П. Г. Удхаус
Пеликан в Бландингс (28)

4

На масата Гали продължи да размишлява върху тия странни думи с надежда да схване съдържанието им, но не можа да се похвали с някакво просветление. Имаше мъглявото усещане, че крият правен смисъл и без съмнение бяха ясни на Джон, но в присъствието на Кони не можеше да се обърне към него за разяснение. Нито пък можеше да използва Линда в качеството й на първоизточник. Наистина, запита Ванеса, която седеше до него, дали знае какво е повереник под съдебна опека, но тъй като тя отвърна, че май било нещо свързано с тениса, той не отбеляза никакъв прогрес.

Вечерята в замъка под владичеството на лейди Констанс беше официално събитие, след чийто завършек не се допускаше групово напускане на двата пола. Ето защо чак след като дамите се оттеглиха и лорд Емсуърт отиде в стаята да си свали яката и да си обуе спалните пантофи, Гали успя да постави въпроса, който го занимаваше. С нетактичност, обяснима в тия обстоятелства, той прекъсна Уилбър Траут, който беше започнал да разказва някаква история за пътуващ търговец, и попита:

— Знае ли някой от вас какво значи повереник под съдебна опека?

Уилбър, изоставяйки анекдота, с присъщата си приветливост каза, че май било човек, който разнасял това-онова, когато прокурорът поискал от съдията оръжието на убийството или кървавата кърпичка, или каквото и да е там, да бъде представено като доказателство номер едно. Гали му благодари.

— Не, касае се за някакъв вид момиче. Разговарях с едно момиче преди малко и то ми каза, че е повереник под съдебна опека. Чудех се какво ли може да значи.

През по-голямата част от вечерята Джон беше стоял мълчаливо и Гали предполагаше, че това е, защото го боли главата. Главите на младото поколение, каза си той, не бяха като главите, които познаваше в клуба на Пеликаните, където за членовете беше обичайно да не се кахърят много, дори когато са халосани с говежди бут. Сега Джон проговори и това беше за първи път от блюдото с рибата.

— Знам какво е повереник под съдебна опека.

— А, точно така, предполагах, че е нещо правно.

Джон продължи да обяснява с глъхнещ глас, като някой, който говори от гробница. Имаше същия скръбен вид, предизвикал забележки в градината на „Емсуърт Армс“ и разстроил персонала на Падингтън.

— Момиче, което е под опека на съда, влиза в обсега на действие на Постановлението за закрила на малолетните. Тя не може да сключи брак или да приеме предложение за брак без съгласието на съда. Когато съгласието на съда не се даде, ответната страна се поставя под запрещение.

След като си го преведе на ум на обикновен английски, Гали свали и започна да лъска монокъла си, нещо, което, както вече стана ясно, той рядко правеше, освен в моменти на бурни емоции. Когато заговори, сякаш някакъв друг глас от някаква друга гробница се включи в разговора.

— Искаш да кажеш, слагат спирачки на брака?

— Именно.

— Но може и да не го направят.

— Ще го направят, ако някой родственик на повереницата — чичо й например — се възпротиви.

Гали търкаше монокъла си трескаво. Изглеждаше отчаян.

— Да не би да ми казваш, че ако една повереница под съдебна опека иска да сключи брак с чудесна партия, и чичо й, някое прословуто говедо, не одобри, съдът ще й каже, че не може?

— Да, ако въпросният чичо действа в качеството си на попечител.

— Чудовищно!

— Такъв е законът.

— Кой е измислил тоя закон?

— Не мога да ти кажа. Трябва да направя справка.

— Но това е грубо посегателство.

Уилбър Траут, който дотогава слушаше с голям интерес, постави въпрос, който съвсем естествено би изникнал в главата на неспециалиста:

— И какво става, ако другата страна каже на съда да иде да пасе трева и въпреки всичко се ожени за момичето?

— Пращат го в дранголника.

— Ти шегуваш ли се?

— Не, такъв е законът. Това е много сериозно нарушение.

— Значи излиза, че просто няма начин да се ожениш за повереница на съда.

— Не, ако роднините й са против.

— Ех, ако някоя от жените ми беше повереница на съда с роднини, които са против — въздъхна Уилбър, — щеше да ми спести доста пари.