Том Кланси
Хаос (63)

61

Четвъртък, 23:15

Вюнсторф, Германия

Стъпките се приближаваха. Но Хърбърт, който въртеше колелата на количката си през гората, не мислеше за тях. Не мислеше за нищо освен за онова, което бе пропуснал при напрежението на бягството от лагера. Ключът към оцеляването, към победата.

Как, по дяволите, се казваше онзи?

Не можеше да си спомни.

Трябваше да си спомни. Беше длъжен. Не можеше да позволи на Майк Роджърс да спечели баса им. И двамата бяха почитатели на военната история и много пъти бяха спорили над ситуация като тази. Ако имаш избор, бяха си задавали въпроса те, би ли се втурнал в битка с малка група самоотвержени до смърт бойци, или с многобройна войска?

Роджърс неизменно беше на страната на многобройните сили, а в историята съществуваха силни аргументи в полза и на двете страни. Хърбърт сочеше, че Самсон е победил филистимците само с помощта на една магарешка челюст. През тринадесети век Александър Невски и зле въоръжената руска армия, съставена от селяни, разгромяват тежковъоръжените тевтонски рицари. През петнадесети век една малка група англичани се бият под знамето на крал Хенри V при Азенкур и побеждават многократно превъзхождащите ги френски войски.

Но Роджърс също си имаше контра-примери. Смелата шепа спартанци бива победена от персите в Термопилите през 480 година преди Рождество Христово; крепостта Аламо пада под многохилядната армия на Санта Ана и така нататък.

„Добавете към списъка на осъдените Робърт Уест Хърбърт“ — помисли той, докато се вслушваше в стъпките и пукащите съчки. Човекът, който нямаше достътъчно мозък, за да си запише името, което можеше да ги спаси. Е, поне щеше да загине в хубава компания. Цар Леонид. Джим Бауи. Ерол Флин…

Точно така, Ерол Флин. И той веднага започна да крои безумния си план да се изправи срещу всичките тези врагове. Надяваше се само Джоди да успее да избяга. Мисълта, че ще воюва, за да я спаси, му придаваше още сила.

И в същия момент, понеже бе престанал да се напряга, името, което така се мъчеше да си припомни, изплува в паметта му.

— Джоди, бутай ме — каза той.

До този момент тя бе вървяла редом с него. Сега спря и мина отзад.

— Хайде, бутай ме — повтори той. — Трябва да се измъкваме оттук. Но ще ни трябва време. — За разлика от обречения майор Викърс на Флин, Хърбърт щеше да отблъсне врага. Макар че за разлика от Самсон, нямаше да използва магарешка челюст.

Щеше да се възползва от клетъчния телефон.