Мария Илиева
В храма

От извора на думите

отпивам жадно,

пристъпила

пред прага на душата ти.

И чувствам,

        че самият ти си храм.

А аз съм

блудна грешница.

И като в жертвеник

поставям себе си.

Облечена

във снежно — бяла роба.

Кръвта от раните

                ще бъде светла.

Но знам,

не би могъл да ме раниш,

защото в храма има

много слънце!