Том Кланси
Хаос (52)

50

Четвъртък, 21:02

Вюнсторф, Германия

 

— Сакат дръвник!

През този ден Хърбърт се бе наслушал достатъчно на обидни епитети. И изобщо беше чувал да ги крещят на чернокожите в Мисисипи, на евреите в бившия Съветски съюз и на американците в Бейрут. Това обаче, което младият страж изкрещя, докато той бързаше подир Джоди, беше едно от най-идиотските оскърбления, които бе чувал. Колкото и да беше идиотско обаче, то го ядоса страшно.

Хърбърт измъкна прожектора и за миг хвърли поглед към шофьорското място на лимузината, до която бе спрял количката си. После рязко се завъртя в кръг, за да не би някой да стреля по източника на внезапната светлина. Видя в здрача как пазачът спря Джоди. В следващия момент измъкна „Скорпиона“.

Джоди и постът бяха на не повече от десет метра от него и на двайсет пет от веригата неонацисти. Зад тях неонацисткото сборище слушаше фюрера си.

Джоди бе застанала точно между Хърбърт и стража.

Младежът запита нещо на немски. Джоди каза, че не разбира. Той се обърна да извика някого и докато го правеше, отстъпи малко наляво. Хърбърт се прицели в десния му пищял и стреля.

Якият младеж рухна с писък на земята.

— Сега и двамата сме сакати — промърмори Хърбърт. Тълпата онемя, веригата неонацисти се просна в калта зад ранения.

— Свършвай си работата и да тръгваме! — извика Хърбърт на Джоди.

Момичето го изгледа, после се обърна към сборището и изкрещя с всичка сила:

— Не можахте да ме победите! И няма да успеете, никога!

Хърбърт отвори вратата откъм седалката до шофьора и пак я повика:

— Джоди!

Момичето побягна към него.

— Скачай зад волана — викна Хърбърт, докато се мъчеше да се вмъкне вътре. — Ключовете са на таблото.

Някои от сборището започнаха да крещят. Една жена се изправи. Държеше пистолет.

Хърбърт изруга и стреля. Джоди изпищя и си запуши ушите. Куршумът порази германката в бедрото и я отхвърли назад.

Хърбърт се измъкна от колата и се строполи в инвалидната количка, за да прикрива оттеглянето на Джоди иззад отворената врата. Девойката успя да влезе в колата, запали двигателя и го форсира. Вече не бе съсредоточена. Трепереше и дишаше тежко.

Хърбърт не можеше да си позволи да я загуби.

— Джоди — каза търпеливо той, — искам да ме изслушаш.

Тя заплака.

— Джоди!

— Какво! — изкрещя тя. — Какво искаш, какво?

— Искам бавно да дръпнеш колата назад.

Тя бе сграбчила кормилото и гледаше в него. Тълпата вече се приближаваше. Най-отзад ораторът говореше с някаква жена. Беше въпрос на време, може би само на секунди, преди да ги атакуват.

— Джоди — все така търпеливо каза Хърбърт, — искам да включиш колата на задна скорост и да я дръпнеш много бавно назад.

Знаеше, че няма да може да се вмъкне в колата, без да наведе дулото на автомата. И точно в този момент щяха да ги нападнат. Хвърли един бърз поглед назад. Теренът зад него, доколкото можеше да прецени в мрака, беше чист на неколкостотин метра. Планът му беше да се остави на отворената врата на колата да затъркаля количката му назад, като по този начин му позволи да държи оръжието си насочено напред, докато се отдръпват. А после, на безопасно разстояние, щеше да се вмъкне в лимузината и да потеглят на пълна скорост. Поне такъв му беше планът.

— Джоди, слушаш ли ме?

Тя кимна, подсмръкна и спря да плаче.

— Можеш ли да подкараш бавно назад? Джоди бавно посегна към лоста на скоростите и отново заплака.

— Джоди — обади се нежно Хърбърт, — трябва да тръгваме, веднага.

Тя включи на скорост и в същия момент предните гуми експлодираха.

Колата подскочи. Отворената врата хлопна и го изблъска назад. Миг по-късно по колата се изсипа дъжд от куршуми. Тълпата се раздели да направи път и една жена излезе напред с оръжие под мишницата. Както беше казал Ланг — тази сутрин ли беше? — това можеше да е само Карин Доринг.

Хърбърт успя да отвори задната врата, скри се зад нея и изстреля един откос. Това спря първите, но не и жената. Тя неумолимо вървеше напред.

Джоди плачеше. Хърбърт видя пистолетите на задната седалка. Видя и още нещо, което можеше да му влезе в работа.

Той изстреля още един откос към тълпата и извика:

— Джоди, покривай ме!

И в същия миг разбра, че тя няма и най-малка представа какво й казва.

Куршумите са забиваха в предната врата като оси. Още два откоса и щяха да я пробият. После щяха да пробият й неговата врата, а след това да пронижат и него.

— Джоди! — изкрещя Хърбърт. — Протегни се през преградата, вземи оръжията от задната седалка и стреляй. Стреляй, Джоди, или и двамата сме мъртви!

Младата жена бе сграбчила кормилото и не помръдваше.

— Джоди!

Тя продължи да плаче.

Отчаян, Хърбърт изстреля няколко куршума в седалката до бедрото й. Тя изпищя и подскочи.

— Джоди — повтори той, — вземи пистолетите и застреляй Карин Доринг. Иначе тя ще те победи!

Стажантката се извърна към него с широко разтворени очи. Очевидно поне това бе стигнало до съзнанието й. Тя се обърна решително назад, протегна се и сграбчи двата пистолета.

— Освободи предпазителите — каза Хърбърт. — Онези малки пластинки върху…

— Освободих ги — прекъсна го тя.

Той я изгледа как преглъща сълзите си и как после стреля през стъклото, как се привежда над седалката и избива останките от стъклото с крясък.

— Изумително! — произнесе той на себе си, после извика: — Прицелвай се, когато стреляш! И пести боеприпасите!

Издърпа от барчето две бутилки минерална вода и започна да ги излива. Стана му смешно и поклати глава. Беше си отгледал един малък убиец. Изпразни бутилките, дръпна количката назад и изряза с ножа си парче гума от лявото колело. Дори и Карин Доринг нямаше да може да прекрачи огнена стена.

Куршумите рикошираха и свиреха над предния капак на колата. Джоди се сви в ъгъла.

— Джоди! — изрева Хърбърт. — Включи запалката в таблото!

Тя го направи и пак се смъкна долу. Хърбърт беше наясно, че няма да се надигне втори път.

Карин вече беше на трийсетина метра. Очевидно усетили, че са в безопасност, другите германци тръгнаха напред.

Хърбърт вече бе отворил капачката на резервоара и отливаше бензин в бутилките. Куршумите зачестиха. Само след половин минута двамата с Джоди щяха да бъдат в ръцете на нацистите.

Чу щракането на запалката и разбра, че Джоди няма да му помогне. Бързо се придвижи напред и се пресегна през мястото на пътника до седалката на шофьора, за да изтръгне част от пълнежа под разкъсаната от куршумите му тапицерия. Сложи една от бутилките на земята и започна да тъпче пълнежа в другата. После измъкна запалката от таблото и я притисна до натъпканото гърло на бутилката. Нищо.

С ужас проумя, че проклетият пълнеж не гори.

Изтръгна го с проклятие, пусна запалката направо в бутилката и я захвърли с рязко движение.

Коктейлът „Молотов“ експлодира още по средата на полета си и засипа първите германци с огнени езици и парчета стъкло. Разнесоха се писъци.

Джоди се надигна. Страхът й бе заместен от удивление.

— Свърших бомбите — каза й той и се вмъкна в колата. — Предлагам да потегляме.

И затръшна с всички сили вратата, а Джоди подкара лимузината. Пред тях Карин Доринг разблъска тълпата и започна да стреля.

Хърбърт чу вик и погледна наляво. Джоди бавно се свличаше. Колата спря.

Той се приведе към нея и видя, че е улучена в рамото, малко под ключицата, точно над цигарите и кибрита в джоба на ризата й. Сложи я да легне на седалката и се наведе надясно, вдигна втората бутилка и я стисна между бедрата си. Карин бе пред тълпата и презареждаше оръжието си. Хърбърт измъкна кърпичката си, натъпка я в бутилката и драсна клечка кибрит. Кърпичката пламна веднага.

— Тия типове или са неуязвими за пламъците, или искат да ни вземат акъла — викна той и запокити бутилката към Карин. Всичко избухна в пламъци.

Хърбърт вмъкна количката си в лимузината, най-вече заради телефона, после помогна на Джоди да се изправи.

— Джоди — прошепна той, — искам да направиш нещо. Чуваш ли ме?

Тя кимна веднъж, слабо.

— Не мога да настъпя педала на газта. Ще трябва да го направиш вместо мен. Ще можеш ли?

Тя отново кимна.

Той се пресегна зад нея и хвана кормилото. Погледна напред и мярна един мъж — дърпаше Карин назад от огъня.

— Джоди! Нямаме време. Трябва да се измъкнем оттук.

Тя кимна пак, облиза устни и простена, протягайки крака си. Очите й бяха затворени, но Хърбърт я виждаше как опипва за педала на газта.

— Хайде — насърчи я той. — Готово. Сега натисни.

Джоди изпълни нареждането и колата тръгна назад. Хърбърт направи завой и насочи колата по черния път през гората. Оранжевите пламъци блестяха в огледалото за задно виждане.

Куршумите продължаваха да се забиват в колата, но вече с по-малка сила.

„Хаос в Дните на хаоса — мярна се в съзнанието му една доволна мисъл. — Огън, спрян от огън.“

И тъкмо помисли, че може да се измъкнат, и колата спря.