Мария Илиева
Звезден шепот

В пътеките тихи

пристъпва нощта.

Самодива за тебе

разплита свила от злато,

изпратила залез

и дъжд от цветя.

Нежността на светулка

е вплела в косите си

вятър,

със който те милва.

И шепнат звездите.

В прозореца

щедрите клони притихват.

Прегръща те с трепет луната —

младо момиче

и знам, че с повея летен

в съня ти ще прати

на славеи нежните трели.

И ангели бели,

понесли се с арфи —

благо шептящи

молитва

над тебе!