Том Кланси
Хаос (62)

60

Четвъртък, 23:07

Тулуза, Франция

 

— Стига с тая клавиатура!

Полковник Балон блъсна Мат Стол на пода и натисна един бутон на радиото си. Беше извадил пистолета си — единственото оръжие в групата им.

Клекнал на пода до останалите, Худ броеше хората, които притичваха и заемаха позиции покрай стената в коридора. Наброи седемнадесет души. С изключение на високите прозорци, до които не можеше да се стигне, за да се преодолеят, вратата беше единственият изход.

Хаузен лежеше с лице към пода между Худ и сгушения на кълбо Балон.

— Моите поздравления, полковник — каза той. — Доминик захапа въдицата.

Худ разбра, че е пропуснал някакъв етап от развитието на отношенията между двамата. Не че това имаше кой знае какво значение за момента. Балон определено също не му придаваше значение. Нащрек и хладнокръвен, той беше зает да наблюдава нахлулите.

С един бърз поглед Худ ги охарактеризира като сбирщина от кол и въже. Бяха облечени просто, някои дори с износени дрехи, сякаш не желаеха да изпъкват сред тълпата. Оръжията им бяха най-разнообразни. Не беше необходимо някой да му казва, че това са Новите якобинци.

— Предполагам, че тия момчета са част от доказателствата, които търсихте — обади се възбудено Стол.

— Levez! — изкрещя един от мъжете.

— Казва да станем — прошепна Балон. — Направим ли го, могат да ни застрелят.

— Няма ли да ни застрелят и без да се изправяме? — попита Нанси.

— Ще им се наложи да влязат в залата — обясни Балон.

— А не знаят колко от нас са въоръжени. Не искат да дават жертви. Не се бойте. Дадох сигнал на хората си. Идват към нас и заемат позиции.

— Докато стигнат, може вече да е късно — обади се Хаузен.

— Не и ако не си показваме носа — каза Балон. — Така ще ги задържим там, където са. Разработвали сме този вариант.

— А ние не — тросна се Нанси.

— Ако случайно попаднете под кръстосан огън — предупреди ги Балон — и хората ми не ви виждат, изкрещете Blanc — бяло. Така ще разберат, че има и невъоръжени хора.

— Ще дам на тези животни възможност да стрелят — каза Хаузен. — Нека видим от какво са направени. — И се изправи.

Няколко секунди не се случи нищо. После един от Новите якобинци викна:

— Allons dons!

— Казва му да излезе — преведе Балон.

Хаузен закрачи напред. Куражът му впечатли силно Худ, макар че някаква част от него не можа да избегне подозрението дали това е кураж, или увереност. Увереността на един колаборационист.

Щом Хаузен излезе, подканиха и останалите да се предадат.

— Вие сте си имали работа с тези терористи, полковник — каза Худ. — Как постъпват в такива ситуации?

— Те пребиват и убиват при всяка ситуация — отвърна Балон. — Изобщо не познават милост.

— Но не убиха Хаузен — обади се Нанси.

— Maintenant! — изкрещяха отвън.

— Няма да ни убият, докато не ни отнемат оръжието — каза Балон.

— Тогава трябва да махнем Нанси и Мат оттук — каза Худ. — Може би тях ще ги пуснат.

— Ти също — каза Нанси.

— Вероятно не си струва да пробваме. Опасността е там, че могат да ви използват като заложници. Ще ви разстрелват един по един, докато и аз не изляза.

— И как ще предотвратим това? — запита Нанси.

— Ще сигнализирам по радиото на момчетата си. Те са обучавани за ситуации като тази.

— И все пак няма никакви гаранции — каза Худ.

— Така е — съгласи се Балон, — няма гаранции. Но ще трябва да поставят всеки заложник в рамката на вратата, за да го виждам. А щом го виждам, значи мога и да стрелям. А ако стрелям, онзи, който го държи, ще бъде убит. И тогава всички вие трябва да побегнете.

Худ завидя на французина за куража му. От Майк Роджърс бе научил, че точно това се изисква от човек, за да ръководи операции като тази. Той самият не беше уверен в себе си. Мислите му бяха при съпругата и децата му. Мислеше си колко много се нуждаят от него и колко ги обожава. Как всичко това можеше да свърши само за миг след една погрешна дума или стъпка.

Погледна към Нанси. Тя се усмихваше тъжно. Дощя му се да може да поправи всичко, което бе объркало живота й. Но точно в момента не можеше да направи нищо, а по-късно… не беше много сигурен дали ще има по-късно. Така че само й се усмихна топло и усмивката й се разшири. Засега това стигаше.

— Чуйте ме — каза Балон. — Трябва да се изправите и да тръгнете бавно към вратата.

— Краката не ме слушат — оплака се Стол.

— Накарай ги — посъветва го Худ, докато се изправяше. Нанси го последва. Стол с голяма неохота също стана.

— Мислех си, че сме добрите герои — замърмори той. — Да си вдигаме ли ръцете, или просто да вървим? Какво да правим?

— Стегни се малко — каза Худ, докато вървяха между масите с компютрите.

— Защо всички повтарят само това? — изхленчи Стол. — Ако можех, щях да го направя.

— Мат, започваш да ми ходиш по нервите. Затвори си плямпалника — изсумтя Нанси.

Той послушно си го затвори и изминаха остатъка от пътя в тишина.

Худ видя Новия якобинец, който бе говорил до този момент. Стоеше най-близо до вратата. Имаше гъста черна брада и мустаци и беше облечен в сива риза, джинси и ботуши. Държеше едрокалибрена пушка. Нямаше вид на човек, който би се поколебал да я използва.

Тримата запазиха спокойствие до момента, в който прекрачиха прага. Хаузен бе обърнат с лице към стената, с ръце опрени в нея, с разкрачени крака. Един мъж бе опрял пистолет в тила му.

Шестима мъже ги сграбчиха и ги изблъскаха до стената. Мигновено в тиловете им бяха опрени дула. Худ изви леко глава, за да види лицето на мъжа, който ръководеше останалите. Той стоеше хладнокръвно, така, че да може да наблюдава и тях, и залата. После изкрещя на Балон да излиза.

— Освободете другите и ще изляза — изкрещя полковникът.

— Не — възрази терористът. — Първо излез.

Балон не отговори. Очевидно искаше да остави следващия ход на врага. А следващият ход беше, че водачът на Новите якобинци кимна към Хаузен. Стоящият зад него мъж го сграбчи за косата и го изблъска към отворената врата. Худ се зачуди дали ще дадат на Балон възможността да излезе, или просто ще застрелят германеца и ще хвърлят тялото му в залата, давайки на Балон да разбере, че след Хаузен ще има и други.

Отнякъде в мрака гръмна изстрел — откъм вратата, която извеждаше в главния коридор. Никой не беше чул кога са влезли хората на Балон. Сега държаха на прицел всички в коридора.

Мъжът, който държеше Хаузен, бе паднал. Държеше се за дясното бедро и стенеше. Хаузен се възползва от момента на объркване и хукна към вратата, откъдето бе дошъл изстрелът. Никой от Новите Якобинци не стреля. Очевидно се бояха да не ги избият, ако започнат.

Хаузен отвори вратата и изчезна.

Худ не помръдна. Макар че мъжът зад него гледаше встрани, той все още усещаше допира на дулото в тила си.

Закле се, че ако оцелее, ще прегърне не само семейството си, но и Майк Роджърс. Неговият приятел бе прекарал живота си, оцелявайки в ситуации като тази.

Усети, че опрените му в стената ръце треперят.

Не, не бяха ръцете. Трепереше стената. После небето отвъд зарешетените прозорци просветля и сякаш забръмча самият въздух. Водачът на Новите якобинци изкрещя на хората си да се махат.