Мария Илиева
Миг

И водиш ме по път,

осеян с рози,

цъфтят пред нас

градини във червено.

И толкоз китно е,

                        и хубаво,

                                и топло

разцъфва пролет като цвете.

И пак до теб,

изпълнена със обич

тъй свидна,

                плаха,

                        всеотдайна…

Сега съм хванала ръката ти…

Мигът е пълен,

                        като пълнолуние.