П. Г. Удхаус
Пеликан в Бландингс (2)

2

Точно както гласеше съобщението, лейди Констанс беше в кехлибарения салон, пийваше си шери и както винаги изглеждаше застрашителна и прекрасна. Всички сестри на лорд Емсуърт бяха моделирани по калъпа на неумолимите гръцки богини, с изключение на Хермион, която приличаше на готвачка. Кони се отличаваше с аристократичното си високомерие и сила на погледа. Още щом я погледне, човек можеше да разбере, че пред него стои дъщерята на сто поколения лордове, така както и щом погледне лорд Емсуърт, човек си представяше, че е срещнал сина на сто поколения бродещи колоездачи. В момента той беше облечен в панталони от каша, покрити с кръпки, оръфана риза, ловно сако с дупки на лактите и спални пантофи. Всичко това, разбира се, в допълнение към уплашения вид, който придобиваше винаги в присъствието на тази страховита жена. Още от най-ранно детство тя беше властвала над него, така както би властвала и над Наполеон, Атила, хуните и над всеки шампион по борба свободен стил.

— А, ето те и теб, Кларънс — каза тя и погледът й говореше по-ясно, отколкото би могла да се изрази с думи, че изисканият й вкус в областта на облеклото далеч не е бил задоволен. — Запознай се с приятелката ми Ванеса Поук, която беше така мила с мен на кораба. Това е брат ми Кларънс, Ванеса — каза лейди Констанс с оная нотка на извинение, която винаги прозвучаваше в гласа й, когато го представяше на гости. Не ме обвинявайте, означаваше тя, грешката не е моя.

Топлотата и сърдечността на мис Поук бяха очевидни от пръв поглед. Докато лейди Констанс беше трепнала при вида на лорд Емсуърт като гръцка богиня, намерила гъсеница в салатата си, то гостенката така му се усмихна, като че ли е очаквала срещата им с години. Това беше една широка, очарователна усмивка и тя постигна подчертано повдигане на духа му. Той почувства, като толкова други преди него, върху които е попадала усмивката на Ванеса Поук, че е намерил приятел.

— Здравей! — каза той с такава сърдечност, на каквато само преди малко не би бил способен. После се досети за още нещо и добави: — Добре дошла в Замъка Бландингс. Утре трябва да ти покажа моята свиня.

Това не беше покана, която отправяше често към посетители от женски пол, защото плитките им умове не можеха да отдадат дължимото на Императрицата. Но тук той видя ум, достоен за подобна привилегия.

— Обичате ли свине?

Мис Поук отвърна, че не се е случвала често в тяхното общество, но с тези, с които се е срещала, са си паснали чудесно — пълно разбирателство. Тази свиня, попита тя, някакъв особен вид свиня ли е и лорд Емсуърт пламенно потвърди.

— Императрицата на Бландингс — заяви той гордо — е печелила сребърен медал три последователни години в състезанието „Гойни прасета“ на Шропширската селскостопанска изложба.

— Не може да бъде! — възхити се мис Поук.

— Мога да ви покажа медалите. Беше безпрецедентен подвиг.

— И на какво дължи този успех?

— Старателно хранене.

— И аз така си помислих.

— Някои свиневъди се ръководят от други специалисти и доколкото знам — каза лорд Емсуърт великодушно — получават добри резултати. Но аз съм вложил цялото си доверие у Уолф-Лехман. Според стандартите за хранене на Уолф-Лехман една свиня трябва да поглъща на ден до петдесет и седем хиляди калории.

— И без нощни набези върху хладилника? — попита мис Поук.

— Тези калории трябва да се набавят от едно хранене с ечемик, едно с царевица, едно с ленено семе и обезмаслено мляко. Понякога прибавям по своя инициатива един банан или картоф…

От страна на лейди Констанс последва едно от онези резки, остри и стържещи покашляния, до болка познати от преди. Лорд Емсуърт се спря като пронизан с куршум. Той не беше много проницателен човек, но разбра, че от него се очаква да смени темата. И неохотно, с послушанието на добре обучен брат, той го направи.

— За бога, Кони — рече с най-голямата непринуденост, на която беше способен в тоя критичен момент, — това е голяма изненада. Че си тука, искам да кажа. Голяма изненада, голяма изненада.

Този път звукът, който се разнесе откъм сестра му, не беше бронхиален, а повече наподобяваше онзи, който издава мокър палец върху капака на гореща печка.

— Не разбирам защо изненадата е толкова голяма — намръщи се тя кисело. — Писах ти, че ще пътувам.

Лорд Емсуърт не беше преглъщал откакто тя влезе в стаята и сега го направи, при това с основание. Имаше странното усещане, че някой го е ударил през лицето с мокър шаран. Гузно осъзна, че комуникацията, за която говори, лежи неразпечатана в едно чекмедже на бюрото му от няколко седмици. Сега, когато нямаше секретарка да му досажда и да го кара да съблюдава обикновеното житейско приличие, той рядко отваряше писмата, освен ако не са от Асоциацията на свиневъдите от Шропшир, Херъфордшир и Южен Уелс.

— О-о, а-а, да, разбира се, именно, твоето писмо, че ще пътуваш, да, точно.

— Нека ти опресня паметта. Писах ти, че идвам да прекарам лятото в Бландингс…

Слабата искрица надежда, която лорд Емсуърт хранеше, че тя може би само минава на път за някои от онези европейски курорти, където са Дора, Шарлот или Джулия, трепна и угасна.

— … и че Джеймс скоро ще бъде тук. Важна сделка го забави в Ню Йорк.

Въпросът „Кой е Джеймс?“ започна да се заформя върху устните на лорд Емсуърт, но за щастие, преди да успее да го изрече, тя беше преминала на друга тема.

— Чия е тази шапка?

Лорд Емсуърт не разбра. Тя изглежда го питаше чия е тази шапка, а на него този въпрос му прозвуча загадъчно.

— Шапка? — опули се той. — Шапка? Като казваш шапка, имаш предвид шапка, така ли? Каква шапка?

— Забелязах някаква шапка в коридора, прекалено хубава, за да е твоя. Отседнал ли е някой тук?

— О-о, а-а, да — на лорд Емсуърт му просветна. — Един човек… Не мога да си спомня името му… Гуш, така ли беше? Купър? Финсбъри? Бейтман? Мериуедър?… Не, излезе ми от ума. Фредерик го изпрати с писмо. От няколко дни е тук. Има няколко шапки.

— А, разбирам. Помислих си за момент, че може да е Аларик. Херцогът на Дънстъбъл, мой стар приятел — обясни лейди Констанс на мис Поук. — Не го виждам толкова, колкото би ми се искало, защото живее в Уилтшир, но той идва тук често. Още малко шери, Ванеса? Не? Тогава ще ти покажа стаята ти. Тя е горе, близо до портретната галерия, която трябва да видиш веднага след като се настаниш. Внимавай със стълбите. Лакираният дъб е доста хлъзгав.