П. Г. Удхаус
Пеликан в Бландингс (16)

2

Този, който така рязко причини преждевременния свършек на пеликанската историята, беше лорд Емсуърт. Като правило той обикновено си беше в леглото и спеше в този час на нощта, но сега душевните терзания го бяха измъкнали от чаршафите, сякаш че нещо остро го бодеше през дюшека. Не можеше да се свърти от тревога по Императрицата.

Както беше казал и на Ванеса, от зловещата история с отхвърления картоф до края на деня ветеринарят мистър Банкс няколко пъти го беше уверил, че благородното животно е в цветуща форма и няма място за тревоги. Въпреки това той беше все така неспокоен. Дори и да се приеме, че мистър Банкс е признат експерт, чиито професионални умения са му спечелили блестящи оценки от всякакъв род хора, той би могъл веднъж и да сгреши. Или пък, представи си, че е забелязал симптомите на някоя фатална болест и за да не го притесни, я е скрил от него.

Тези размисли го държаха буден и когато накрая успя да задреме, положението не се подобри. Сънят, който широко се рекламира като средство за изглаждане на кахърните бръчки, му донесе само кошмари от най-смущаващо естество. Присъни му се, че отива към кочината, цял в тръпнещо очакване на обичайния празник за окото, а там пред него стои една мършава, пипонеста Императрица, дето й се броят ребрата. Целият й вид издава спортната злоба на свиня, тренирала усилено седмици наред, за да спечели годишното състезание по спортно ходене от Лондон до Брайтън или пък да изкачи Матерхорн по въже.

Този шок събуди лорда, но той не последва обичайната си практика да примигне два-три пъти и отново да заспи. Стана, облече си халата и пантофите и взе фенерчето от чекмеджето, където го беше скътал заедно с чорапите и носните си кърпички. Трябваше да отиде и да се убеди, че ужасът, който видя, е бил само сън.

Ако съзнанието му беше по-малко заето, щеше да забележи, стигайки до входната врата, че тя е отворена, но бидейки в такова тревожно състояние, това явление не му направи впечатление, и той небрежно го подмина.

Щракна, фенерчето, но това беше по-скоро съгласие с късния час, а не признание, че се нуждае от светлината му. И когато го направи, моментално застана в центъра на вниманието на стотици комари, нощни пеперуди и бръмбари, които се събират на рояци и бодърстват по цяла нощ в селските райони. Изглежда, че бяха чакали да дойде някоя сродна душа, за да вдъхне свежа струя в среднощната им веселба, и не можеше да има по-сърдечно посрещане от това, което му устроиха. Лорд Емсуърт поглъщаше десетия си комар, когато стигна до кочината и спря, за да напълни дробовете си с познатия мирис.

Нощта беше много тиха. Някъде в далечината се чу как закъсняла кола завива зад ъгъла на Шрусбъри Роуд, а по-наблизо успя да разпознае нещо, което можеше да е зовът на белия, или вероятно на кафявия бухал. Но от кочината — никакво грухтене, което за момент увеличи страховете му. След това логиката му прошепна, че в този час едва ли може да се очаква грухтене. За Галахад, чиито години на формиране протекоха в Клуба на Пеликаните, това можеше да бъде и ранна вечер, но за една свикнала на стриктен режим свиня като Императрицата, беше прекалено късно да се разтъпква и грухти. Разбира се, че тя си е под навеса и си взема своите осем часа.

Завладя го непреодолим порив да й хвърли едно око, и той не направи усилие да му се противопостави. Да се покатери на оградата беше за него, както се казва, работа за една секунда. Работа за втора секунда беше да се подхлъзне, да разпери ръце, да си заклещи крака и да пльосне с лице в калта. Усещайки се подгизнал, но не и обезкуражен, той се изправи и без повече произшествия стигна до целта, където една очарователна гледка възнагради постоянството му. Изтегната на сламеното си ложе и нежно похъркваща през нос, Императрицата се радваше на здравия си сън и само един поглед беше достатъчен да го увери колко далеч от истината е бил кошмарът му. В три поредни години тя получаваше сребърния медал в конкурса „Гойно прасе“ на ежегодната шропширска селскостопанска изложба и беше от ясно по-ясно, че ако в този момент пак е на състезанието, викът „Отново победител и шампион“ ще бъде в устата на всеки съдия. Юлий Цезар, който обичал да се обгражда с дебели мъже — а вероятно и прасета — би я приветствал без колебание сред антуража си.

Деветият граф Емсуърт беше предприел тази експедиция със съзнание, помътено от неизразими страхове, но се връщаше с ведро чело. Тази гледка на Императрицата, макар и кратка, имаше най-въодушевяващ ефект върху разположението на духа му. Всичко, мислеше си той, е прекрасно в този най-прекрасен свят, и чак когато стигна до къщата, беше принуден да промени възгледа си поне в едно отношение. Всичко щеше да бъде прекрасно в този най-прекрасен свят, ако някой в негово отсъствие не беше залостил вратата.