Мария Илиева
Видение

Вилнее косматия вятър в нощта.

Затворих очите.

Широко разтворих прозорците,

очаквайки

        хладните пръсти

                        на сребриста луна

да поръсят със влага очите.

Кукумявката в тъмното плаче,

някой береше душа…

Мракът се спусна надолу и глухо

леден смях закънтя във ушите.

Загледана в този луд булевард,

закрещях…

Светлините отвънка блестяха,

заглъхнаха стъпките в сивия мрак.

Едно такси профуча и изсъска.

Зашептях без думи своята молитва.

Погледнах нагоре,

сред златистата броеница

на черно-кадифената бездна

две планети се срещнаха —

роди се звезда,

проблесна, благослови ме с ръка

и в мига,

                умираща,

                                падна…