П. Г. Удхаус
Пеликан в Бландингс (31)

2

Няма да преувеличим, ако кажем, че на този етап от акцията, лорд Емсуърт се чувстваше спокоен, уверен и хладнокръвен. Но някой мъдър приятел, някой, който е чел Томас Харди и е научил от песимистичните му творби колко често човешките начинания рухват под тежестта на някое непредвидено божие дело, би могъл да го предпази от преждевременно задоволство. Човек не знае, би могъл да го предупреди той, зад кой ъгъл съдбата те причаква с мокър парцал. „Дръж си очите отворени, Емсуърт“, би могъл да му прошепне.

Това, обаче, поради непрогледната тъмнина, нямаше да му помогна кой знае колко, защото нямаше как да забележи, че едно внушително божие дело се спотайва зад вратата на лейди Констанс и се готви за скок. Първият знак, че е там, беше даден, когато лордът стъпи на нещо и светът сякаш се сгромоляса с трясък.

Можем да се съмняваме, че сър Фарамонд в подобни обстоятелства би запазил своето самообладание непокътнато, макар че бил човек-скала според другарите му кръстоносци. Шокът парализира потомъка му. Лорд Емсуърт запреглъща с мъка, обхванат от неприятното чувство, че гръбначният му стълб е пробил черепа му. Той не беше особено суеверен човек, но започваше да мисли, че нощните скитания не му носят късмет.

Обзеха го смут и тревога. Спомни си как брат му Галахад го предупреждаваше да не допуска блъскането на маси в малките часове да му стане навик. Но това, с което се беше сблъскал сега, не беше маса. Поради прекалената тъмнина не можеше да му даде точно определение, но изглежда беше поднос със стъклени и порцеланови съдини, а не виждаше никаква причина коридорът да е осеян с подноси.

Обяснението бе просто. Лейди Констанс понякога трудно заспиваше и докторът й в Ню Йорк беше препоръчал непосредствено преди лягане чиния с плодове и чаша топло мляко. Тя беше свикнала, след като ги изконсумира, да остави подноса си пред стаята, за да може сутринта момичето да го отнесе в кухнята, а брат й Кларънс да стъпи в него с енергична спална пантофа. Томас Харди щеше да види в цялата история още една от малките иронии на живота и да сътвори роман от двайсет хиляди думи по нея.

При описаните вече обстоятелства един по-бърз мислител от лорд Емсуърт би изтръгнал крака си от отломките и би изчезнал в мрака без никакво отлагане. Той, обаче, продължи да стои вкаменен и все още стоеше така, когато, точно както и при предишното му нощно скитане, вратата се отвори и сцената се обля в светлина. Заедно с нея на преден план излезе и лейди Констанс с розова нощница и вид на героиня от ренесансова трагедия. Натъртвайки първата сричка, тя произнесе:

— Кла-а-рънс!

Възможно е частица от духа на прадедите още да се е таяла в гърдите на лорда или пък шокът винаги втвърдява жилите на по-благите мъже. Все едно каква е причината, но той изпъчи неустрашими гърди и светкавично отвърна на удара с удар. Той гласеше:

— Какво прави тоя поднос тук?

Беше мъчен въпрос, но лейди Констанс не се оплиташе толкова лесно в словесните престрелки. Отговорът й, а той беше добър, дойде без колебание:

— Няма значение какво прави той. Ти какво правиш?

— Навсякъде по пода подноси!

— Знаеш ли колко е часът?

— Можех лошо да се нараня.

— Можеше също и да си в леглото си.

— Бях там вече.

— Защо тогава не остана?

— Не можах да заспя.

— Можеше да почетеш книга.

— Точно това направих. Една книга за прасетата, която получих тази сутрин. Изключително интересна.

— Тогава защо не си я четеш, вместо да сновеш из къщата в четири сутринта?

Тук беше права. Лорд Емсуърт беше разумен човек и си го призна. Още повече, този дух на прадедите започна да заглъхва у него. На негово място се появи друг, по-скоро примирителен, отколкото войнстващ. Чувстваше, че трябва да даде на Кони обяснение и за щастие имаше чудесно под ръка.

— Отивах да се обадя на Банкс.

— Отиваше какво?

— Отивах да се обадя на Банкс по телефона.

Лейди Констанс трябваше да преглътне два пъти, преди да може да проговори отново. Когато се чу гласът й, то той беше почти шепот. Макар и силна жена, това изявление я беше разтърсило.

— Да не би да си мислиш, че банката ти ще работи в четири сутринта?

Този пример на женската склонност да объркват конците, развесели лорд Емсуърт. Той се усмихна снизходително.

— Не на банката ми. На Банкс, ветеринаря. Исках да му кажа за този чудесен витамин за прасета, който са открили съвсем наскоро. Тъкмо го прочетох в книгата.

Лейди Констанс преглътна отново. Чувстваше се странно премаляла. Лорд Емсуърт, който не беше от най-наблюдателните, забеляза възбудата й и го осени една идея:

— Късно е, разбира се.

— Малко.

— Може да си е легнал.

— Възможно е.

— Мислиш ли, че трябва да почакам до закуска.

— Мисля.

Това беше идея. Лорд Емсуърт я обмисли сериозно.

— Да, права си, Кони — каза накрая, — Банкс може да се ядоса. Не би му харесало да развалям съня му. Сега ми е ясно. Много разумно от твоя страна да ми предложиш да изчакам. След закуска ще е съвсем навреме. Е, тогава ще ти кажа лека нощ. Ти ще си лягаш, нали?

— Много ще бъда благодарна, ако успея.

— Върховно, върховно, върховно.