изказване изглежда го облекчи. Чертите му видимо се отпуснаха.

— Е, какво да се прави, Бил.

— Какво да се прави, Гали.

— Странно, същото нещо се случи на стар мой приятел преди много години. Имаше намерение да отвори клуб и се опитваше да заинтригува един богат младеж. Спомням си, когато ми каза със сълзи на очи, че бил готов да се обзаложи на цялото си богатство, ако имал такова, че оня тип едва не се бръкнал за чековата си книжка, преди да откаже. Случват се такива неща. Трябва да ги приемаме твърдо. Сега се връщаме на Кларънс. Бих дал всичко да разбера дали Хърмион е спипала огърлицата. Ако не е, може би ще успеем да постигнем целта като блъфираме. А, ето я и нея!

Бил подскочи като червей на въдица.

— А! Какво! Къде! — той погледна трескаво към къщата и видя, че за нещастие новината отговаря на истината. Лейди Хърмион, придружена от лорд Емсуърт, тъкмо излизаше от френския прозорец на гостната. — Гали, аз изчезвам.

Почитаемият Галахад кимна.

— Да, сигурно ще е по-добре да ме оставиш аз да се заема с преговорите. Ако бях на твое място, щях да ида да си побъбря с Пру. Видях я преди малко да отива към градината с розите. Ей там — посочи Гали. — Аз ще дойда по-късно — добави той и тръгна да срещне родната си плът и кръв, която напредваше към него през терасата. Лицето му беше твърдо и решително. Монокълът му проблясваше с тиха непоколебимост. Имаше вид на боксьор лека категория, който влиза на ринга да се бие с шампиона.

Едва когато сестра му наближи и той успя да проучи лицето й, в юначното му сърце трепна лека надежда. Видът й не беше на жена, която чрез превземане на огърлици е надвила противника.

— Горе главата! — каза Гали на сърцето си, а то му отвърна: „Само така!“

Намирайки лейди Хърмион мрачна, Гали не беше сгрешил. За щастие рядко се случва в някое семейство от английската аристокрация двама от членовете му да изпият до дъно горчивата чаша в един и същи следобед. Но точно това се беше случило днес. Чухме малко по-рано полковник Уедж най-чистосърдечно да си го признава, а ако бяхме попитали лейди Хърмион, тя би била принудена да стори същото. Като излезе на терасата, настроението й беше под нулата, а мислите й витаеха тревожно. Доколкото беше осведомена, огърлицата все още се намираше в ръцете на брат й Галахад и предсказанието му, че ще й се наложи да вдигне бял флаг не спираше да звучи в ушите й. Колкото повече оглеждаше положението, толкова повече се убеждаваше с болка на сърце, че той е прав, а една горда дама не обича да вдига бели флагове. Но не виждаше никакъв изход.

Гласът на Фреди, отправяйки ултиматума си на събранието, й прозвуча като гласа на злата орис. Ако той наистина изпълнеше заканата си да разкаже всичко на Типтън Плимсол, неминуемо щеше да последва катастрофа. Тя беше дълбоко впечатлена от властния и високомерен дух, с който Типтън разхвърляше огърлици от ръце на ръце в гостната. Разбираше, че това е мъж, който няма да търпи обяснения. Само да разбере, че е бил лъган, и ще разтури годежа. А при мисълта детето й да изгуби такъв жених, краката й се подкосяваха.

Едва ли би било голяма утеха след години, когато хората я поздравяват за добрия съпруг на Вероника, който бъдещето несъмнено ще й поднесе, тя да им казва: „А да бяхте видели само оня, когото изтървахме!“

Подобни мисли бяха накарали желязната й воля да омекне. Започваше да смята, че в живота има по-важни неща от това да пречи на племенницата си да се ожени в престъпническите среди. Не беше променила мнението си, че Бил е отрепка, но в гърдите й се прокрадваше чувството, че сестра й Дора трябва да си поеме тревогите лично. С две думи, в този момент тя беше само сянка на самата себе си. Образът на пораженеца в плът и кръв.

От своя страна Гали беше привърженик на бързата атака. Той реши да не губи време в предисловия.

— Е? — каза твърдо.

Лейди Хърмион потрепери, но не пророни дума.

— Реши ли? — настоя Гали.

Когато се опита да възрази, в гласа на лейди Хърмион се долови почти умолителна нотка.

— Но, Галахад, не може да желаеш племенницата ти да се омъжи за художник без пукнат грош в джоба.

— Той не е художник без пукнат грош в джоба. Той е притежател на това, което ще се превърне в най-прекрасното крайпътно заведение в Англия, веднага щом Кларънс отпусне капитала за модернизацията и подобренията.

— Ъ? — измуча лорд Емсуърт, който се беше заплеснал.

— Слушай, Кларънс — обърна се Гали към него. — Искаш ли да спечелиш много пари?

— Имам си много пари — отвърна лорд Емсуърт.

— Още малко няма да са ти излишни.

— Вярно.

— Представи си, Кларънс, едно прекрасно местенце в провинцията, и насред него — едно усмихнато ханче. Наоколо му — побърза да продължи той, защото забеляза, че брат му се кани да попита защо ханчето е усмихнато, — е пълно с групи хора, които сръбват коктейли за по два шилинга. На терасата е претъпкано с гладни, които се радват на блюда от по десет шилинга под венци от рози. Светят фенери. Сребрее фонтан, озарен от разноцветни светлини. В плувния басейн — забележи това Кларънс — приплискват изкуствени вълнички. С две думи, това е най-известното заведения от този род в страната и оборотът е страхотен.

Лорд Емсуърт рече, че звучи добре, а Гали го увери, че това е най-точната дума.

— Истинска златна мина — каза той. — И ти ще имаш половината дял само срещу пет хиляди лири.

— Пет хиляди лири?

— Не можеш да повярваш, нали? Дребни парици. И няма нужда — избърза Гали, виждайки, че събеседникът му започва да се замисля, — да ги извадиш от джоба си на секундата. Всичко, което искам от тебе е едно писмо до кръщелника ми Бил Листър с обещанието да ги отпуснеш, когато му дойде времето.

Лорд Емсуърт беше започнал да бърника пенснето си — лош знак, реши Гали. Често беше виждал банкови чиновници да си бърникат пенснетата, когато е искал да уреди малък кредит.

— Ами, не знам, Галахад.

— Хайде, Кларънс.

— Пет хиляди лири е много пара.

— Само дреболия, за да хванеш голямата риба. Ще си ги възвърнеш в края на първата година. Казах ли, че ще има първокласен джазов оркестър, който ще свири зад цъфнала леха орлови нокти.

Лорд Емсуърт поклати глава.

— Съжалявам, Галахад…

Лицето на Гали придоби свиреп вид.

— Добре. Тогава забележи алтернативата. Няма да дам огърлицата и какво ще последва? Разруха, скръб и отчаяние. Младият Плимсол къса с Вероника. Мисис Фреди се развежда с Фреди.

— Ъ?

— И бедният Фреди идва да изживее тъжните си дни в Замъка Бландингс.

Лорд Емсуърт вдигна пенснето си, което беше изхвърчало от носа му. Когато си го намести отново, лицето му бе придобило решителен вид.

— Отивам веднага да напиша писмото. Името е Листър, нали?

— Уилиям Листър. Л като ларингит, И като имамбаялдъ, С като…

Но лорд Емсуърт вече беше изчезнал.

— Ух! — каза Гали, като повдигна шапката си и я размаха пред челото, което се беше покрило с пот.

Сестра му Хърмион също изглеждаше напрегната. Очите й щяха да изскочат, а бузите й бяха морави.

— А сега, Галахад, ще бъдеш ли добър да ми дадеш тази огърлица!

Последва кратка пауза. Почитаемият Галахад не обичаше да произнася думи, които носят болка.

— Не е у мен.

— Какво!

— Съжалявам. Вината не е моя. Сега ще разбереш какво се случи. От мотиви за сигурност, в случай че не устоиш на желанието да претърсиш стаята ми, я оставих там, където никога не би и помислила да погледнеш. Вчера младият Плимсол ми даде една бутилка, за да му я пазя — голяма, тумбеста бутилка…

Той спря. Горестен вик разтърси притихналата градина. Лейди Хърмион приличаше на готвачка, която е видяла черен бръмбар в кухнята си, а отровата й за бръмбари тъкмо се е свършила.

— Ти си сложил огърлицата в бутилката на Типтън?

— Много умно скривалище. Така ми се стори. Но се боя, че проклетата бутилка изчезна. У кого е сега, не мога да ти кажа.

— Но аз мога — изврещя лейди Хърмион. — Той я даде на мен. Току-що го срещнах, когато излизах от стаята си. Тикна ми я в ръката със странен, див поглед и ме помоли да му я пазя.

Гласът й изтъня в тежка въздишка, като вятърът, който свири през дупките на разбито сърце.

— Галахад — изхриптя тя, — бива те като изнудван и мошеник.

— Така казват хората — Гали беше поласкан. — Е, това е чудесно. Щом огърлицата е у тебе, можеш да я дадеш на Фреди и работата е приключена. Всички са доволни, влюбените са заедно, няма за какво да се тревожиш. Сега ме извини, ще ида да видя как се справя Кларънс с писмото. А после трябва да се срещна с двама млади в градината с розите.

И той изприпка към къщата, подскок-подскок, като Кристофър Робин на преклонна възраст.