Том Кланси
Хаос (57)

55

Четвъртък, 22:05

Вюнсторф, Германия

Останала без дъх, тя стоеше под едно дърво. Стъпките приближаваха. Тя се опита отново да подкара количката, но се спъна и падна. И в този момент зад нея се разнесе женски глас.

— Не мърдай!

Джоди замря.

— Вдигни си ръцете, отмести се две крачки наляво и не мърдай.

Джоди се подчини. Карин Доринг се приближи към количката. Дишаше тежко. Изстреля три куршума в гърба на количката и тялото в нея политна напред.

— Господи! — изпищя Джоди.

— Ти се осмели да дойдеш в лагера ми! — викна Доринг в лицето й и изрита количката. — Ти се осмели да ме предизвикаш, да ме оскърбяваш!

— Ама… — заекна Джоди, — вие… вие щяхте да направите същото на мое място, не е ли така?

— Ти не си аз! — изрече Карин и вдигна кинжала.

Внезапно пламъците на три изстрела пронизаха нощния мрак и Карин рухна на колене. От раните й рукна кръв.

Хърбърт пусна пистолета на земята и се провеси от клона, вкопчен в него с мощните си ръце.

— Точно сега тя е щастлива, че не е на твоето място, Карин.

Карин направи усилие да задържи очите си отворени. Главата й се разтрепери. Опита се да вдигне оръжието си, но то се изплъзна от пръстите й. Миг по-късно тя се свлече на земята.

Джоди не смееше да я погледне. Издърпа настрани тялото на мъртвия полицай, което бяха поставили в количката, после притича до Хърбърт и му помогна да се намести в нея. Хлипаше.

— Ти трябваше да го направиш и го направи като истински професионалист — окуражи я Хърбърт. — Гордея се с теб. Хайде сега да се омитаме…

В същия миг нечия фигура с рев се нахвърли върху него от мрака. С високо вдигнат нож обезумелият Манфред Пайпър замахна към гърдите му.