П. Г. Удхаус
Пеликан в Бландингс (22)

2

За около две или три минути след като напуснаха будоара на лейди Констанс, Гали и Джон запазиха пълно мълчание. Гали отново се потопи в мисли как мъдро беше видял сметката на всички изпречили му се проблеми — подвиг по силите само на някой, закален в мъчната школа на Клуба на Пеликаните. Докато Джон беше обхванат от някакво странно неясно усещане, като след продължителни удари по главата с тъп предмет. Усещане, което спохождаше всички, с изключение на най-силните, след първа среща с лейди Констанс, когато тя е в лошо настроение.

— Мисля, че се справи добре, Джони — каза Гали накрая. — Точно необходимото съотношение от вежливост и резервираност. Не всеки преодолява изпитанието да бъде представен на Кони с такава самоувереност и лекота. Това ме кара да се надявам, че когато застанеш очи в очи с госпожица Гилпин, тя ще бъде само прах под колелата на твоята колесница. Жалко, че я няма сега, но ще се върне след час-два.

— Дотогава ще съм започнал вече да се възстановявам.

— Да, забелязах, колкото и малко да го показа, че намираш Кони съкрушителна. Дългото познанство ми е създало имунитет, но тя наистина обръща червата на повечето хора. Някой преди време беше написал разказа „Птицата със суровото око“ и винаги съм си мислил, че сигурно е имал предвид Кони. Тя прилича на покойния ми баща, който можеше да отвори стрида от шейсет крачки с един-единствен поглед. Но ти не трябва да й позволяваш да ти изпили нервите, защото ще имаш нужда от тях за предстоящото изясняване с твоето съкровище.

— Бих искал да не…

— Аз съм обикновен човек. Наричам нещата с истинските им имена. Как мислиш да изиграеш, между другото, сцената на събирането, като имаш предвид факта, че тя също ще има сурово око? Настроението й, когато те обсъждахме оня ден, не беше много слънчево. Ще трябва внимателно да си подбираш думите. Бих ти препоръчал нежния носталгичен тон. Припомни й онези дълги слънчеви следобеди, когато плувахте по реката във вашата лодка или кану, само ти и тя, а светът оставаше далече и нито звук не нарушаваше лятната омара, освен кротките вълнички, шушнещи като вълшебни изтравничета сред папура.

— Не сме плували.

— Никога ли не сте ходили на реката?

— Не.

Гали беше смаян. По негово време всеки водеше гаджето си на разходка с лодка или кану, а следобед похапваха в Скиндълс. Това беше първата крачка към сливането на душите.

— И къде тогава решихте бъдещето си?

— Никъде не сме го решавали. Помолих я да се омъжи за мен, тя каза „да“ и толкоз. Не сме имали време да решаваме никакво бъдеще. Стана доста внезапно в едно такси.

— Но трябва да сте се срещали преди това?

— На купони и други такива.

— А не в канута през летните дълги следобеди?

— Не.

— Жалко. Къде се срещнахте за първи път?

— Една сутрин в магазина й.

— Има магазин?

— Имала е. Но не вървял.

— Какъв магазин?

— За цветя.

— И ти си влязъл, за да купиш рози с дълги дръжки?

— Не, влязох, защото я бях видял през прозореца.

— Любов от пръв поглед?

— Беше от моя страна.

— И какво се случи после?

— Заговорихме се. Оказа се, че съм бил в Оксфорд с брат й.

— И после?

— Срещнахме се пак.

— И продължихте да си говорите за брат й?

— Да, и за други неща.

— И после?

— Няколко пъти обядвахме заедно.

— Много ли?

— Не. Тя вечно имаше ангажименти. Беше много търсена. Всеки път, когато я срещнех, около нея кръжеше тълпа от какви ли не красавци. Затова, като я помолих да се омъжи за мен, ми се струваше, че се целя много нависоко. Не мислех, че имам някакви шансове. В края на краищата кой съм аз?

— Ти си моят кръщелник — отсече гордо Гали. — Още повече ти си цар на голфа. Я се стегни, Джони, Линда Гилпин не е Савската царица.

— О, тя е. Това е тя.

— Нито пък Хубавата Елена от Троя.

— И това отново е тя, а също и Клеопатра. Би трябвало да знаеш. Видял си я.

Един страничен поглед към кръщелника подсказа на Гали, че той съвсем не си прави майтап. Лицето на Джон имаше вдъхновено изражение и това подчертаваше неговата искреност. Нямаше никакво съмнение, че Линда Гилпин е момичето, което той иска, и не би приел никоя друга на нейно място. Гали можеше да разбере тези чувства. Той самият беше изпитвал същото към Доли Хендерсън. Въпреки това смяташе, че е негов дълг да приеме, макар и не с цялото си сърце, ролята на застъпник на кривата кауза. Още при първата им среща хареса Линда, но не беше сляп за факта, че като я прави своя съпруга, Джони си слага таралеж в гащите. Тя не беше девойче, което ще плаче от радост, когато й се усмихне, и ще трепери от страх, ако й се намръщи. Беше момиче с дух и всеки съпруг, който прибързано й направи гримаса, много скоро ще трябва да разбере, че се е оказал в центъра на битката.

Всичко това той се опита да изтъкне пред Джон, като добре подбираше думите си.

— Съгласен съм, че тя е представителна и всичко й е на мястото, но външността не е единственото. Разговорът, който проведохме, когато бяхме тръгнали за алеята с тисовете, ме остави с убеждението, че тя съвсем не е хрисима и скучна. Вярно, че делото Клътърбък срещу Фрисби я е разтърсило, но тя ми напомня на едно момиче, което познавах в ония години. Веднъж то приключи спора, който водехме, като ми ръгна крака с една карфица. А също си спомням и едно стихотворение, което съм чел навремето. Там се говори за един млад количкар, който завел своята изгора на излет. Експедицията започнала добре, но когато заваляло и сандвичите с шунка се наквасили, кротката половинка от характера й останала на заден план. И ето какво казва той: „Някои момичета плачат, ви казвам, други сълза не проливат, а само се сърдят, но когато се случи, става сарказмът им толкова лют, че не ги трае и куче. Тъй и на Нанси скоро ще заговоря.“ Линда Гилпин ми се видя нещо от типа на Нанси. Готов ли си да се обречеш на брачен живот, в който сръдните и сарказмът ще са чести гости?

— Да.

— И не се каниш да сложиш край на цялата работа?

— Не.

— Да си плюеш на петите, докато е още време?

— Не.

— В такъв случай — зарадва се Гали, че е приключил с ролята си на застъпник на кривата кауза — вече знаем къде сме стъпили и мога да кажа, че съм съгласен с теб от сърце и душа. Познанството ми с Линда Гилпин не е от най-дългите, но видях достатъчно, за да знам, че тя е точно това, което му трябва на мъжа. Мили боже, какво значат някоя и друга лъжичка сарказъм? Точно те не позволяват на брачния живот да стане блудкав. Това, за което сега трябва да помислим, е какъв подход да избереш. Подходът е всичко. Можеш да избираш между дузина различни подходи. Имаше едно приятелче от Пеликаните, който се престори, че се самоубива, когато гаджето му би дузпата. Погълна една таблетка аспирин и се хвърли на земята с хъркащи звуци. Бедата беше, че като му промиха стомаха с помпа и той се върна при момичето, то просто пак го чупи и цялата досадна работа беше залудо. Все пак това е идея. Нещо от този род може да си струва. Звучи ли ти обещаващо?

— Не.

— Тогава какво, ще кажеш за един инцидент? Ако те види проснат на пода, а кръвта ти се лее по целия килим, това ще е краят на упорството й. Познавах един мъж, който си спечели булката като получи удар по главата с кутия за тютюн, от ония с колежанския герб, които си купуваш като първокурсник в университета. Кларънс има такава съдина и Бийч ще те халоса с нея, ако му пуснеш някоя и друга пара. Всъщност, ако си изиграеш картите както трябва, можеш да го получиш и даром. Какво ще кажеш? Не? Не даваш човек да ти помогне, Джони. Придирчив, това е точната дума. Не виждам начин да ти се угоди.

Вървяха без да проговорят — Джони замислен, а Гали засегнат. Но последният нямаше навик да си оставя историята недоразказана.

— Много странно приключи тоя романс, за който ти разправях — продължи той, когато стигнаха до езерото. — Трябваше да спомена, че момичето на самоубиеца беше гардеробиерка в „При Оденио“ и той си беше оставил шапката при нея преди да пристъпи към своя акт. Знаеш как е в ресторантите — човекът, който отговаря за шапките, си пъха листче с описанието на всеки притежател на съответната капела, за да може да го разпознае. Идеята е, че клиентите се чувстват поласкани от това, че са запомнени, което не би се случило, ако им се даде просто билет. В моето листче, например, сигурно е пишело „строен, изискан, носи монокъл“. Както и да е, този момък си бил дал капата, и когато свършили да работят по стомаха му с помпата, той се върнал при момичето и отново направил предложение. И като получил нов отказ, си помислил, че от цялата катастрофа може поне да си спаси шапката. Поискал си я с вид на пребито псе, тя му я дала и той се заклатушкал навън с все същия прецакан вид. Нещастието му не беше дълготрайно. Откри, че момичето е забравило да извади листчето и в него пишело „Лице, от което и часовникът спира да тиктака“. Беше толкова възмутен, че любовта му загасна моментално. Оттогава си живее щастливо.

Джон не беше отделил на тази човешка драма вниманието, което заслужаваше. Гледаше втренчено в езерото и в погледа му имаше нещо от силата на Тенисъновия храбър рицар Бедивер. Внезапно беше почувствал колко много го е разгорещил и изпотил душният летен следобед.

— Мога ли да поплувам преди вечеря? — попита той и Гали каза, че може, ако не се бави много.

— Ще намериш бански гащета, кърпи и какво ли не в съблекалнята. Брат ми Кларънс се цамбурка всяка сутрин, но дали за здраве, или да отмие уханието от кочината, не знам. Ще ме намериш в хамака на поляната, ако ти потрябвам.

Гали се отдалечи бавно — строен, изискан, с монокъл, както гардеробиерката от „При Оденио“ би казала. След няколко минути Джон беше във водата, наслаждавайки се на терапевтичните й свойства с игривост, която и лорд Емсуърт не можеше да надмине по време на сутрешните си цамбуркания. В същото време Линда Гилпин, която се беше върнала от посещението в старото си училище и бързаше към езерото за една кратка баня преди вечеря, го съзря, закова се и примигна няколко пъти, за да се увери, че е видяла това, което си мислеше, че е видяла. После, когато кръвта й се раздвижи, тя се стрелна по посока на къщата. Намерението й беше да намери Гали и да се разбере с него по въпроса за пристигането на Джон. Защото женската й интуиция подсказваше, че ако някои адвокати, които тя особено не одобрява, са се прокраднали в Замъка Бландингс, то именно той трябва да е този, който е проектирал и осъществил това безчинство.

Въпреки че кипеше от справедлива ярост, Линда Гилпин беше решена, когато види Гали, да остане хладна и спокойна и да му даде да разбере, че макар и изненадана от пристигането на Джон Халидей, неговото присъствие в замъка й е абсолютно безразлично. Да се предполага, че то я засяга по един или друг начин, беше абсурдно.

Така размишляваше тя. Мислите й обаче бяха внезапно прекъснати. През поляната и пасището се понесе остър, но мелодичен звук — нисък в първите тонове, после извиващ се нагоре до величествено кресчендо.

Бийч беше ударил гонга за обличане преди вечеря.