Мария Илиева
Колко пъти

Колко пъти —

от мирис на борово клонче,

        стръкче трева,

                        китка от рози,

съм била пияна

                                от тебе?…

Колко пъти,

в килимът на залез

мечтахме за допир,

за стон и въздишка…

Днес съм сама.

Гледам към кончето,

повлекло каручка

по булеварда на моята същност.

Пред което пристъпва

тъжно клошарят,

на моето кротко мечтание…