П. Г. Удхаус
Пълнолуние в Бландингс (21)

I

— Тц-тц! — изцъка полковник Уедж.

Той издаде звука така, както си му е редът, за да има нужния ефект, а именно отчетливо и звучно иззад стиснатите зъби. Полковникът седеше в долния край на леглото на съпругата си и както бе обичаят му, разговаряше с нея, докато тя закусваше. След като издаде възклицанието, той се изправи, отиде до прозореца и се загледа навън, като дрънкаше сприхаво с ключовете в джоба си.

— Мили боже! Такъв тип не бях виждал!

Ако в този момент до него имаше някой отзивчив приятел, който да проследи замисления му поглед, то той щеше да предположи, че навярно обект на тази забележка е градинарят, който прехвърляше от ръка в ръка едно гребло долу на поляната. И вероятно щеше да се съгласи, че критиката има пълно основание. Природата понякога създава странни същества и този индивид несъмнено бе сред тях — един исполински градинар, който още повече биеше на очи заради жълтозелената си брада, асирийски тип, която криеше по-голямата част от чертите му. Този обилно окосмен син на майката земя, обаче, не беше човекът, когото полковник Уедж имаше предвид. Разбира се, виждаше го да се навърта наоколо последните два-три дни, но никога не му обърна голямо внимание. Когато сърцето е натежало от грижи, нямаме желание да размишляваме за градинари, колкото и брадати да са те. Човекът, когото полковникът имаше предвид, беше Типтън Плимсол.

Има бащи, и то немалко, които са склонни да гледат с неприязнено и враждебно око на кандидатите на дъщерите си. Те са като пастири, които вардят ваклото си агънце. Полковник Уедж не принадлежеше към този вид. Нито пък беше от ония родители, които след като знаят, че дъщеря им явно е направила дълбоко впечатление на някой млад милионер, биха се задоволили да скръстят ръце и да чакат ситуацията да се развива бавно и последователно. Полковникът жадуваше за действие. Беше забелязал любовния пламък в очите на Типтън Плимсол и това, което искаше да види сега, бе как младежът като истински рицар мята девойката на коня си, образно казано.

— Какво още чака този тип? — запита полковникът кисело, обръщайки се назад към леглото. — На всички им е ясно, че е хлътнал до уши. Тогава защо не каже на момичето?

Лейди Хърмион тъжно поклати глава. Тя също изцяло гласуваше за страст и устрем. С вид на готвачка, която е подушила, че нещо гори, загрижената родителка се съгласи, че въздържанието на Плимсол е доста странно.

— Странно? Направо е влудяващо — показа великолепен езиков усет полковникът.

— Да — кимна лейди Хърмион, приемайки поправката. — Отдавна не съм била толкова разтревожена. Всичко вървеше по мед и масло. Сигурна съм, че и на Вероника не й е лесно. Тия дни направо не прилича на себе си.

— И ти ли го забеляза? Аз също. Изпада в дълги мълчания.

— Като че ли я обземат черни мисли.

— Именно. Напомня ми за онова момиче на Шекспир, което… Как беше? Имаше нещо за червеи и свършваше с бузи. А, да. „За любовта си думичка не каза тя, в мълчание обвия, което като червей в пъпка разяждаше посърналите бузи.“ Разбира се, че я обземат черни мисли. Как иначе? Хлътва по някого от пръв поглед, сигурна е, че и той е хлътнал и тогава изведнъж, без всякаква причина, оня започва да хъка и мъка и не предприема никакви стъпки. Казах ли ти какво ми рече Фреди в деня, в който дойдоха? — полковник Уедж сниши гласа си със страхопочитание, съответстващо на разкритието, което се канеше да направи. — Рече ми, че младият Плимсол държи контролния пакет на една от най-големите вериги магазини в Америка. Знаеш какво значи това, нали?

Лейди Хърмион кимна още по-тъжно от преди — вече приличаше на готвачка, която току-що е открила какво гори, но е твърде късно да поправи нещата.

— А е такова симпатично момче — каза тя. — Съвсем различен от това, което очаквах. По-тихо и по-разумно поведение от неговото не можем и да искаме. Специално забелязах, че откакто е дошъл, не пие нищо друго освен боза… Какво ти е, Егбърт?

Запитването беше в резултат на внезапен пронизителен вик, излязъл от устата на съпруга й. Полковник Уедж, макар и да беше напълно облечен, приличаше на Архимед в банята.

— За бога, драга, златна ти уста. Ти направо сложи пръст в раната. Боза! Това е причината за необичайното му поведение. Как, по дяволите, може един младеж да изпълни най-тежката и изпитателна задача в своя живот на една гола боза? Ами че аз, за да събера кураж да ти поискам ръката, трябваше да трясна половин бутилка шампанско, смесено с бира. Е, това решава всичко. Отивам право при младия Плимсол, слагам бащински ръка на рамото му, казвам му да гаврътне едно и да дава смело напред.

— Егбърт! Не може!

— А? И защо не?

— Разбира се, че не може.

Полковник Уедж изглеждаше обезкуражен. Светлият ентусиазъм по лицето му изгасна.

— Да, май няма да помогне много — призна той. — Но някой трябва да подшушне на момчето. Така де, щастието на двама млади е в опасност. Не е честно спрямо Вий да продължава с това хъкане-мъкане.

Лейди Хърмион се изправи изведнъж, като разля чая си. Сега и тя приличаше на един Архимед — само че женски Архимед.

— Прудънс!

— Прудънс?

— Тя може да го направи.

— А, имаш предвид младата Пру?

— За нея това ще е проста работа. От нейните уста няма да прозвучи странно.

— Има нещо вярно. Прудънс, а? — полковник Уедж се замисли. — Разбирам. Добросърдечно, импулсивно момиче… Привързана братовчедка… Не може да понесе, като я гледа нещастна… „Не знам дали няма да се обидите, ако ви кажа нещо, мистър Плимсол.“… Да, точно така. Но ще се съгласи ли да го направи?

— Сигурна съм, че ще се съгласи. Не знам дали си забелязал, но откак дойде в Бландингс, Прудънс се е променила много в положителна насока. Изглежда по-уравновесена, по-сериозна, по-грижовна, като че ли се стреми по всякакъв начин да прави добро на хората. Нали чу какво каза вчера, щяла да помага на свещеника за благотворителната разпродажба. Стори ми се много показателно.

— Абсолютно. Младите момичета не помагат на свещениците в благотворителните разпродажби, ако не им го диктува сърцето.

— Можеш да идеш и да говориш с нея още сега.

— Ще отида.

— Сигурно ще я намериш в кабинета на Кларънс — добави лейди Хърмион, пълнейки отново чашата си и разбърквайки съдържанието с ново оживление. — Снощи ми каза, че тази сутрин ще се заеме с основното му почистване.