Мария Илиева
Със дъх на устни

Луната гледа ни свенливо.

В прозореца,

танцува пламъкът на свещ

в изящните извивки…

— Ще те прегърна с обич,

сладка моя…

Ти галиш ме с косите

разпиляни като злато…

— Ще намажа устните ти

с медовина,

във утринта пресъхнала

от нежност,

свежест да отпия…

Благословенна си като магия.

С листа от рози,

със дъх от устни

вятърът ще бъде музика.