П. Г. Удхаус
Пеликан в Бландингс (10)

3

Още от старите времена на Пеликаните, та и до сега, Галахад Трийпуд се славеше като човек, който посреща сътресенията, под които по-невзрачни мъже се огъват и пропадат, невъзмутим и хладнокръвен като калкан в рибарски магазин. И наистина, малко бяха ударите в челюстта, образно казано, които да не го заварят твърд и непоколебим като скала. И все пак той тръгна към килера на Бийч, за да изпълни благотворителното си задание, с натежало сърце. От забележките на Линда Гилпин на път за алеята с тисовете му беше станало пределно ясно, че това, което се беше изпречило между нея и обичания му като син кръщелник не е някое от онези кратки спречквания между влюбени, които се оправят с няколко целувчици и един парфюм, а нещо трайно и истинско. По някаква причина, на която все още липсваше обяснение, Джони беше натрупал такъв пасив в брачната игра на залози, че май трябваше да излезе от играта.

Това не бяха най-веселите мисли за един любящ кръстник и той беше дълбоко угрижен, когато стигна до къщата. Галахад беше оптимист. През целия си набразден от бури жизнен път храбро се бе придържал към идеята, че колкото и ниско да са надвиснали облаците над челото ти, най-накрая слънцето ще ги пробие и ще те огрее. Но този път изглежда слънцето имаше други намерения.

Като размишляваше така, пресичайки салона, от вглъбеността го извади глас, който викаше неговото име. Лейди Констанс се беше изправила на прага на кехлибарената гостна и приличаше неимоверно на Статуята на свободата.

— Моля те, ела, Галахад.

Разговорите с Кони обикновено приличаха на схватки и не бяха между удоволствията, за които Гали даваше мило и драго. А точно в този момент, когато челото му беше натежало от мисли, той се почувства особено алергичен към подобна среща на четири очи.

— Сега не мога. Имам работа. Зает съм до гуша.

— Не ме е грижа колко си зает. Искам да говоря с теб.

— Е, добре, но говори бързо. Императрицата отказа да изяде един картоф. Кларънс е обезумял и аз трябва да извикам ветеринаря. Дошъл е кризисен момент и всички са уведомени, че сега е времето да откликнат и да предложат помощта си.

Той я последва в гостната, тръшна се в един стол и започна да лъска монокъла си, което изтръгна от нея едно пронизително „О, мили боже, не прави това!“.

— Какво?

— Не бърникай това противно стъкло.

На Гали му стана ясно, че сестра му е в едно от ония настроения, които приблизително се покриват с тия на Клеопатра и Бодисея^[1], когато нещо не им е вървяло, и напрегна цялата си воля, за да се държи мъжки. Едно от правилата на живота му беше „Когато Кони започне да хвърля къчове наоколо, сложи я под ботуш без да губиш време“. Това беше политика, която той упорито се мъчеше да насади у лорд Емсуърт, но без всякакъв успех.

— Не мога да разбера защо го наричаш „противно“ — каза той с достойнство. — Години наред са му се възхищавали някои от най-вещите продавачи на желирани змиорки. Какво имаш в главата си, Кони? Не ме домъкна тук, за да ме замеряш с просташки обиди.

— Домъкнах те тук, както ти се изрази, защото искам да говоря с теб за Ванеса Поук.

— Така е по-добре. Винаги се радвам, когато говорят с мен за тая сладурана Поук. Очарователно същество.

— Точно така, а ти имаш навика да монополизираш очарователните същества, които посещават замъка и да не даваш никой да припари до тях.

— Човек се опитва да е любезен.

— Е, този път недей. Има и други, които биха искали понякога да си разменят някоя и друга дума с Ванеса.

Само неудоволствието от евентуално избухване извън всякакъв контрол възпря Гали да посегне към монокъла си и да започне да го лъска отново. Значението на думите й не му убягна. Като се изключи Хауърд Чесни, имаше само един човек, когото тя можеше да има предвид, а и не беше вероятно да бере грижа за Хауърд Чесни.

— Да не би да говориш за Дънстъбъл?

Лейди Констанс трепна възбудено, като Статуята на свободата, ухапана от комар, прелетял от блатата на Джърси. Тя се навъси, а това винаги се случваше рано или късно, когато обменяше реплики с брат си Галахад.

— Защо упорстваш да го наричаш така? Познаваш го от години. Защо не Аларик?

— Ти не слушай как го наричам. Ако само знаеше как бих искал да го наричам, щеше да се учудиш колко съм умерен. Да не би да се опитваш да ми кажеш, че човекът-морж се е влюбил от пръв поглед във Ванеса Поук?

— Аларик не е човекът-морж.

— Не одобряваш думата „човек“?

Лейди Констанс преглътна два пъти и така успя да преодолее порива си да халоса брат си по главата с кристалната ваза с гладиоли. Една от трагедиите на напредващата възраст за разлика от безгрижните детски години е, че спонтанните реакции трябва да се обуздават. Ако бяха, както някога, деца, далеч по-малка провокация от тази би я тласнала в атака със зъби и нокти. Тя си наложи с усилие да запази приличие в разговора.

— Няма да си загубя цялата сутрин в препирни с теб, Галахад. Естествено не съм казала такава глупост, че Аларик се е влюбил от пръв поглед, но Ванеса много го заинтригува. Не съм изненадана. Тя е много привлекателна.

— Но той не е — отвърна Гали.

Лейди Констанс го погледна строго. Погледът й обаче отиде на вятъра, защото от хуманност Гали не лъскаше монокъла си, а подпомагаше мисловната си дейност отпуснат на стола със затворени очи. Гласът, който дочу, беше леден.

— Аларик е изключително привлекателен.

— Ако си падаш по моржове.

— И искам да разбереш, че не трябва да пречиш на…

— Ухажването му?

— Ако това е думата, която предпочиташ да употребиш.

— Много добре. Но нека да ти кажа на раздяла, че ако се опитваш да ожениш Дънстъбъл тоя сезон, нямаш шансове. Прекалено е затънал в собствения си коловоз и е прекалено пристрастен към собствените си удобства, за да се ожени за когото и да било. Не се залъгвай. Той може да ти поиграе по свирката и да те накара да си помислиш, че е готов да се хвърли в пропастта, но ще се сети колко му е добре като вдовец и ще се оттегли навреме.

И като каза това, Гали се понесе към килера на Бийч в изпълнение на мисията си.

Когато влезе, Бийч лъскаше сребърните прибори. Трябваше да остави това свое задължение за малко, за да се обади на ветеринаря, чийто кабинет беше в Маркет Бландингс, и да го помоли горещо да побърза към кочината на Императрицата. И тъкмо беше оставил слушалката, когато телефонът иззвъня отново.

— За вас, мистър Галахад. Някой си мистър Халидей.

— А, очаквах да се обади. Здравей, Джони.

Разговорът, който последва, беше кратък, твърде кратък за Бийч, чието любопитство се изостри. Разбра, че този мистър Халидей се обажда от „Емсуърт Армс“ и иска да види мистър Галахад възможно най-бързо, но извън това всичко друго беше мистерия.

Накрая Гали затвори телефона и само след едно кратко „Трябва да ида до Маркет Бландингс“, побърза да излезе.

Странно, каза си Бийч, изключително необичайно. Даже зловещо, ако се замислиш. Като ония телефонни обаждания в страшните романи, които бяха любимото му четиво.

Надяваше се мистър Галахад да не се е забъркал с някоя банда.