Метаданни
Данни
- Серия
- Оперативен център (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Games of State, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Тодор Стоянов, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,3 (× 10гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Том Кланси. Хаос
Оперативен център 3
Американска. I издание
ИК „Бард“, София
Превод Тодор Стоянов
Редактор Иван Топюманов
Художествено оформление на корица: Петър Христов, „Megachrom“
Формат 84/108/32. Печатни коли 22
История
- —Добавяне
49
Четвъртък, 15:01
Вашингтон, окръг Колумбия
Всички запитвания от отдела на ЦБИИ получаваха автоматично работен номер и се кодираха по време от компютъра. Работните номера бяха винаги предхождани от една, две или три цифри, които идентифицираха индивида, направил запитването. Тъй като запитванията се правеха често от хора, изпаднали в опасни ситуации, началниците автоматично биваха известявани. Ако нещо се случеше с оперативния работник по време на изпълнението на мисията, те трябваше да пратят заместник, който да приключи операцията.
Когато Худ поиска данни от ЦБИИ, Майк Роджърс беше алармиран чрез звуков сигнал от компютъра си. Ако отсъстваше от стаята си, сигналът щеше да се повтаря всяка минута.
Но той си беше на работното място. И започна да се тревожи.
Роджърс и Худ се различаваха в много отношения. Главната им разлика беше техният възглед за света. Худ вярваше в добротата на хората, докато Роджърс смяташе, че човешкият род основно е затворен в себе си и представлява глутница първобитни зверове. Роджърс чувстваше, че доказателствата са на негова страна. Защото ако не беше така, той и милиони войници като него щяха да бъдат без работа.
Роджърс също така знаеше, че щом Пол Худ е изпитал съмнения за Хаузен, сигурно е имало солидна причина.
— Той отива във Франция да търси терористична група с Мат Стол като подкрепление — каза генералът на празния си кабинет и после погледна към компютъра си. Прииска му се да вдигне по тревога регионалния оперативен център. Вместо това написа MAPEURO.
На екрана се появи цветна карта на Европа. Той наложи мрежа и я съзерцава известно време, после промърмори:
— Петстотин и петдесет мили.
И натисна бутона ESC и набра NATOITALY.
Само след пет секунди на екрана се появи меню в две колони, предлагащо избор от дислокация на войските до транспортни ресурси, от въоръжения до симулации на военни игри.
Придвижи курсора върху „Транспорт“ и се появи второ меню. Избра „Въздушен транспорт“. Трето меню му предложи списък от типове самолети и военни летища. „Сикорски СН–53Е“ беше свободен. Тримоторният хеликоптер имаше радиус на действие над хиляда и двеста мили и вътрешна площ, достатъчна за планираната операция. Но с максимална скорост 196 мили в час той не беше достатъчно бърз. Придвижи се надолу по списъка. И спря.
„У–22 Оспри“. Транспортен самолет с вертикално излитане и кацане, изработка на „Бел и Боинг“. Радиусът му на действие беше почти 1400 мили при скорост 345 мили в час. Може би най-хубавото беше фактът, че прототипът му бе предаден за изпитване на Шести флот в Неапол.
Роджърс се усмихна, после излезе от менюто и извика на екрана телефонния си указател. Придвижи курсора върху „Директни телефони на НАТО“ и избра старшия командващ силите на НАТО в Европа генерал Винченцо Ди Фате.
Само след три минути Роджърс измъкна генерала от празнична вечеря в испанското посолство в Лондон и му обясни защо му се налага да вземе хеликоптера и двадесет френски войници.