Том Кланси
Хаос (20)

19

Четвъртък, 14:45

Хамбург, Германия.

 

И Худ, и Мартин Ланг се разтревожиха, когато Хаузен се върна и обяви, че трябва да тръгва.

Худ беше загрижен, без точно да знае защо. Макар че познаваше Хаузен съвсем бегло, му бе направило впечатление, че заместник-външният министър е човек с необичайна душевност. Беше политик, който не отстъпваше от принципите и убежденията си, защото чувстваше, че така прави най-доброто за родината си. От кратката справка, която бе подготвила Лиз Гордън, Худ знаеше, че Хаузен е заклеймил неонацистите още при първите прояви на Дните на хаоса преди години и е писал уводни статии в пресата, настоявайки за публикуването на „Книгите на смъртните случаи от Аушвиц“ — списъка, който Гестапо бе направило на хората, убити в концентрационния лагер. И че не е в характера на Хаузен да бяга от каквото и да било.

Ланг ги поведе към офиса си и когато влязоха, попита:

— Какво ви е необходимо за демонстрацията?

— Маса — отвърна Стол. — Или бюро. Няма значение.

Сложи раницата си на бюрото на Ланг и я отвори. Първият предмет, който извади, беше сребърна кутия, приблизително колкото кутия за обувки. Върху едната страна имаше диафрагма, а отзад — окуляр.

— Това е лазер на твърдо тяло с визьор — обясни Стол. Вторият предмет приличаше на компактен факс-апарат. — Система за наблюдение с оптически и електрически сонди — добави той. После измъкна трети предмет: обикновена кутия от бяла пластмаса с разклоняващи се от нея кабели, малко по-малка от първата. — Захранващ възел — обясни Стол. — Много е удобен за шпионаж.

— За шпионаж? — Ланг се бе втренчил в уредите.

— Ами да — засмя се Стол. — Това е нашият прибор. Той насочва бърз лазерен импулс към твърдотелно устройство и генерира лазерни импулси. Те продължават само за около сто фемтосекунди, което представлява една десета от една трилионна част от секундата. — Той натисна един квадратен червен бутон, разположен върху задната част на захранващия блок. — В резултат получавате терахерцови осцилации, които се разгъват между инфрачервената и радиовълновата област на спектъра. Иначе казано, получавате възможността да откриете какво се намира вътре или зад нещо тънко — хартия, дърво, пластмаса, изобщо почти всички материали. Всичко, което трябва да направите, е да интерпретирате промяната във формата на вълните и да разберете какво се крие зад преградата.

— Като рентген — въздъхна Ланг.

— Само че без рентгенови лъчи — каза Стол. — С негова помощ можете да определяте и химическия състав на обектите — например количеството мазнина в резен шунка. Но може да виждаме и много по-тънки неща. — Стол протегна ръка. — Ще ми услужите ли за малко с портфейла си?

Ланг извади портфейла си и го подаде. Стол го сложи на бюрото, после го заобиколи и натисна един бутон.

Сребърната кутия зажужа за момент и от подобното на факс устройство започна да излиза лист хартия.

— Много тихичко работи — каза Стол. — Успях да го пусна в лабораторията ви, без техникът ви изобщо да го чуе, макар че стоеше до мен.

Листът спря, Стол го откъсна и му хвърли един бърз поглед, после го подаде на Ланг и попита:

— Това жена ви и децата ви ли са? — Ланг погледна леко размазаното черно-бяло изображение и възкликна:

— Наистина изумително!

— Представете си само как ще изглежда, след като прекараме изображението през компютър — каза Стол. — След като загладим грубите ръбове и изясним детайлите.

— Лабораторията ни разработи тази технология, за да разбираме какви газове и течности има в бомбите — каза Худ. — За да можем да ги неутрализираме, без да се приближаваме прекалено близо до тях. Проблемът обаче беше, че трябваше да имаме и приемник от другата страна на обекта, за да анализираме Т-лъчите при излизането им от него. После нашият развойно-изследователски отдел проумя как да ги анализира в самия източник. И именно това свойство на прибора ни даде възможност да го използваме като средство за наблюдение.

— Какъв е действителният радиус на действие? — запита Ланг.

— До луната — засмя се Стол. — Поне дотам сме пробвали. Надзърнахме в капсулата за прилуняване на Аполо 11. Оказа се, че Армстронг и Олдрин били големи чистници. На теория би трябвало да работи дотам, докъдето стига лазерният лъч.

— Господи! — възкликна Ланг.

— Приборът ще бъде един от жизненоважните компоненти на регионалния оперативен център — каза Худ. — Но ние имаме нужда да го направим още по-компактен, като едновременно с това го модернизираме да работи с по-голяма разрешителна способност, така че оперативните работници да могат да го използват в реална обстановка. Освен това трябва да го усъвършенстваме така, че да може да филтрира страничните изображения — например на гредите в стените.

— И точно тук могат да ни свършат работа вашите по-дребни чипове — добави Стол. — За да може нашето момче да застане до чуждото посолство и да прочете пощата вътре.

— Напомня на технологичен обмен — продължи Худ. — Вие получавате това, което е вътре в тази кутия… ние пък имаме в замяна вашия чип.

— Изумително — каза Ланг. — Има ли нещо, през което приборът да не е способен да види?

— Металът все още е голям проблем — призна Стол, — но работим върху него.

— Изумително — повтори Ланг, без да откъсва поглед от фотографията.

— А знаете ли кое му е най-хубавото нещо? — каза Стол. — Че докато изглаждаме проблемите си, можем да изкараме доста пари като продаваме портфейли с покрития от фолио.