П. Г. Удхаус
Пълнолуние в Бландингс (28)

III

Когато Почитаемият Галахад поднови разходката си, като този път се насочи към обляната в слънце тераса, дружелюбното му лице се бе покрило с бръчки — признак на дълбока вглъбеност. Болезнената история, която бе чул, го развълнува силно. Ако се съди по връзките му с младото поколение, изглежда Съдбата отново го бе изпратила да разплете конците. Някой трябваше да скъси пътя на Типтън Плимсол и Вероника Уедж до брачния олтар и за тази цел нямаше по-подходяща личност от неговата. Вероника бе негова племенница, към която хранеше дълбока нежност, макар и с никой да не бе споделял признанието за изненадващо тъпата й главица, а Типтън пък бе племенник на един от най-добрите му приятели. Явно в негова власт беше да размаха магическата пръчица. Като че ли чуваше гласът на Чет да нашепва в ухото му: „Давай, Гали. Натисни педала.“ И вероятно точно това поощрение от отвъдното му помогна да стигне така бързо до разрешението. Във всеки случай, тъкмо когато кракът му стъпи на терасата, лицето му внезапно се проясни. Беше открил начина.

Точно в този момент по алеята профуча двуместен автомобил с Фреди на кормилото, който се връщаше в домашното огнище след нощувка у семейство Финч от Шропшър. Той избръмча покрай него и зави към оборите, като врътна весело китка, а Гали тутакси го последва. В начинанието, което планираше, му трябваше помощта на сътрудник.

Гали намери напористия търговец, който беше паркирал благополучно двуместния автомобил и вече беше лапнал двадесет и девет сантиметровото си цигаре с цигара, от която излизаше дим на колелца.

Визитата на Фреди в Съдбъри Грейндж, седалището на майор Р. Б. и лейди Емили Финч, се беше оказала една от най-триумфалните му победи. Когато пристигна, завари Съдбъри Грейндж отдаден на дяволския култ към „Вкусни мръвчици на Тод“, един продукт още по-отвратителен от „Храна за кутрета на Питърсън“, и съвсем не беше леко да убеди домакините да станат отявлени привърженици на Доналдсън. И го направи. Получи тлъста поръчка и докато караше към Бландингс, въодушевлението от успеха не го напусна нито за миг. Към края на пътешествието, обаче, се появи отрезвяващата мисъл, че макар собственото му сърце да е на седмото небе, наоколо има други, които се обливат в скръб. Например това на Бил Листър. На Пру също. А и на Вероника Уедж. Затова сега, като издухваше дим на колелца, трябва да отбележим, че това бяха едни мрачни колелца.

В момента, в който Гали се появи, Фреди размишляваше за Вероника, но при вида на чичо му мислите му се насочиха към злощастния случай на Бил и той се зае да го изясни без отлагане.

— О, здравей, чичо Гали. Знаеш ли какво, горкият стар Бил…

— Знам, знам.

— Чул си, че пак са го изритали?

— Видях се с него. Не се безпокой за Бил — каза Гали, който беше привърженик на идеята, че човек трябва да се концентрира само върху един проблем. — Държа неговия случай под контрол. Бил е добре. Това, към което трябва сега да насочим вниманието си, мойто момче, е онази мистериозна история с младия Плимсол и Вероника.

— И за това ли си чул?

— Току-що говорих с баща й. Той е много объркан. Нали си приятел на младия Плимсол. Надявам се да ти е доверил, или поне да е изтървал нещо, което да ни отведе до причината за това негово странно отчаяние. Преди малко се запознах с него, приличаше на дъждовен ден в морски курорт. Както разбирам, влюбен е във Вероника?

— Всички изглежда са убедени в това.

— Но не предприема никакви стъпки да придвижи нещата. Нещо повече, праща я за зелен хайвер зад рододендроните. Това трябва да има някакъв смисъл.

— Да не би да го е хванало шубето?

Гали поклати глава.

— Съмнявам се. Този младеж е племенник на мой стар приятел, Чет Типтън, а кръвта вода не става. Чет никога не го хващаше шубето, щом наоколо му се навъртаха момичета. Напротив. Трябваше да го вържеш, за да го удържиш. От друга страна и той имаше подобни пристъпи на песимизъм, когато сядаше с крака върху камината и започваше да човърка душата си. Един друг мой приятел, Плъг Вашъм, беше същият. Много мрачен тип. Както и да е, успях да измъкна Плъг от това състояние и съм склонен да мисля, че същият метод ще влезе в сила и при младия Плимсол. По щастливо стечение на обстоятелствата имаме животното под ръка.

— Животното?

— Свинята на баща ти. Спомням си, че най-тежкият пристъп на песимизъм връхлетя Плъг, когато неколцина приятели бяхме на гости в Норфък за лова на фазани. Обмислихме положението и решихме, че има нужда от някакъв шок. Нищо сериозно, нали разбираш, само примамка, която да му отвлече вниманието от черния му дроб. Значи, взехме на заем една свиня, омацахме я обилно с фосфор и я закарахме в стаята му. Подейства направо като магия.

По лицето на Фреди се бе изписало известно безпокойство. Очите му бяха изхвръкнали и ченето му висеше.

— Да не мислиш да закараш прасето на татко в спалнята на Типи?

— И още как. Този път са ме настанили в Градинския апартамент с френския прозорец, който излиза на поляната, така че няма да ни е трудно да въведем прасето. Като че ли някой е мислил точно за това.

— Но, чичо Гали…

— Нещо тревожи ли те, момчето ми?

— Ти наистина ли препоръчваш тази мярка?

— Тя се оказа особено ефикасна в случая с Плъг. Той влезе в стаята си по тъмно и онуй ми ти чудо направо му изкара ангела. Чухме рев, който явно идваше право от сърцето му и в следващия момент той вече препускаше по стълбите, като взимаше по три стъпала наведнъж. Поиска да знае каква е процедурата при публично отказване от алкохол — колко струва, къде се подава заявлението, трябват ли ти гаранти и така нататък.

— Можело е да подейства и в обратната посока.

— Не те разбирам.

— Искам да кажа, ако вече е започнал въздържанието, това е можело да го накара да се отдаде на най-голямото пиянство в живота си.

— Плъг не беше започнал да се въздържа.

— Да, но Типи вече започна.

Гали подскочи. Беше изненадан и поразен.

— Какво? Племенникът на Чет Типтън въздържател?

— Само от няколко дни — Фреди беше последният човек, който би хвърлил съмнителна светлина върху приятел. — Преди това беше най-виден къркач. Но след като не изтрезня в продължение на два месеца, той се отдръпна по някаква причина, която не ми е доверил и в настоящия момент в гърлото му не влиза друго, освен мляко и боза. Точно това биха го посъветвали всички, които го обичат, и честно, чичо Гали, съмнявам се, че трябва да предприемаме нещо, което би обърнало мислите му отново към бутилката.

Умът на Почитаемия Галахад работеше светкавично. Можеше на секундата да оцени разумните доводи.

— Разбирам. Да, ясно ми е. Добре, че ми каза. Значи, налага се тотална промяна в плановете. Нека да помисля.

Той направи една обиколка на оборите с наведена глава и с ръце, сключени отзад. След малко Фреди, който го наблюдаваше отдалеч, видя, че си сваля монокъла и го лъска с доволния вид на човек, който е намерил отговор на оплетена задача.

— Готово — каза той, като се върна. — Решението направо ми просветна в главата. Ще закараме свинята в стаята на Вероника.

Тревожна сянка се прокрадна върху лицето на Фреди. Той одобряваше принципно проекта да се вкарват прасета по стаите на момичетата, но не му харесваше това „ние“.

— Хей, хей! — възкликна той. — Да не мислиш да ме забъркваш в тая история?

Почитаемият Галахад се опули.

— Да те забърквам? Какво искаш да кажеш? Думата „забърквам“ ми се вижда абсолютно погрешна. Мислех си, че като приятел на младия Плимсол и като братовчед на Вероника ти изгаряш от желание да вземеш участие.

— Е, разбира се, естествено, но исках да кажа…

— Особено като става дума за нещо толкова просто. Всичко, което искам от тебе, е да вървиш напред и да следиш дали хоризонтът е чист. Аз ще свърша черната работа.

Думите на Гали внесоха известно успокоение в ума на Фреди. Но този ум, доколкото го имаше, все още си оставаше потънал в мъгла.

— Но какво ще спечелим, като водим прасета в стаята на Вий?

— Скъпи момко, ти нямаш ли въображение? Какво става, когато едно момиче завари свиня в стаята си?

— Вдига врява до небесата.

— Именно. Твърдо вярвам, че Вероника така ще се разпищи, че ще събори покрива. В този момент младият Плимсол се втурва на помощ. Ако можеш да измислиш по-добър начин да събереш двама влюбени, много ще ми бъде интересно да го чуя.

— Но откъде знаеш, че Типи ще е наблизо?

— Защото ще се погрижа за това. Веднага след обяда ще го извикам и ще го въвлека в разговор. Ти, от друга страна, ще се закачиш за Вероника. Ще намериш някакъв претекст да я изпратиш в стаята й. Какъв ли? Я да видим.

— Онзи ден се канеше да ми показва албума си със снимки от училище. Мога да я помоля да го донесе.

— Браво. В момента, в който потегли, удряш здраво гонга в приемната. Това ще ми послужи за знак да освободя младия Плимсол. Всичко е синхронизирано.

Фреди потвърди.

— И тъй като татенцето е в Лондон — изтъкна той с облекчение, — ще успееш да върнеш животното в кочината без той да научи за какви цели е било използвано. Това е много важен момент. Всяко подозрително начинание, което включва фамилната свиня, може да събуди у него тигъра.

— Точно. Ще се погрижим за това. Не искаме да причиняваме болка на Кларънс. Предполагам, най-доброто време да вкараме свинята би било след гонга за обяд. Нали нямаш нищо против да закъснеем с десет минути за яденето?

— Нека да са пет — възпротиви се Фреди, който държеше да си получава дажбите.

— А сега — заключи Гали, — да намерим Прудънс. Имам да й давам бележка от Бил, която, ако не се лъжа, ще я накара да зачурулика като лястовичка. Чудя се къде ли е? Вече я търсих навсякъде.

Тук Фреди можеше да помогне.

— Срещнах я в селото. Каза, че ще се вижда със свещеника във връзка с благотворителната разпродажба.

— Тогава ще се разходя натам и ще я посрещна.

С последни инструкции към племенника си да бъде готов за старт в мига, в който чуе обедния гонг, Гали потегли към селото. Изпитваше тихо задоволство. Ако има нещо, което тази добра душа обичаше повече от всичко, то бе да раздава радост и топлина на хората, а по всичко личеше, че днес ще пръска с щедра ръка.