Мария Илиева
Пожълтяла снимка

Намерих те, не съм те губила.

Макар и днес — във некролог.

Като плесница тежка — телеграма,

че свършил е един живот…

А куриерът беше гузен.

Подадох му стотинки като жар.

И той ме изостави, да угасне

в очите ми един пожар.

Тогава чух че духа вятър.

На улицата, някой сляп

потропваше с бастунче

бяло

        пребледняло…

                        Пред моята съвест.