Мария Илиева
Лято

Като, зачервена топла питка

се изтъркули слънцето

по небосклона.

Жерави с крилата галят планините,

посинели от тъга по склона.

Мръква се. Нощта притихва.

Разтворената пазва на небето

ръси разтопените жълтици

във очи, усмихващи се с обич.

Милва тих ветрец тревите,

а щурец с цигулка ги приспива.

Неразумни мисли връщат ме,

при тебе, във прегръдката,

където съм щастлива!