Мария Илиева
Ела, но не като сън!

Искам да тръпна

отново в ръцете ти

изгаряща,

        любяща

и утринна.

Изпий ми дъха

с въздишка отронена.

Тази нощ твоя съм…

Ела, като сън!

 

Душите ни топли са в зимния ден:

ласкаво галиш ме,

                        без дъх ме оставяш.

Със стон пак прошепвам

името в плен,

люби ме със нежност —

чиста и бяла!

 

Звездите в очите ти меко горят

и тихо,

                и влюбено пеят отвънка.

Не искам да съмне,

нека чува се звън.

                        Ела, прегърни ме…

Ела, но не като сън.