Мария Илиева
Вземи ме със себе си

Притискаш ме в теб.

Със длани лицето ми париш.

Дъхът ти е жарък, огнище от лято.

Заскрежените клони посипват

                                прашец по косите.

Тиха е бялата зима,

с нас е притихнала.

Шепне гората твоето име.

Чувам, във ехото — мене.

Залезът пръска ръжда по очите.

И снегът, като огнище е златен.

Вземи ме със себе си…

Недей ме оставя.

Скоро ще мръкне

и в мен ще е тъмно.

Вземи ме със себе си…

моя обич, последна!